|

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
Къде са те сега: Сътрудниците на комунистическите служби през годините на прехода ПДФ Е-мейл
Коментарно - Коментарно
Написано от Христо Христов   
Четвъртък, 26 Ноември 2015 12:50

alt
Сайтът desebg.com публикува презентацията на разследващия журналист Христо Христов и изследовател на архивите (1944-1989), представена на международната конференция „Комунистическите тайни служби – митове и реалност”, организирана от Комисията по досиетата, която се проведе в София на 25 ноември 2015 г. На нея основателят на deseg.com и Регистъра на сътрудниците на ДС и разузнавателните служби на БНА (agentibg.com) беше един от лекторите.


Стотиците решения на Комисията по досиетата, с които тя излезе през последните 8 години са изключително важни не само с факта, че с тях са разкрити над 10 000 сътрудници на тоталитарните комунистически служби.

Анализът на съдържанието им ни дава възможност да си съставим една по-широка и по-ясна картина за разположението на агентурния апарат и щатния състав на Държавна сигурност и на разузнавателните служби на БНА, след 10 ноември 1989 г. – в годините на прехода към демокрация.

От това разположение могат да се проследят и видят различните взаимовръзки, зависимости и влияние. Изводът, който може да се направи е, че свързаните с тоталитарните служби на Българската комунистическа партия лица – агенти или щатни служители – образно казано не искат да влязат в музея, както веднъж беше казал президентът Росен Плевнелиев, а напротив, през всичките тези 26 години след краха на комунистическия режим те са привличани и имат изразен стремеж към властта и парите.

В 15-те минути за презентация нямам възможност да представя всеобхватното присъствие на сътрудниците на тайните комунистически служби във всички власти, държавни институции и различни сектори на обществения живот, но съм се опитал да отбележа едни от най-важните. Статистиката е показателна и данните от нея са извлечени именно от многобройните решения на Комисията по досиетата.


Сътрудниците в парламента (1990-2015)

Проверките на народните представители, които Комисията по досиетата е правила, показват, че през последните 26 години общо 164 сътрудници на тоталитарните служби са преминали през Народното събрание.

Във всеки парламент, от 7-то Велико Народно събрание (1990-1991) до 43-то Народно събрание (2014 – ) без изключение, комунистическите служби техните представители имат трайно присъствие.

 

alt

 

При общия им сбор от различните партии може да съставят винаги една парламентарна група, изискваща минимум 10 депутати.

Само в 7-то Велико Народно събрание (1990-1991) общият брой на сътрудниците е 66 души (при избрани 400 депутати), като по партии той се разпределя така:
БСП – 32;
СДС – 19;
ДПС – 10;
БЗНС (казионен) – 5.

В последното 43-то Народно събрание (2014 – ) сътрудниците са общо 12 депутати. Разпределението им по партии е следното:
ДПС – 4 депутати;
ГЕРБ – 3 депутати;
БСП – 2 депутати;
Патриотичен фронт – 2 депутати;
„Атака” – 1 депутат.


Сътрудниците в изпълнителната власт (1990-2013)

Общо 139 сътрудници (агенти или щатни служители) са били членове на Министерския съвет от ниво зам.-министър през министър до премиер.

Най-голямата концентрация на сътрудници на комунистическите служби е при самостоятелния кабинет на БСП начело с лидера ѝ Жан Виденов (1995-1997) – общо 18 членове на правителството.

 

alt

 

Самият министър-председател Виденов е разкрит като сътрудник. Освен 18-те министри и зам.-министри с принадлежност към тоталитарните служби Виденов като премиер има двама съветници от Държавна сигурност, а пресслужбата на Министерския съвет се оглавява от кадрови служител на ДС. Центърът за масова приватизация също се ръководи от агент на ДС.

 

alt

 

Резултатите от управлението на кабинета Виденов са:

  • срив на банковата система и последвали банкови фалити;
  • хиперинфлация;
  • стопяване на спестяванията на гражданите;
  • хлебна криза.

 

alt

 

Освен Виденов след промените още един премиер е сътрудник на ДС. Това е Любен Беров (1992-1994), чийто кабинет е избран с мандата на ДПС (Беров, който е починал и по тази причина не може да бъде обявен от Комисията по досиетата, е разкрит като сътрудник през 2013 г. публично от Методи Андреев, председател на Комисията в периода 1997-2001 г.).

altКабинетът на Беров остава в историята като правителството на групировката „Мултигруп”. Не съм направил отделен панел за „Мултигруп” – корпорацията която се превърна в емблематичен пример за българския преход през първите години, но там присъствието на Държавна сигурност е плътно.

„Мултигруп” има трима вицепрезиденти, които са разкрити като сътрудници: Димитър Иванов (щатен служител на Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия), Стоян Денчев, главен секретар на Министерски съвет в кабинета Беров, депутат от ДПС, секретар на бизнесклуб „Възраждане”, а понастоящем ректор на Университета по библиотекознание и информационни технологии (виж досието му - тук).

Третият вицепрезидент в „Мултигруп” е бившият вицепрезидент на КТ „Подкрепа” Радослав Ненов.

Тази година при проверката на организаторите на хазарта Комисията по досиетата разкри и принадлежността към Държавна сигурност на бащата на Илия Павлов – Павел Найденов, както и на Дарина Павлова, съпруга на застреляния през 2003 г. бизнесмен и бивш борец.

 

Правителства без агенти

Интересно е, че първото правителство без агенти на комунистическите служби е едва това на ГЕРБ с премиер Бойко Борисов, но от средата на мандата му – януари 2011 г. Тогава се разрази скандала с огромното присъствие на сътрудници на комунистическите служби сред дипломатите и кабинетът Борисов реши да прекрати тази практика за назначаването на такива хора за посланици и генерални консули, характерна за абсолютно всички предходни управления, включително и за управлението на Обединените демократични сили (1997-2001).

В резултат на това решение през декември 2010 г., веднага след това, през януари 2011 г., Борисов прие оставките на двамата представители на комунистическите служби в кабинета си – министъра без портфейл Божидар Димитров и зам.-министъра на вътрешните работи Павлин Димитров. По този начин тогава правителството стана първото без присъствие на агенти в Министерски съвет.

 

alt

 

След него без агенти са кабинетите на Орешарски (2013-2014) и вторият кабинет на Борисов (2014 – ). Първият служебен кабинет без сътрудници е този на Близнашки през 2014 г., назначен от президента Росен Плевнелиев.


Лидери на партии – сътрудници

Да видим какво и присъствието на сътрудници на комунистическите служби сред политическите партии и по-точно сред лидерите им.

ДПС – от създаването си до момента партията се ръководи от агенти на ДС: Ахмед Доган – лидер (1990-2013) (виж досието му – тук), а след това почетен председател на движението. Лютви Местан – председател от 2013 г. (виж досието му – тук).

БСПЖан Виденов – председател (1991-1996) (виж досието му - тук);

Георги Първанов – председател (1996-2001) (виж досието му – тук).

СДСПетър Берон председател (1990) (виж досието му – тук).

 
alt

 

БЗНС (казионен)Виктор Вълков председател (1990) (виж досието му – тук). Някои може би не са проследили, но неговата принадлежност беше установена и разкрита от Комисията по досиетата чак през 2014 г., защото се оказа, че дотогава документите за него са били скрити още през 1990 г. по указание на един от зам.-министрите на вътрешните работи.

По това време точно такъв – зам.-министър на вътрешните работи е ген. Любен Гоцев, приятел на Вълков от по-късно създадения и популярен кръг „Монтерей”, в който представителите на тоталитарните служби изобилстват. Виктор Вълков  е кандидат за президент през 1990 г., а след това вицепремиер и министър на външните работи в кабинета на националното съгласие на Димитър Попов.

Български бизнес блокЖорж Ганчев – председател (1990-1996) (виж досието му – тук). БББ е първата по-голяма партия, която влезе в парламента през 1994 г. освен основните БСП, СДС и ДПС по това време. Тогава БББ спечелва близо 250 000 гласа и вкарва в 37-то Народно събрание (1995-1997) 13 депутати срещу 15 за ДПС. БСП има мнозинство със 125 депутати. Това са трите партии, чиито лидери тогава са сътрудници на ДС.

 


alt

 

ВМРО-БНДКрасимир Каракачанов председател (1997 – ) (виж досието му – тук). Характерното при него, че той влиза в парламента с три различни коалиции, а досието му е скрито по време на управлението на СДС, когато е депутат.

Съюз на патриотичните сили „Защита”Йордан Величков – председател (1998 – ) (виж досието му – тук). През 2005 г. е партията е част от коалицията „Атака”, която печели близо 300 000 гласа и вкарва 21 депутати, 3 от които са от „Защита” с нейния председател. Именно чрез тази коалиция Волен Сидеров влиза в парламента, а малко след това регистри партия „Атака”.

АБВГеорги Първанов – председател (2014 – ). Той беше и президент в периода 2002-2012 г., когато енергично подкрепя всики руски енергийни проекти.

В момента трима от лидерите на парламентарно представените партии в 43-то Народно събрание са сътрудници на комунистическите служби – Лютви Местан (ДПС), Красимир Каракачанов (ВМРО-БНД) и Георги Първанов (АБВ).

Изброените не изчерпват статистиката за всички председатели на партии – сътрудници на тоталитарните служби, но са основните.


Агентите на ръководни постове в министерствата

Хиляди са агентите на ръководни постове в министерствата.

 

alt

 

Най-много са назначени в:

  • МВР1346 сътрудници (1990-2010);
  • МВнР196 сътрудници, от които 40 са действащи посланици към 2010 г. Други 36 сътрудници заемат ръководни постове в самото МВнР в периода 1990-2010 г.;
  • Министерството на отбраната (1990-2015) – над 150 сътрудници.

 

 

alt

 


Специалните служби

Сътрудниците на ръководни постове в съвременните специални служби имат следното изражение:

  • ДАНС (2008-2011) – 155 души;
  • НСО (1990-2010) – 85 души;
  • Служба „Военна информация” (военното разузнаване) – 39% (към март 2015 г.)
  • Национална разузнавателна служба (НРС) – няма данни.

altПри военното разузнаване и НРС няма конкретни цифри, защото ръководствата на двете разузнавания и досега упорито отказват да изпълнят закона за досиетата(отмяната на параграф 12 от декември 2012 г. за обявяване на ръководните кадри в тях) и не предоставят на Комисията необходимите данни, за да се извърши проверка.

Отделно от това трябва да се има предвид, че ръководствата на тези специални служби през по-голямата част от прехода са били също сътрудници, започнали своята професионална кариера при тоталитарните служби по времето на БКП.

Така например, НРС се управлява от бивши щатни служители на ДС в продължение на 22 години от всичките 26 години след 10 ноември 1989 г.

При контраразузнаването 14 години през изминалите 26 години от промените. НСО се ръководи 22 години от бивши щатни служители на УБО.

Служба „Военна информация”, приемник на Разузнавателното управление на Генералния щаб на БНА изглежда се е ръководила през цялото време от кадрови служители на еквивалента на съветското ГРУ в България, макар поради отказа да изпълни закона ръководствата на военното разузнаване все още официално не са проверени.


Сътрудници в съдебна власт

  • Съдии – 22;
  • Прокурори и военни следователи – 58;
  • Следователи и дознатели – 232.

 

alt

 

Прави впечатление големия брой на хората в Националната следствена служба и в МВР, които на практика им е поверено разследванията на престъпления в страната.


Агентите в местната власт

При проверени до момента от Комисията 156 общини в 16 области установените сътрудници на ръководни постове са общо 1462 души. Става въпрос за хора, които от 10 ноември 1989 г. досега са заемали или заемат постове като общински съветници, общински секретари, зам.-кметове и кметове.

Цифрите при местната ще бъдат внушителни, тъй като при тази мащабна проверка в цялата страна Комисията е успяла да провели по-малко от общините в половината от 28-те области.

Тук не включена статистиката от последните местни избори тази година, защото проверките на кандидатите за общински съветници се извършват в момента. Показателен за тезата, че Държавна сигурност не иска да влиза в музея, а във властта е фактът, че само сред кандидатите за кметове в България близо 300 души бяха с досиетата, като 74 от тях бяха избрани за кметове с мандат (2015-2019).


Управители на БНБ – сътрудници на ДС

Стигаме и до парите. В началото отбелязах, че към това, което сътрудниците на тоталитарните служби се стремят е власт и пари.

 

alt

 

Случайно, казвам случайно с горчива ирония, управителите на БНБ през първите 7 години от прехода са все агенти на Държавна сигурност. Това са:

Тримата са отговорни за безконтролното „раждане” на куп части банки в началото на прехода, на челото на много от които са също агенти на ДС – справка Първа частна банка, „Агробизнесбанк”, банка „Славяни” и др.

altПреди две години Комисията по досиетата обяви проверката на Фалиралата през 1997 г. Първа частна банка и черно на бяло стана ясно, че примата ѝ председатели сред които Венцислав Йосифов (виж досието му – тук) и Валентин Моллов са агенти на ДС. Всъщност може да говорим за Първа частна банка на ДС.

Направи ми впечатление, че тогава нито една сериозна медия не обърна внимание на този факт, и не го включи в новините си. Представете си, какво би се случило, ако през 1991-1992 г. в България имаше Комисия по досиета и беше обявила това. Със сигурност банката щеше да фалира още тогава, а новина на агентурната принадлежност на шефовете ѝ щеше да е първа новина по телевизията и на първа страница на вестниците.

altТози пример показва кристално ясно какъв е ефектът от късното отваряне на досиетата, забавено умишлено и с цел тази цялата агентурна мрежа да действа зад кулисите безпрепятствено.

Управителите на БНБ Тодор Вълчев и Любомир Филипов носят и отговорност за рефинансирането на десетки закъсали банки заради безконтролно раздадени кредити за милиарди, а също така и за последвалия срив на банковата система 1996-1997 г.


Агентите в частните банки

От проверените от Комисията по досиетата 30 частни банки в страната в периода (1990-2013) на ръководни постове в тях са установени общо 180 сътрудници на тоталитарните комунистически служби. Само в една банка – „Райфайзенбанк” няма агенти. И това е така, защото там само 8 души от хората на ръководни постове са български граждани, т.е. броят им е минимален.

altТук ще дам и два примера. При проверката за принадлежност към тоталитарните служби на ръководните служители в банка ДСК Комисията обяви като агент само един човек. Но кой беше той?

Асен Друмев. От 1992 г. е зам.-председател на ДСК. До юни 1995 г. изпълнява длъжността председател и председател на управителния съвет. Асен Друмев остава зам.-председател до януари 1999 г. След преобразуването на касата в банка е избран за изпълнителен директор и член на Управителния съвет. Остава на този пост до юни 2000 г.

В Бялата книга за банковия банкрут на България е посочено, че ДСК е „родила” и отхранила цяла плеяда частни банки. Според доклад на МВР „за периода 1990 -1995 г. само ДСК е раздала над 70 милиарда лева кредити, преобладаващата част от които са използвани за създаването на частни банки и фирми”.

altАсен Друмев е и шеф на Държавен фонд "Земеделие" (2001-2007), за злоупотреби, в който е разследван, но впоследствие е оправдан от българското правосъдие.

Вторият случай се отнася до Ивайло Мутафчиев (виж досието му – тук). Освен като участник в ръководните органи на Първа инвестиционна банка той е и един от съсобствениците на тази кредитна институция.

В една от класациите на българското издание на списание „Форбс” за най-влиятелните хора в България той заемат 8-мо място.
Агентурното му минало е огласено за първи път през февруари 2014 г. при проверката на „Агробизнесбанк”, където той е бил изпълнителен директор.


Сътрудниците в държавните и частни медии

При проверката на държавните медии Комисията по досиетата установи следната картина на присъствие на сътрудници на комунистическите служби:

  • БНТ – 44;
  • БНР – 67;
  • БТА – 20.

При частните медии беше разкрито агентурното минало като собственици и водещи журналисти на:

  • Електронни медии – 116 лица;
  • Печатни издания – над 40 лица.

Затова внимавайте кой ви говори в ефира или облъчва от страниците на пресата. Прави впечатление факта, че през последните години се наблюдава една негласна цензура върху дейността на Комисията по досиетата и тук няма как да не отбележа, че в почти всички случаи тя не е отразявана в медии, чиито собственици са свързани с комунистическите служби.


Сътрудниците във вероизповеданията

Знаете, че през 2012 г. Комисията по досиетата премина един друг рубикон, след този с дипломатите, а именно проверката на ръководството на Българската православна църква. Тогава се оказа, че 11 от 14-те митрополити са сътрудници на тоталитарните комунистически служби. Това всъщност е институцията с най-висока концентрация на присъствие на агенти на репресивния апарат на БКП.

 

alt

 

От 2012 г. на върха на БПЦ е агент на Държавна сигурност в лицето на патриарх Неофит. Мисля, че ние не може да сме съдници на сътрудниците. Моята позиция е, че всеки един гражданин на България след смяната на тоталитарния режим има право да избере пътя, по който да се развива. Дали ще работи за утвърждаването на демокрацията или за нещо друго.

В случая обаче не може да не направи впечатление, че и при патриарх Неофит (виж досието му - тук) темата за досиетата беше дълбоко погребана, все едно, че нищо не се е случило, дори не последва морален жест към българското общество от тези, които имат претенцията да бъдат духовни водачи на вярващите миряни.

altНещо повече, БПЦ не дала ясна оценка за времето на тоталитарния атеистичен режим, не е направила нищо за жертвите на комунизма, както и за жертвите в самата православна църква. Тези неща говорят красноречиво за водената от ръководството на Светия синод политика.

Въпреки това наскоро по предложение на правителството президентът Росен Плевнелиев награди патриарх Неофит с най-високия държавен орден „Стара планина” I степен за заслугите му към България.

При мюсюлманското изповедание положението не е по-различно. Там като сътрудник е установен Мустафа Хаджи – главен мюфтия
(1997-2000) и от 2005 г. насетне (виж досието му - тук).


Сътрудниците във ВУЗ

Не на последно по значение място поставям присъствието на сътрудниците на комунистическите тоталитарни служби във висшите учебни заведения.

В двете проверки, които Комисията по досиетата извърши през 2012 г. и 2014 г., обхванали целия период от 10 ноември 1989 г. до 2014 г., бяха проверени общо 42 висши учебни заведения – университети и колежи в страната.

В тях бяха разкрити общо 373 сътрудници, като говорим само за преподаватели, които заемат ръководни постове от ръководител на катедра на горе. Над малко 10 от ректорите на ВУЗ през годините са сътрудници.

 

alt

 

В момента такива са ректорите на УНСС, УниБит, Техническия университет, а доскоро компания им правиха ректорите на Великотърновския университет и на Военната академия „Г. С. Раковски”.

Отделно над 50 са сътрудниците, установени на ръководни постове в БАН. Затова не се учудвайте, че в България не се произвежда ново критично знание за комунистическия режим и той не присъства в учебниците, така, както отдавна е направено в Полша, Чехия, Унгария и Румъния.

 

Извод

Изводът, който може да се направи е, че заемането на всички тези ръководни позиции в трите основни власти, в политиката, специалните служби, местната власт, банките, вероизповеданията и образованието и на още много други места, е възможно поради две причини.

Първата е, че в България не беше проведена лустрация. И втората е, че не е имало и няма парламентарно представено мнозинство, което да има политическата воля по време на своето управление да прекрати практиката за издигане и назначаване на ръководни постове на хора, свързани с репресивния апарат на бившата комунистическа партия.



 
FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Сайт Памет

Сайт Памет

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм
https://www.desebg.com

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
komdos
Декомунизация
Христо Христов