|

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
Писателят Цанко Живков: След 9-ти септември родолюбците бяхме наречени фашисти ПДФ Е-мейл
Коментарно - Коментарно
Написано от Цанко Живков   
Събота, 31 Октомври 2015 11:34

alt
Сайтът desebg.com публикува разказа на писателя Цанко Живков за неговия арест непосредствено в дните след 9 септември 1944 г., когато е едва 17-годишен и по щастлива случайност оцелява при вълната на убийства без съд и присъда, извършени от комунистическия режим в първите му дни.  

Цанко Живков, който е автор на над 30 книги и е почетен гражданин на Перник, участва в дискусията, организирана от Областната управа на Перник и фондация „Конрад Аденауер” на 24 септември 2015 г., след откриването на пътуващата изложба „България 1944-1989. Забранена истина”. Там той говори пред присъстващите ученици, студенти, директори и учители от учебни заведения.

Цанко Живков е роден през 1926 г. в Перник. Завършва Минния техникум и работи в Мини Перник от 1946 до 1950 г. Ръководи пернишкия литературен кръжок, дал на литература творци като Константин Павлов, Димитър Инкьов и др. Работил е като журналист във в. „Труд“ и дълги години във в. „Литературен фронт“, както и в различни печатни издания в Перник.

Литературната му кариера започва още когато е 15-годишен в списването на ученическото списание „Младежко слово”, а първият му публикуван текст в него е посветен 50-годишнината на Мини Перник.


Оцелях от най-лошото, което може да се случи на човек по една щастлива случайност, защото моят кумец ме издърпа от редиците на арестуваните в Перник, които една нощ след 9 септември 1944 г. ни изкараха уж да ни водят на съд.


Арестуван 17-годишен

Аз бях арестуван няколко дни след 9-ти септември. Бях 17-годишен. Бях най-младият в помещението, в което ни държаха. Там бяхме около 30 души. Поне 10 познавах от тях. Това бяха бащи на мои съученици и приятели. Имаше, военни, лекари, адвокати, няколко младежи ратници от Перник.

Една нощ ни казаха да се приготвим с обяснението, че ще ни водят на съд в София. Изведоха ни в коридора и тогава една ръка изневиделица ме издърпа и чух глас: „Ти оставаш тук”. Това беше моят кумец, който по този начин ме спаси от смърт.

Нито един не се върна от останалите. По-късно се разбра, че са закарани са в една местност „Тева”, при стар рудник, разстреляли са ги и са ги хвърлили в една шахта.

Защо бях арестуван? Още 15-годишен в гимназията участвах в издаването на списание „Младежко слово”, което беше националистическо, родолюбиво. То не можеше и да бъде друго след присъединяването на Добруджа към България през 1940 г. Тогава имаше голям подем в целия народ. Добруджа! Боже мой! Присъединяването на Добруджа може би беше последните щастливи години, които целия наш български народ изживя. То беше небивал национален празник.


Бяхме националисти и милеехме за България

Тогава имаше и подем в българската младеж. Ние се считахме за родолюбци. Аз специално членувах в ученическата организация на „Бранник”. Но тогава имаше още ратници, легионери, които също бяха големи националисти и патриоти.

Милееха само за България и искаха да служат само на България. Единствената им вина беше това и повечето платиха много скъпа цена. Така аз станах свидетел на репресиите след 9 септември 1944 г.


Казаха ни: Вие не заслужавате да живеете

Днес българите, особено младите нямат представа за това време, а и по-старото поколение няма представа. Много е важно да се знаят и помнят този период от българската история.

Ако за следващите поколения тези години са забранени и те не знаят нищо за тях, за нас, за нашето поколение това беше забранен живот.

Ние, каквито бяхме родени от семействата ни и възпитани от училището и от религията, след 9-ти септември ни беше казано от новата власт: „Вие сте живели ужасно погрешно, вие сте реакционери, вие сте фашисти, вие не заслужавате да живеете, да учите, не заслужавате да имате бъдеще!”

 

 
FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Сайт Памет

Сайт Памет

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм
https://www.desebg.com

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
komdos
Декомунизация
Христо Христов