|

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
Христо Христов: Защо десните пропуснаха кампания „чисти листи” за местния вот ПДФ Е-мейл
Коментарно - Коментарно
Написано от Държавна сигурност.com   
Петък, 09 Октомври 2015 07:47

 alt

Сайтът desebg.com публикува коментара на журналиста Христо Христов, направед пред пред Faktor.bg, за това, че нито една политическа сила от 78-те, които ЦИК регистрира за местните избори, не използва възможността за предварителна проверка на кандидатите си за принадлежност към тоталитарните комунистически служби. Той отбелязва и факта, че партиите, които твърдят, че изповядват дясна политика пропуснаха възможността да обявят кампания „чисти листи” за предстоящия вот на 25 октомври 2015 г.

 

„Самият факт, че от 78 партии и 3 коалиции, които са регистрирани от ЦИК за участие в предстоящия местен вот, нито една не се е възползвала от тази възможност за предварителна проверка, говори, че политическите партии са непоследователни – особено онези, които се припознават като носители на дясна политика”, смята той.

Христов подчертава, че Комисията по досиета е задължена по закон да извърши проверка на всички лица, регистрирани за изборни позиции, включително и на местни избори. Предстои много скоро да стана ясно кои партии, в кои области и в кои общини са номинирали свои кандидати с принадлежност към Държавна сигурност или разузнавателните служби на БНА, факт, който ще говори за съответната партия, включила в листите си подобни кандидати.

„За съжаление историята на прехода у нас показва, че тема за комунистическия режим и репресивния апарат на БКП в повечето случаи се е използвала конюнктурно от политическите субекти, които се припознават като десни и почти винаги

антикомунизмът е използван за политическо противопоставяне

срещу наследниците на компартията, а не да се приемат конкретни и последователни мерки. Това е основната причина декомунизацията в България да не бъде извършена докрай – липсата на ясна и последователна политика, когато управлява дясно мнозинство.

Няма как да си обясним, че ГЕРБ положиха доста усилия за изпълнение на Закона за досиетата през 2010 г., по време на тяхното правителство предадоха огромния архив на Държавна сигурност под контрола на Комисията, подкрепиха нейния втори мандат, а кабинетът Борисов направи нещо неочаквано – отказа да назначава посланици, сътрудници на тоталитарните комунистически служби, които да представляват съвременна България през света. Не на последно по време на управлението на ГЕРБ за първи път (от 2011 г.) беше преустановена практиката в Министерски съвет да се назначават сътрудници на ДС или разузнавателните служби на БНА, политика, която е валидна и към този момент.

Ще припомня, че при стартирането на предизборната кампания на местите избори през 2011 г. ръководителят на предизборния щаб на ГЕРБ Цветан Цветанов публично обяви, че партията ще извърши предварителни проверки за своите кандидати и от ГЕРБ тогава направиха това. Към тях тогава се присъди ДСБ.

Подобна политика за „чисти” листи беше поставена от СДС за първи път на парламентарните избори през 2001 г., а призивът им тогава беше възприет от Симеон Сакскобургготски и неговото НДСВ.

Сега, на тези местни избори, ГЕРБ не продължиха своята политика от 2011 г. Още по-голямо недоумение буди липсата на ясно отправено послание по този въпрос от страна на Реформаторския блок. Мисля, че много успешно биха могли да отправят един

призив за „чисти” листи

към политическите си опоненти на тези местни избори, но пропуснаха това, за мен неясно поради какви причини.

Вероятно по-младите лидерите в Реформаторския блок са се съсредоточили върху други проблеми на обществото, ежедневните и онези, които трябва да се решават от местната власт, но пропускането на поставянето на въпроса за присъствието на сътрудници на тоталитарните комунистически служби в местната власт показва една непоследователна и недалновидна политика.

Това е и причината все още 26 години след краха на комунистическата система, да не сме извървели пътя към истинската демокрация, както това направиха другите страни от бившия Източен блок без Русия, разбира се. Това е причината да се въртим в омагьосан кръг и да ставаме свидетели на нещо, което вече е нелепо. А именно когато партии, припознаващи се като център-дясно, са в опозиция винаги да предлагат ясни декомунизационни стъпки и законопроекти, а когато влязат във властта много бързо да забравят това и в същото време с лекота да допускат лица, свързани с тоталитарните комунистически служби в изборните си листи”, уточнява в своя анализ журналистът.

Той допълни, че има тенденция политическите субекти да не желая да ползват предварителната проверка за принадлежност към ДС при избори – било то местни или парламентарни. „Това показва, че България е една страна, в която не се работи последователно за

преодоляване на наследството на комунизма,

нито за неговото преосмисляне. Един от основните проблеми на прехода е, че в България не беше извършена истинска декомунизация и част от това, за което говорим, е продължение на този процес. Ако политическите фактори в страната спазваха тези рецепти, които бяха възприети от другите страни от бившия Източен блок, със сигурност преходът нямаше да бъде същият”, смята Христов.

Той уточни, че в крайна сметка българското общество ще разбере кои са кандидатите с досиета: „Вече има някои , включително и за кметове, които са били разкрити при предишни проверки от Комисията, но нека изчакаме решението и пълния списък. Най-вероятно ще става дума за над 250 души с агентурно минало, устремени към местната власт. Статистиката от местния вот преди четири години показа над 270 души. Не очаквам тази цифра рязко да намалее, а вероятността всички парламентарно представени партии да имат представители по този показател, е голяма”.

Изследователят на ДС е категоричен, че в момента Комисията по досиетата проверява няколко хиляди души, регистрирани от ОИК за местните избори на 25 октомври. Преди вота Комисията ще обяви резултати от проверката за кметове, а след изборите – за общински съветници по области.

„Отделно от тази предстояща проверка, Комисията по досиетата проверява вече от три години, сътрудниците в местната власт от 10-ти ноември досега. Това е една от най-мащабните проверки, които тя извършва. До момента по нея са проверени над 32 000 души, участвали или участващи в местната власт от общински съветник и секретар до зам.-кмет и кмет. Досега Комисията е обявила принадлежността към тоталитарните комунистически служби на около 1400 сътрудници. Сред тях има кметове (в различни периоди) на Карнобат, Трявна, Карлово, Брегово, Царево, Панагюрище, Септември, Троян, Гърмен, Кула, Русе и др. от различни политически сили, включително и от СДС в началото на прехода”, коментира Христо Христов в заключение.

 
FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Сайт Памет

Сайт Памет

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм
https://www.desebg.com

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
komdos
Декомунизация
Христо Христов