|

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
Широко затворените очи на правосъдието за престъпленията с досиетата ПДФ Е-мейл
Коментарно - Коментарно
Написано от Христо Христов   
Четвъртък, 30 Юли 2015 14:48

alt
„Който унищожи, скрие, преправи или повреди документ на Държавна сигурност или на разузнавателните служби на Българската народна армия, се наказва с лишаване от свобода от три до шест години и глоба от петнадесет хиляди до тридесет хиляди лева.

Същото наказание се налага и на онзи, който държи документ в нарушение на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.”

Цитираните текстове са от глава девета „Документи престъпления” на Наказателния кодекс (чл. 313б, ал. 1 и 2) и са приети от Народното събрание през 2006 г. заедно с гласувания тогава с политически консенсус Закон за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия известен в публичното пространство като закона за досиетата.

Те са приети, за да се гарантира прекратяването на злоупотребите с документите на тоталитарните комунистически служби, прилагани многократно от различни политически сили и представители на задкулисието от репресивния апарат на БКП за използване на определени зависими от агентурното си минало лица, влезли след промените в политиката, бизнеса, медиите и други обществени сфери или просто за манипулиране на обществото.


Доказване на принадлежността на Атанас Тилев към ДС

altПрипомнянето на тези текстове в Наказателния кодекс не е случайно. Тази седмица Комисията по досиетата потвърди официално един факт, който неофициално се знае от 15 години, а именно принадлежността на Атанас Тилев към Държавна сигурност под псевдонима „РУМЯНЦЕВ” – банкерът на фалиралите през втората половина на 90-те години Банка за земеделски кредит и Добруджанска банка, известен с близките си отношения със Симеон Сакскобургготски от времето на неговата емиграция далеч преди промените, когато го привлича като консултант във фирмата „Тампела”, в която работи (финландското дружество извършва търговия с метали с тогавашния СССР).

Разкритието на Комисията по досиетата е изключително важно, защото става въпреки унищоженото досие (цели 5 тома или общо над 1200 листа) на „РУМЯНЦЕВ” не от кого да е, а от директора на Националната разузнавателна служба ген. Бриго Аспарухов през 1993 г. в нарушение на заповед на Министерския съвет за унищожаването на архивни документи.

До новите разкрития Комисията стига след като неотдавна от Националната разузнавателна служба, правоприемник на Първо главно управление (ПГУ) на ДС през 1990 г., са ѝ предали архивни документи на отдел о5 „Нелегали” на ПГУ. Именно в тази архивна документация Комисията установява наличието на десетина архивни единици, в които са съхранени сведения за дейността на „РУМЯНЦЕВ” като привлечен през 1972 г. от въпросния отдел разузнаването оперативен работник на обществени начала.

По закона за досиетата тези документи се считат за достатъчни доказателства за обявяването на принадлежността към Държвана сигурност на напусналия България през 1996 г. след фалита на БЗК банкер, което и комисията направи с допълнително решение по казуса Тилев.

Допълнително решение, защото преди две години независимият държавен орган обяви принадлежността на Атанас Тилев и като сътрудник на Разузнавателното управление на Генералния щаб на БНА (военно разузнаване) под псевдонима „ЗИНГЕР” от 1969 г.

Впечатление прави, че новото разкритие за Тилев става едва 8 години след началото на дейността на Комисията по вина на държавните институции, които съхраняват архивни документи на тоталитарните комунистически служби, в случая на Националната разузнавателна служба (НРС).

През 2006 г. в закона за досиетата беше въведена една нова ключова философия, гарантираща истинската независимост на избраната малко по-късно Комисия. Философия, която се градеше на решението всички държавни институции – министерства, специални служби и други – да предадат в кратък срок документите на тоталитарните комунистически служби, които дотогава са съхранявали. За разлика от всички предходни комисии, които получаваха това, което им докладват службите.

По този начин всички архиви на ДС и военното разузнаване от периода на комунистическия режим трябваше да преминат в ръцете на Комисията, като по закон тя е задължена за изгради Централизиран архив (тя направи това през 2011 г., създавайки най-модерното архивохранилище в Централна и Източна Европа, бел. ред.), в който да съхранява документите и да осигурява обществен достъп до тях, предоставяйки ги на граждани, изследователи и други заинтересовани лица.


Защо не са предадени всички архиви на Комисията по досиетата

Би следвало много отдавна в България да сме забравили за това гарантирано в закона бързо предаване на архивите под контрола на Комисията.

За съжаление това не се получи, а две от съвременните специални служби – НРС и служба „Военна информация”, правоприемник на Разузнавателното управление на Генералния щаб – все още стискат важни архиви, които разкриват връзката на ключови фигури от прехода с тоталитарните комунистически служби и влиянието им върху политическите, икономическите и обществените процеси след 10 ноември 1989 г. до днес.

Примерът с Атанас Тилев е показателен, но не е единственият. През последната година и половина Комисията по досиетата започна да систематизира получения архив и картотеки. В резултат на тази дейност тя излезе с разкрития за принадлежността към ДС на публични фигури, които дотогава са били проверявани още преди Комисията да получи всички архиви и картотеки, и поради тази причина тяхната принадлежност не е била обявена.

Случаите не са по-малко показателни за опитите чрез унищожаването на някои досиетата да се прикрие връзка на определени лица с Държавна сигурност. Сред тези случаи са установяването на принадлежността към ДС на:

  • Виктор Вълков – лидера на казионния БЗНС през 1990 г., депутат в 7-то Велико Народно събрание, вицепремиер и министър на външните работи в кабинета Попов, както и един от постоянните участници в кръга „Монтерей”;
  • Рушен Риза – зам.-председател на ДПС и депутат от движението;
  • Киряк Цонев – известен арабист и дипломат по времето на НРБ, кандидат за евродепутат и народен представител за 41-то Народно събрание през 2009 г., издигнат от Съюза на патриотичните сили „Защита”;
  • Любомир Коларов – кореспондент на БНТ в Москва, председател на Комитета по пощи и далекосъобщения с ранг на министър по времето на кабинета на БСП начело с Жан Виденов (1995-1997);
  • Иван Попйорданов – дългогодишен директор на Киноцентър „Бояна”, генерален директор на БНТ (1998);
  • Марко Тодоров – народен представител от СДС в 7-то Велико народно събрание, министър на науката и образованието в правителството на Любен Беров и служебния кабинет на Ренета Инджова;
  • Божан Стоянов – зам.-министър на икономиката, отговарящ за енергетиката, в служебния кабинет на Марин Райков;
  • Минко Акимов – кмет на Троян от ГЕРБ ( 2007-2011).

При всички тези случаи става въпрос за непредадени/скрити архивни документи от страна на МВР или НРС.


Скандалът с досието на Божан Стоянов

През април 2013 г. се оказа, че зам.-министърът на икономиката Божан Стоянов, натоварен с енергийния сектор в служебния кабинет на Марин Райков, е агент на Софийско градско управление на ДС от 1987 г. Досието му е скрито от МВР през 2007 г., когато министър на вътрешните работи е Михаил Миков, днес лидер на БСП. Човекът, който Миков натоварва да кореспондира с Комисията е неговият заместник в МВР Румен Андреев, щатен служител на ДС и дългогодишен следовател в Главно следствено управление на МВР-ДС преди промените.

Тогава на запитване от страна на Комисията по досиетата за Божан Стоянов по повод подадена от негова страна заявление за проверка, от МВР отговарят на Комисията, че за него няма документи. След като архивите на ДС обаче са предадени през 2010 г. от МВР на Комисията се разбира, че през 2007 г. вътрешното министерство е спестило истината.

След разкриване на принадлежността на Стоянов служебният премиер Марин Райков обвини Комисията, че с решенията си давала разнопосочни скандали, но в липсата на аргументи направи гаф, заявявайки публично пред медиите, че „темата за принадлежност към ДС е част от чалгата на прехода”.

 

Скриването на досието на арабиста Киряк Цонев от НРС

През юли 2014 г. Комисията установи принадлежността на известния арабист и дипломат Киряк Цонев, проверяван два пъти през 2009 г. като кандидат за евродепутат и за народен представител в българския парламент. По това време НРС все още не е предала архивите на Комисията и ѝ отговаря, че за Цонев няма материали. По това време директор на НРС е ген. Кирчо Киров, бивш щатен служител на ПГУ-ДС, назначен от президента Георги Първанов – „ГОЦЕ” през 2000 г.

При предадените от НРС през 2014 г. архиви се оказва, че се намира и 6-томното дело на Киряк Цонев.


Прикриването на следите на агентурното минало на Виктор Вълков

През август 2014 г. Комисията разкри принадлежността на Виктор Вълков като агент, вербуван през 1957 г. от Второ управление на ДС (контраразузнаването) под псевдонимите „ПЕНЧО” и „ПЕНЧЕВ”.

Огласяването му стана на базата за открита информация за него от Комисията в регистрационните дневници, картони за принадлежност на неговото име, агентурни сведения в архивно дело IVК-2307 и лично дело IА-30765.

Комисията по досиетата изнася и един крайно показателна информация за прикриването на агентурната дейност на Вълков.
В регистрационния дневник за регистрационен № 2515 – агент „ПЕНЧЕВ” – е записано: „Унищожен 1990 г. по заповед на зам. министъра”. По това време в МВР зам.-министър е ген. Любен Гоцев, дългогодишен щатен служител на Първо главно управление на ДС, а след промените министър на външните работи в кабинета Луканов, посланик и приятел с Вълков в кръга „Монтерей”.


Скритото досие на кмета Акимов в МВР

През март 2015 г. Комисията по досиетата разкри принадлежността към ДС на бившия кмет на Троян Минко Акимов (ГЕРБ) в периода 2007-2011 г.

Интересното е, че Акимов би следвало да бъде разкрит още през 2007 г. като кандидат на местните избори, но това не е станало. През 2010 г. Комисията го проверява в качеството му на служител в МВР, но тогава принадлежността му не е установена. По това време личното му кадрово дело на служител в системата на вътрешното министерство се намира в МВР и не е предадено на Комисията по досиетата. От МВР са твърдели, че той е работил само линия на милицията.

Следват още проверки на Акимов през 2013 г. в качеството му на служител в Министерството на правосъдието, член на ръководните органи на Съюза на ловците и риболовците в България, а през февруари 2015 г. и като бивш кмет на Троян. В нито един от тези случаи Комисията не установява неговата принадлежност по ДС, но след проверката на местната власт в Троян през март 2015 г. тя настоява от МВР да ѝ бъдат предадени документите, свързани с Акимов.  

МВР прехвърля на Комисията личното му кадрово дело. В него се установява, че през декември 1988 г. той е назначен за началник на Общинско управление на МВР Троян (в неговата структура влиза и местната ДС), а със от март 1989 г. е изпратен на 3 месечен курс в КГБ-Москва. В личното кадрово дело на Акимов Комисията по досиетата открива и притежава от него служебна карта по ДС № 14405 от 20 декември 1989 г. На базата на тези документи Комисията обявява принадлежността на Акимов към Държавна сигурност (решение №2-482 от 24 март 2015 г.).


Пасивната прокуратура

Във всички тези случаи държавното обвинение лесно може да установи престъпление по чл. 313б от Наказателния кодекс за скриване на документ на Държавна сигурност. В нито един от тях обаче прокуратурата не се намесва, въпреки че в медиите те се коментират и това е достатъчен повод тя да се самосезира.

Пасивността на държавното обвинение за разследването и санкционирането на тези престъпления, свързани с прикриването на тези досиета, е пословична.

Чрез неприлагането на закона прокуратурата на практика поощрява МВР и специалните служби да нарушават закона за досиетата, тъй като нарушителите виждат, че никой не им търси отговорност. От тази гледна точка прокуратурата се превръща в съучастник на прикриването на злоупотребите с досиетата.

Не по-малка е отговорността на държавното обвинение и за неприлагането на втората разпоредба от цитирания в началото на коментара разпоредба на НК, а именно, че се налага затвор от 3 до 6 години и глоба от 15 000 до 30 000 лв. на онзи, който държи документ в нарушение на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.

„Онзи, който държи документи” в нарушение на закона са НРС и служба „Военна информация” и то от години. Прокуратурата обаче не се интересува от спазването на закона за досиетата, превръщайки се по този начин в чадър над длъжностите лица в тези служби, които вместо да се занимават с предизвикателствата пред националната сигурност ревностно стискат архиви от времето, когато техните предшественици са били филиали на КГБ и ГРУ.


Правосъдие в услуга на престъпниците

altПо отношение на злоупотребите с досиетата на тоталитарните комунистически служби в България след промените правосъдието се проявява като власт, която почти е поставена в услуга на извършителите на тези престъпления.

През 1992 г., когато става известно за тайното унищожаване на досиетата по заповед на министъра на вътрешните работи ген. Атанас Семерджиев прокуратурата започна разследване срещу него и срещу  и бившия началник на отдел 03 „Архив” на Държавна сигурност ген. Нанка Серкеджиева, които бяха привлечени като обвиняеми. В резултат на чистката тайно от опозицията и обществото, започнала в края на януари 1990 г. и продължила в следващите месеци, са унищожени около 42% от досиетата на агентурния апарат на ДС.

Едва през 2002 г. състав на Върховният касационен съд призна за виновни Семерджиев и Серкеджиева по обвинение в злоупотреба с власт и служебно положение. Ген. Семерджиев получи 4 години затвор, а Серкеджиева 2 години.

След обжалване на присъдите през август 2003 г. 5-членен състав на Върховния касационен съд отмени първоинстанционното съдебно решение и върна делото за доразследване. То не е внесено за повторно разглеждане от прокуратурата. Нанка Серкеджиева почина необезпокоявана през 2012 г., а Семерджиев през 2015 г.


Следствието срещу Димитър Иванов

altПрез 2001 г. прокуратурата започна разследване срещу последния началник на отдел 06 „Антидържавни прояви” в Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия о.р. кап. Димитър Иванов за унищожаването на част от архива на отдела.

На Иванов беше повдигнато обвинение за длъжностно престъпление (по чл.387 от Наказателния кодекс) за унищожаване на част от архива на отдела. Тогава става ясно, че Димитър Иванов сам е свидетелствал срещу себе си в докладна записка до бившия министър на вътрешните работи Богомил Бонев.

"Въз основа на утвърдено предложение от първия заместник-министър Григор Шопов през януари-май 1989 г. комисия от пет човека под мое ръководство прегледа, прочисти и унищожи с протоколи (предадени в НСЗК), почти всички материали с политическа окраска, съхранявани в отдела”, пише Димитър Иванов в докладната записка с дата 8 септември 1997 г., станала известна в края на 2000 г.

Самият Димитър Иванов многократно е изявления в пресата за унищожаване на архива на отдела. Липсата на архива на отдела, както и неговата картотека, не пречи на настоящия издател, бизнесмен и собственик на антична колекция да пише книги за дейността на отдел 06 на Шесто, в които с прецизна точност да се сочат различни разработки, дела и агенти.

Следствието срещу Димитър Иванов беше тихомълком прекратено малко по-късно по време на мандата на Никола Филчев като главен прокурор.


Унищожаването на досието "РУМЯНЦЕВ" от Бриго Аспарухов

През 1993 г., когато завърналият се от чужбина Атанас Тилев се изявява като банкер в България неговият приятел от немската гимназия в Ловеч ген. Бриго Аспарухов, директор на НРС, се разпорежда за унищожаването на досието му, възлизащо на 5 тома и над 1200 листа за дейността на Тилев като оперативен работник на обществени начала под псевдонима „РУМЯНЦЕВ”.

Фактът на незаконното унищожаване на това досие става известен години по-късно. През 2000 г. по делото за клевета, което Тилев води срещу бившия премиер Жан Виденов. Едно от твърденията на Виденов е, че Тилев се е оженил за дъщерята на финландския външен министър Ахти Карялайнен. На искане от страна на защитата на бившия министър-председател да се извърши проверка по оперативния отчет за Тилев тогавашният министър на вътрешните работи Богомил Бонев изпраща отговор до съда, в който посочва, че за банкера е съществувало досие от 5 тома в ПГУ под псевдонима „РУМЯНЦЕВ”, което е било унищожено в НРС през 1993 г.

След разгласяването на този факт прокуратурата образува дело срещу бившия директор на НРС ген. Бриго Аспарухов. Той е привлечен като обвиняем, а случаят е внесен в съда с обвинение срещу Аспарухов.

През 2001 г. той се кандидатира като депутат от БСП и като такъв влиза в 39-то Народно събрание. Това става основание съдът да спре разглеждането на делото.

Междувременно обаче прокуратурата променя позицията си на 180 градуса и тихомълком прекратява делото, въпреки че е в съдебна фаза в нарушение на всички разпоредби на НПК. По този начин Бриго Аспарухов излиза чист от кашата. Друго дело с обвинение прекратено също в съдебна фаза от страна на прокуратурата е срещу тогавашния депутат от БСП Румен Петков. Главен прокурор по време на тези меко казано смущаващи действията на държавното обвинение е Никола Филчев.

Всички тези случаи, както и днешното мълчание на прокуратурата по редицата безобразни случаи на опити за прикриване на агентурното минало на редица публични лица, показват, че стремежът да се укриват досиета никога не е секвал. Въпреки приетите строги разпоредби в Наказателния кодекс.

При това „правосъдие” как да не му се иска на задкулисието на Държавна сигурност и Разузнавателното управление на Генералния щаб, просмукало всички обществени сфери, да я няма Комисията по досиетата и да бъде отменен закона за досиетата. За да може необезпокоявани да си редят пасианса на паралелната власт и през следващите години.

 
FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Сайт Памет

Сайт Памет

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм
https://www.desebg.com

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
komdos
Декомунизация
Христо Христов