|

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
Ако социалните министри разбираха от досиета ПДФ Е-мейл
Коментарно - Коментарно
Написано от Христо Христов   
Понеделник, 01 Юни 2015 17:21

alt
„Комисията [по досиетата] е доказала, че не може да опазва информация, която не трябва да изтече. Двайсет и шест години след промените не вярвам доколко в досиетата е цялата информация и доколко е обективна информацията, която има там”. Думите са на вицепремиера и министър на труда и социалната политика Ивайло Калфин, принадлежащ (в момента) към политическата формация АБВ с лидер Георги Първанов, разкрит като сътрудник на Държавна сигурност (виж досието му тук).

Миналата седмица той се включи в хора на левите политици, които предвещават голяма заплаха за националната ни сигурност с предаването на около 33 000 архивни дела, създадени от времето на Разузнавателното управление на Генералния щаб (РУ-ГЩ) на Българската народна армия или по-просто казано на военното разузнаване при комунистическия режим на Комисията по досиетата.

Ако човек се заслуша в казаното от Калфин и не се позамисли, може и да повярва. Че то какво ли не се случи през последните години лошо в България, сега и националната ни сигурност ще се срути заради някакви досиета. Левите имат „железни” аргументи: че кой си разкрива чуждите агенти, освен България? И става страшно.

Ако човек малко се позамисли ще си спомни следното: Не беше ли тройната коалиция (БСП, ДПС и НДСВ) онази, по чието управление (2006 г.) беше приет закона за досиетата, по силата на който тогавашните управляващи приеха прехвърлянето на всички тоталитарни служби на Комисията по досиетата, която също те избраха? Отговорът е – „да”.

Още един въпрос: Не бе ли тогава Ивайло Калфин министър на външните работи в кабинета на Сергей Станишев? Отговорът е – „да”. Защо тогава не е предупредил за огромната опасност, която гласуват неговите колеги от парламентарната група на „Коалиция за България”? Отговор няма, защото Калфин, както и останалите леви, които днес пророкуват заплахи за националната сигурност с отварянето на досиетата, разчитат на късата памет.

Към тази компания следва да прибавим Георги Първанов, който през 2006 г. беше президент, но тогава не се възползва от законното си право на вето, за да голямата „опасност” за националната сигурност.

Какво да говорим за човек като Румен Петков, който беше главна действаща фигура в незаконното вадене на досиетата на група журналисти, за да компрометира критикуващия го за несправяне с организираната престъпност го Георги Коритаров, по това време водещ в Нова телевизия. Именно неговите действия доведоха до обществен натиск и решение на приемането на нов закон за досиетата.

Всички те днес ни казват колко опасно е това, което са подкрепили като политика от БСП (тогава се числяха към нея). Да, днес ние знам, че тяхното „да” за отваряне на архивите на тоталитарните служби е било само едно от многото им лицемерни маски, но в крайна сметка в политиката се плаща за взимането на определени политически решения.

И тъй като те си мислят, че всичко това е забравено пак с лицемерна загриженост за националната сигурност на практика защитават неизпълнението на един закон, който самите са приели преди 9 години. А за това, че министърът на отбраната Николай Ненчев реши да не шикалкави и за изпълни закона с предаването на архивите на РУ-ГЩ на Комисията по досиетата, въпросните политици си позволяват наглостта да го обвиняват в национална предателство. До там са стигнали бившите комунисти в нравите си.

Не им стига това, но и с лека ръка и без срам манипулират общественото мнение, като твърдят, че с предаването на архивите на Комисията щяло да бъдат имената на чужди агенти на военното разузнаване. Груба лъжа и фалшификация, просто законът не предвижда изобщо такова нещо. Законът за досиетата се отнася за обявяване на принадлежност към тоталитарните комунистически служби само на български граждани.

Това внушение обаче е необходимо на противниците на закона за досиетата и дейността на Комисията, за да изтъкват някакви мотиви. Подобни мотиви обаче не намират опора нито в закона, нито в практиката на Комисията.

Пример за това, че „огласяването на чужди сътрудници” е чиста проба спекулация, е примерът с предаването на досиетата на Държавна сигурност от страна на МВР на Комисията през 2010 г. Министерството предаде над 1 млн. архивни единици, сред които и досиетата на чуждите граждани, вербувани през годините на управлението на БКП. Те със сигурност надхвърлят многократно въпросните около 33 000 архивни единици, които съвременното военно разузнаване – служба „Военна информация” твърди, че се отнасят до чужди граждани. През изминалите оттогава до днес 5 години Комисията не е оповестила нито един чужд гражданин, нито има правомощия и намерение да го прави. Тези досиетата обаче се намират в Централизирания архив, изграден от Комисията през 2011 г. в гр. Банкя, който пък се охранява от МВР.

Така че в безсилието си да спрат процеса на поставянето на всички архивите на тоталитарните комунистически служби под контрола на държавен орган (Комисията), който се отчита пред Народното събрание, БСП и АБВ наговориха всички тези откровени лъжи, ако не за друго да манипулират обществото и да настройват единици от него срещу Комисията по досиетата и срещу част от управляващите, макар формално да са в коалиция с тях, в конкретния случай срещу министъра на отбраната.

Гротеската от казаното от Калфин придобива още по-трагични размери, ако се запитаме дали този човек е прочел поне едно досие, за да твърди, че „не вярвам доколко в досиетата е цялата информация и доколко е обективна информацията, която има там”. Аз лично не съм го срещал в читалнята на Комисията и съм убеден, че няма абсолютно никаква представа за съдържанието на архивите, както на ДС, така и на Разузнавателното управление на Генералния щаб на БНА.

България поне по Конституция е демократична страна и всеки има свобода на изказването и убежденията, но когато политиците започнат да се произнасят „компетентно” за щяло и нещяло става пълна бъркотия. Все едно ние, които не разбираме от пенсионна реформа, да започнем да я коментираме.

Всъщност може би защото вицепремиерът е решил, че вече се е справил с пенсионната реформа е този негов коментар за досиетата. Времето със сигурност ще го опровергае и то много скоро, защото в този случай за Калфин важи с пълна сила едно от заглавията на Уди Алън – „Ако импресионистите бяха зъболекари”... Сигурно вече се досещате какво би станало в България,  ако социалните министри бяха експерти и по досиетата на комунистическите служби.

 
FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Сайт Памет

Сайт Памет

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм
https://www.desebg.com

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
komdos
Декомунизация
Христо Христов