|

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
Саботажът на закона за досиетата – част от хибридната война срещу България ПДФ Е-мейл
Коментарно - Коментарно
Написано от Христо Христов   
Четвъртък, 21 Май 2015 16:54

alt
Възможно ли е 25 години след краха на комунизма вместо да се изучават престъпленията на режима в учебниците по история все още да се подлага на съмнение и уговорки отварянето на досиетата на тоталитарните комунистически служби?

Ако страната е България отговорът в този случай е „да”, възможно е.  Сигурно на повечето млади хора, за които този проблем е далечен, абстрактен и напълно непонятен, биха останали изумени, че за една от най-предъвканите теми на прехода у нас – досиетата на репресивния апарат на БКП – беше приет закон в края на 2006 г., но за изпълнението на който се направи и продължава да се прави всичко възможно да не се изпълнява.

Последният пример е с ревнивото стискане на около 30 000 досиетата (може да се предполага, че има и други архивни материали) от служба „Военна информация” (СВИ) и категоричният й отказ да ги предаде на Комисията по досиетата, която е задължена да ги съхранява. Тлеещото от години напрежение отново изплува на дневен ред след назначаването преди броени дни на бившия депутат от СДС Йордан Бакалов за директор на СВИ и коментарите при приемането на пакета от законопроекти в сектор „Сигурност”, на първо четене в парламента.


Обществена манипулация

Ако приемете едно към едно всички онези манипулативни информации, които изобилстват в медиите и внушенията на редица представители на бивши и настоящи специални служби ще останете с впечатление, че „лошата” Комисия по досиетата иска да сложи ръка върху досиета, които имат отношение върху националната сигурност, като с това би я застрашила.

Нещо повече, според поддръжниците на  военното разузнаване става въпрос за досиета на чужди граждани, за които Комисията изобщо не може да претендира. Досиета, които биха довели до разкриване на агенти чужди граждани и това би увредило имиджа на страната. За по-убедително подобно разкриване се представя дори в мащаба на национално предателство.

 

Филиалът на ГРУ

Какви обаче са истинските факти, които се прикриват зад цялата тази обществена манипулация? На първо място става въпрос за архивни документи, съставени по време на комунистическия режим от една от най-секретните тоталитарни служби в този период – Разузнавателното управление на Генералния щаб (РУ-ГЩ) на Българската народна армия.

Само допреди три години нито един архивен документ на РУ-ГЩ не беше станал публично достояние, въпреки че наследникът на военното разузнаване при комунизмът – СВИ още през 2002 г. беше задължен да ги разсекрети и предаде в Държавния архив по силата на декласификационните разпоредби в Закона за защита на класифицираната информация.

От разсекретените през 2012 г. от Комисията по досиетата документи на ГУ-ГЩ стана ясно, че както Държавна сигурност е била филиал на съветския КГБ, така и военното разузнаване при комунистическия режим е филиал съветското Главно разузнавателно управление (ГРУ) в своето идеологическо, кадрово, оперативно и техническо развитие.

На второ място е важно да се изясни, че разделението, което СВИ се опитва да обоснове, че дела на чужди граждани не следва да бъдат предавани на Комисията по досиетата, а тя трябва да притежава само архиви за български граждани, не фигурира в закона за досиетата или в който и да е друг закон. Това разделяне на чужди и български граждани е измислено от служба „Военна информация” само и само да се посочи някаква причина за ревнивото стискане на няколко хиляди дела (една след предаването им ще стане ясно дали сред тях няма и скрити дела на български граждани). В закона за досиетата ясно е посочено, че на Комисията се предават архивите, създадени от тоталитарните служи в периода 9 септември 1944 г. юли 1991 г.


Идеологическо военно разузнаване

От досиетата на лицата, които Комисията по силата на закона е разкрила като сътрудници на РУ-ГЩ, може да се убедите колко силно подчертано е идеологическата насока на работа на военното разузнаване до 10 ноември 1989 г., че и след това и обвързването на работата на сътрудниците със събиране на нетипично информация, различна от информация за защита на страната или с класическа военна информация. Такъв пример е досието на бившия зам.-министър на външните работи в кабинета Станишев и посланик в Лондон Любомир Кючуков. Той отказва на РУ-ГЩ да събира т. нар. наводки за чужди граждани, с които общува, защото, както сам посочва пред водещия си офицер „не мога да доноснича” (виж досието на Любомир Кючуков – тук).

Друго досие, което нагледно разкрива непоклатимата идеологическата спойка между агентите на военното разузнаване след промените е това на бившия зам.-ректор на Техническия университет проф. Никола Калоянов. В него се вижда как уж надпартийното военното разузнаване продължава да вярва и да разчита на БКП след 10 ноември 1989 г., че партията няма да позволи чистка от неговите редици на агентите, партийни членове (виж досието на проф. Никола Калоянов – тук).

Неслучайно преди няколко години Съюза на офицерите от запаса „Атлантик” излезе с една много точна декларация за липсата на каквато и да е реформа в служба „Военна информация”, като се посочваше, че тази специална служба работи само за една партия – БСП и в нея цари шуробаджанащина.


Лъжата за разгласяването на чужди агенти

Твърдението, че с предаването на тези дела Комисията ще разгласи имената на чужди агенти, е нищо повече освен лъжа. Комисията е задължена да приеме от всички държавни институции запазени материали на тоталитарните служби и за ги съхранява в Централизирания архив, който е изградила в гр. Банкя. За онези, които не са вникнали в подробностите законът за досиетата се отнася само до разкриването на принадлежността към тоталитарните служби на български граждани и то само на онези, които са заемали или заема ръководни постове в различните власти (законодателна, изпълнителна, съдебна, местна) или икономическия и обществен сектор.

Още през 2010 г. МВР предаде на Комисията най-големия архивен масив от документи на ДС, включително и досиетата на чуждите граждани, които са работили като агенти за редица структури на Държавна сигурност. Да сте чули Комисията по досиетата да е оповестила поне един такъв агент? Не, няма и да чуете, защото тя се придържа към правомощията й дадени от закона и не го нарушава, макар, че редица служители на ДС се опитват да внушат в общественото пространство точно обратното.


БСП – жалка, обявява се срещу закон, който сама е гласувала

Наследниците на бившите комунисти в БСП днес ревниво продължават да бранят военното разузнаване и да се обявяват срещу предаването на архивите му на Комисията по досиетата. Техният глас също се влива във фалшивия хор на „загрижените” за националната сигурност на съвременна България, които твърдят, че се извършва „национално предателство” с предаването на архивите.

Смешното, ако не и жалкото в случая обаче е, че БСП се обявява против изпълнението на закона за досиета, който самата тя, подкрепи и гласува през декември 2006 г.

Не трябва да се забравя, че упорството на СВИ да не предава архивите на военното разузнаване от периода на комунизма датира още от мандата на ГЕРБ и кабинета на Бойко Борисов. Смяната тогава на директора на СВИ с Веселин Иванов, който неотдавна пък беше освободен от министъра на отбраната Николай Ненчев, също не промени положението.


Кой кой е в разузнаването или забравения параграф 12

Служба „Военна информация”, както и Националната разузнавателна служба (НРС), наследник на Първо главно управление на ДС, не бойкотира закона за досиетата само по въпроса с предаването на архива. Двете уж съвременни разузнавателни структури на България отказват да изпълнят приетото от ГЕРБ и Синята коалиция премахване на прословутия параграф 12 от закона за досиетата през декември 2012 г.

По силата на отпадането на този параграф двете служби следва да предадат щатното си разписание от 10 ноември 1989 г. насам, за да може Комисията да оповести пред обществото сътрудниците на тоталитарните комунистически служби, заемали или заемащи ръководни постове в СВИ и НРС.

Тази информация се пази не по-малко ревниво от архивите, тъй като ще разкрие страховития брой на щатни служители на идеологически обременените ПГУ и РУ-ГЩ, които през прехода са заемали и продължават да заемат ръководни постове в двете разузнавателни служби.

Говорим за щатни служители, които не са били назначавани с оглед на личните им качества и възможности за защита на националната сигурност, а верни членове на БКП, които са клели във вярност към Партията и Съветския съюз и са обслужвали техните интереси, а не националните.

Неотдавна, в отговор на парламентарно питане, министър Николай Ненчев съобщи, че само в СВИ 39 процента от ръководните постове се заемат от щатни служители, които са направили кариера във военното разузнаване при комунизма. Преди две години те бяха 44 процента.


Кой има интерес да не се разкрият досиетата докрай

След всичко изложено дотук основният въпрос е кой има интерес да не се разкрият досиетата на комунистическия режим докрай? отговорът е петата колона на Русия в България. Не само политически партии като наследницата на БКП, секцията на контролирания от болшевиките Коминтерн до 1943 г., а след 9 септември 1944 г. представляваща съветските интереси в страната.

Противници са и такива клонинги като партията „АБВ” на Георги Първанов, разкрит като секретен сътрудник на същото това разузнаване и върл противник на отварянето на досиетата.

Противници са цялата клика, организирана около асоциациацията на бившите военните разузнавачи и тези на бившата ДС.

Противник е по-голяма част от бившия агентурния апарат, който беше поставен през годините на прехода в зависимост от наследниците на компартията именно чрез досиетата. Прикрити и не толкова прикрити агенти, просмукали медиите, университетите, бизнеса и не на последно място държавните институции и специалните служби. СВИ и НРС са нагледен пример за това.

А тази съпротива е добре дошла и на практика е част от хибридната война, която се води срещу България от Русия и руските наследници на КГБ и ГРУ. Война за манипулиране на общественото мнение чрез дезинформации и пропаганда и подкопаване на демократичните процеси в страната. Иначе защо би била толкова голяма и продължителна съпротивата срещу отварянето на досиетата на онези структури, които сами са се считали за филиали на съветските тоталитарни служби?

Погледнато от този ъгъл се оказва, че служба „Военна информация” повече брани архивите на филиала на ГРУ в България отколкото да се занимава с предпазване на обществото от проруската пропаганда и да противодейства на хибридната руска война, за която се говори открито напоследък.


Трите предизвикателства пред новия шеф на военното разузнаване

Очакването на предаването на всички архиви от СВИ на Комисията продължава вече половин година, след като министърът на отбраната Николай Ненчев публично обяви, че това ще се случи.

Сега отговорността пада върху новия директор на СВИ Йордан Бакалов. Вчера обаче в кулоарите на парламента в едно от първите си заявления той каза, че по този въпрос чака заповед от министъра за това. Малко странно изявление, защото за предаването на архивите не се изисква заповед на министъра на отбраната, а просто изпълнение на закона от страна на ръководството на служба „Военна информация”, тоест от самия него.

Йордан Бакалов е известен като дългогодишен депутат от СДС и член на Парламентарната комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Малцина обаче си спомнят, че през 2001 г. той и тогавашният депутат от СДС Методи Андреев бяха основните двигатели на изменението на първия закон за досиетата от 1997 г., с които за първи път беше прието разкриването на сътрудниците и на РУ-ГЩ, като дотогава обхватът на закона се отнасяше само до сътрудниците на Държавна сигурност.

Миналият август Бакалов беше назначен за министър на вътрешните работи в служебния кабинет на Близнашки и тогава покрай него незабелязано премина скандала „Червей” за копирането на информацията на сървърите на МВР при използване на специални разузнавателни средства по време на протестите срещу кабинета Орешарски. Предстои да видим дали Бакалов ще бъде ръководителят на СВИ, който най-накрая ще спази закона.

Освен предаването на архивите на ГУ-ГЩ пред него има още две предизвикателства, свързани с тоталитарното наследство. Първото е изпълнението на отменения параграф 12 от закона за досиетата, за който по-горе стана въпрос. И третото предизвикателство е извършването на същинска реформа във военното разузнаване, включително и кадрова, за да се намалят тези 39 процента на хора, школувани в РУ-ГЩ и ГРУ, които днес заемат ръководни постове в СВИ и са прочетена книга за съветските тайни служби, както и без доверие в натовските партньори.


Ще допуснат ли ГЕРБ и Реформаторският блок компромис с досиетата

Отговор на този въпрос ще даде окончателното приемане на законите за националната сигурност и специалните служби, които парламентът прие вчера само на първо четене.

В законопроектите, внесени от депутати от ГЕРБ, липсват точно онези обвързващи текстове за изпълнението на политиката за отварянето на досиетата, които от ГЕРБ бяха приели в същите тези законопроекти, но внесени в парламента през 2013 г., когато бяха в опозиция.

От Реформаторския блок до момента коментират повече бъдещото положение на Националната служба за охрана, отколкото проблема с отпадането на обвързващата политика за отварянето на досиетата в законопроектите за специалните служби.

По време на обсъждането между първо и второ четене ще стане ясно дали ГЕРБ и Реформаторският блок ще допуснат компромис с отварянето на досиетата за сметка на получаване на подкрепа за приемането на първите от 25 години насам устройствени закони за специалните служби.

Ако допуснат това да се случи то със сигурност ще означава, че погрешно са разчели обществените очаквания за реформата и не са научили урока, че бумерангът на досиетата винаги се връща към онзи, който се е заиграл с тях, а не ги е отворил без да се изкушава от властта, която крият.

 

 
FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Сайт Памет

Сайт Памет

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм
https://www.desebg.com

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
komdos
Декомунизация
Христо Христов