|

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
Оставката като морален коректив на статуквото ПДФ Е-мейл
Коментарно - Коментарно
Написано от Христо Христов   
Събота, 07 Март 2015 17:06

alt
Рядко сме ставали свидетели на почтени и принципни ходове в политиката в България, които да печелят обществено доверие и да бъдат поне за малко по-дълго време примери за поведение. Дефицитът на принципност и почтеност в българския политически живот е свързан преди всичко с факта, че повечето хората влизат в нея не да реализират идеи, да отстояват позиции, а за нещо друго: заради самата власт. Или в по-масовия случай за по-прагматични неща: лични интереси, облаги и постове.

Властта вече дотолкова се разминава с идеалите и човешките ценности, че не сме в състояние да преценим като общество кое е нормално и почтено. Показа го оставката на министъра на вътрешните работи Веселин Вучков в сряда.

Оставка, която изненада всички. Управляващи, опозиция, медии, политически коментатори, дежурни критици на Бойковото управление. Оставката изненада и самия министър председател, който, както всички знаем добре, не обича да бъде изненадван.


Малко предистория

И както обикновено става у нас всички вкупом тръгват да търсят обяснение на проблема. Встрани от фактите. Теренът за медиите е особено благодатен, а представители на правителството и управляващата коалиция се надпреварват да дават разнопосочни сигнали и коментари.

Една малка подробност. Случайно да сте срещали преди датата на оставката – 4 март коментар, съмнение или информация, че има някакъв проблем между министъра на вътрешните работи и премиера? Не, следователно нито един представител на опозицията, нито един политически коментатор, нито една медия не са прогнозирали или дори предполагали, че може да се случи това.

И още една малка, но важна подробност. Никой не коментира факта, че няколко дни, още преди празниците, министър Веселин Вучков публично заяви, че на 4 март ще направи предложение за откриване на процедура по изпълнение на новите промени в Закона за МВР и Закона за ДАНС, които изискват смяната на главния секретар на вътрешното министерство и председателя на агенцията.


Нарушена комуникация, липса на диалог или нещо друго

Ако министър-председателят Бойко Борисов наистина не е искал тези въпроси да се обсъждат точно на важния за него 4 март, съвпадащ с посещението в България на президента на Азербайджан и директора на ФБР, с които той има срещи, защо не е поискал предварително от министъра си да отложи темата за главен секретар и шеф на ДАНС? Нарушена комуникация, липса на диалог между Борисов и Вучков е това или нещо друго? Въпрос, на който никой не е търсил отговор.

От пестеливия коментар на самия Веселин Вучков след оставката обаче стана ясно нещо друго. А именно, че късно в петък (27 февруари, който е последният работен ден преди празничните дни) той е получил по куриер становище на правната дирекция на Министерския съвет, че не е възможна смяната на главния секретар на МВР и председателя на ДАНС.

Няколко души коментираха в деня на оставката, че правната дирекция едва ли самоволно е предприела такава инициатива, а по-скоро й е наредено да направи това. Отгоре. Тази позиция обаче със сигурност говори достатъчно ясно на министъра на вътрешните работи. Тя, тази позиция на правната дирекция, съвпада със словесната защита, която в предходните дни премиерът Борисов направи за постовете на главния секретар Лазаров и председателя на ДАНС Писанчев.

На практика всеки на мястото на Веселин Вучков би следвало да разбере, че е бламиран от премиера. Особено в частта, която пряко го засяга като министър на вътрешните работи – смяната на главния секретар. На практика се оказва, че той е министър, от който нищо не зависи. Възможностите са две. Или да си останеш на поста и от теб да не зависи нищо, да си министър проформа, или почтено да си подадеш оставката. Службогонците биха си затраяли, защото в противен случай биха загубили поста. Почтените – биха подали оставка.

Дали министър Вучков би могъл да търси изясняване на позицията на премиера Борисов по въпроса с двете належащи смени в личен разговор или при среща с него, е отделен въпрос. Може би рано или късно и това ще стане ясно.

От стенограмата на правителственото заседание на 4 март знаем, че Вучков най-коректно се обръща към премиера, който му дава думата и министърът поставя проблема пред него и колегите си министри. Вътрешният министър обяснява, че в петък (27 февруари) е изпратил писмо (до Министерския съвет), с което е поискал стартиране на процедурата за смяната на ръководителите. Вечерта по куриер е получил становището на правната дирекция.


И по ред други причини депозирам оставка...

На заседанието на Министерския съвет Вучков изразява несъгласие с позицията на правната дирекция и заявява, процедура трябва да стартира, „в противен случай можем да се окажем в някакъв порочен юридически кръг, от който трудно може да има излизане”.

След подробната си аргументация министърът на вътрешните работи заявява дословно:
„В заключение, господин премиер, ако ми позволите, с оглед на всичко, което казах, а и по ред други причини депозирам пред Вас своята оставка като министър на вътрешните работи – пост, на който бях избран с Ваше предложение на 7 ноември миналата година, преди 4 месеца. Решението ми е категорично и наистина призовавам да се придвижи съответната процедура към Народното събрание”.

Как отговаря Борисов? Премиерът посочва: „Министерският съвет има дирекция, която ме консултира. Ето становището й по писмото на министъра на вътрешните работи”. И прочита становището на правната дирекция, т.е. потвърждава пред целия Министерски съвет, че персоналните промени не могат да бъдат направени. Най-съществената част от становището е тази:

„Законът за изменение и допълнение на Закона за МВР не съдържа преходна разпоредба, отнасяща се до заварените на посочените длъжности лица, заемането им при условията на новия закон, включително не е възложено задължение на Министерския съвет да стартира пред Президента на Република България процедура по тяхното назначаване.

По наше мнение считаме, че предвид отсъствието на преходна разпоредба няма основание за стартиране на процедури по назначаване и освобождаване на главен секретар на МВР, председател на ДАНС и председател на Държавна агенция „Технически операции”.

След това Борисов казва изречението, тиражирано от медиите, че „досега няма случай някой да ми е дал оставка и да не съм му я приел, така че ти пожелавам приятна работа в парламента!”

Премиерът заключава: „Оттук нататък, когато решите да си коментирате правните рамки, коментирайте си ги юристите, аз не съм юрист. Няма никаква логика в деня, в който най-голямата служба в света е на посещение тук по покана на една от службите, ние в този ден точно да взимаме решение дали да служат или не”. И обявява, че разговорът по тази тема е приключен.


Сблъсъкът между премиер и министър

Какво се набива на очи от стенограмата, пропуснато от коментатори и медии? На първо място изразът, с който Веселин Вучков мотивира оставката си: „с всичко, което казах, а и по ред други причини”. Какви са тези други причини, които го мотивират да подаде оставка и защо никой не попита за тях? Свързани ли са с управлението на МВР и правомощията на министъра или с нещо друго?

И на второ място – очевидната и категорична позиция на Бойко Борисов да не предприема процедура за смените. Това е явният сблъсък между премиера и министъра.


„Дребнички проблеми”

След новината за оставката на Веселин Вучков последваха коментари и положителни оценки от представители на Реформаторския блок за работата на министъра, които секнаха в момента, в който малко по-късно Борисов не изстреля по повод оставката думите: „занимават ме с ченгеджийски номера, с дребнички проблеми, докато аз се опитвам да възстановя държавата, и ми сервират това в стратегически ден”.

Тук никой не се позволи да уточни, че смяната на ключови постове в сектор „Сигурност” в никакъв случай не са „дребнички проблеми”, а много сериозни проблеми на всяко управление, което претендира да е демократично и в полза на обществото. Още повече, че именно непрозрачните назначения в ДАНС взривиха управлението на Орешарски преди по-малко от две години и предизвикаха вълна от обществено недоволство.

Никой не предложи една по-различна интерпретация за смисъла на важните за премиера срещи. А редно ли е той, премиерът да среща директора на ФБР с хора като главния секретар и председателя на ДАНС, които имат нулева обществена подкрепа и доверие? Хора, които, ако имаха морал и носеха отговорност, отдавна би следвало да са си подали сами оставките за провалите в Лясковец и с КТБ.

И ако проблемите с това КОЙ ръководи българското контраразузнаване и КОЙ е начело на професионалното ръководство на МВР са наистина "дребнички", защо премиерът веднага след оставката на вътрешния министър се впусна да ги решава?


„Ченгеджийски номера” от един лоялен доцент по право, незабъркан в далавери

Изобщо с твърденията си за „ченгеджийски номера” по адрес на Вучков Борисов показа неприсъщо отношение към министър, който е създал някакъв проблем. Например, при предизвикания от министъра на финансите Владислав Горанов проблем с подписването на дълга, премиерът по никакъв начин публично не го упрекна за липсата на комуникация с парламентарните групи на АБВ и Патриотичния фронт, които отказаха подкрепа, защото новината за дълга им е сервирана в последния момент.

Същият този Горанов реши да напусне ГЕРБ в най-трудния за Борисов момент, когато през 2013 г. партията изпадна в опозиция и изолация, с мотива, че в парламента не можел да печели достатъчно добре, но когато замириса на власт набързо се върна, за да стане финансов министър. Репутацията му бе поставена под съмнение заради общата му снимка на кафе с преуспелия „млад мъж” Делян Пеевски, която беше припомнена преди да получи пост в настоящото правителство. В сравнение с него лоялността на Вучков е безспорна.


Кой всъщност е Веселин Вучков

Веселин Вучков (1968) завършва Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ през 1994 г. и същата година постъпва като е стажант-съдия към Софийски окръжен съд. След което работи като следовател до 1996 г.
Асистент и старши асистент по наказателноправни науки в Академията на МВР (1996-2001), главен асистент (2001-2009). Преподавал е в няколко ВУЗ-а в страната. Има квалификационни курсове в Испания, Унгария, Германия, Холандия, САЩ, автор е на редица научни и публицистични трудове. От 2003 г. е доктор по право, а от 2010 г. е доцент по наказателен процес.

В политиката влиза през юли 2009 г. като зам.-министър на вътрешните работи, когато министър е Цветан Цветанов. Отговаря за правните инициативи на министерството, натоварен е с организирането на прехвърлянето на архивите на ДС под контрола на Комисията по досиетата. Доц. Вучков направи много министерството да стане по-прозрачно, като заедно с тогавашния министър Цветанов за първи път в историята на министерството разсекретиха данните за щатния състав на МВР и броя на използваните специални разузнавателни средства. Като зам.-министър хвърли много усилия в подготовката и обучението на дознателите и полицаите.

Името му нито веднъж не е свързано със скандал или далавера. Подаде си оставката като зам.-министър веднага след оставката на кабинета Борисов през март 2013 г. На предсрочните парламентарни избори през май 2013 г. влезе като депутат от ГЕРБ в 42-то Народно събрание. За разлика от някои други депутати остана лоялен на партията на Борисов в най-трудното време, когато тя изпадна в опозиция, а отделни депутати бяха принудени или според конюнктурата започнаха един по един да напускат парламентарната група на ГЕРБ. Заемаше активна и принципна публична позиция срещу орязването на правомощията на МВР и прехвърлянето им на ДАНС по време на кабинета Орешарски.

Влезе от ГЕРБ и в 43-то Народно събрание, а малко по-късно беше номиниран от Борисов за министър на вътрешните работи. Внесе нормалност в поведението на силов министър и не се изкуши да използва поста, за да трупа рейтинг и популярност, както не един или двама предшествениците на този пост са го правили. През януари 2015 г. начерта „Пътна карта на промените в МВР”, представена публично, чийто първи етап е осъществяване на административната реформа в министерството.

Онези, които познават поне малко Веселин Вучков, могат да кажат със сигурност, че той е последният човек, който може да бъде обвиняван в „ченгеджийски номера”, било то и от Бойко Борисов. Продължи да учудва, и след като подаде оставка, когато стана ясно, че няма да се върне като депутат в парламента, каквато възможност имаше и както премиерът му предначерта.

Със сигурност Вучков остана неразбран, още повече след мигновения ход на премиера, поискал оставките на главния секретар и на председателя на ДАНС още на следващия ден след оставката на министъра си. Оставката на Вучков, а не нещо друго се оказа основният катализатор министър-председателят да действа изведнъж така енергично и да наруши статуквото в контрола на част от специалните служби, упорито отказвайки да направи това по-рано, изтъквайки най-различни причини. Нещо, в което не успяха да го убедят дори коалиционните му партньори в кабинета.


За почтените, но губещи ходове в политиката

Както в повечето случаи почтените и честни хора са губещи в политиката, защото избират да играят по правилата. Веселин Вучков загуби поста си, но в крайна сметка спечели симпатиите на онези, които са отвратени и уморени от интригите в политиката, от тайните сметки и задкулисни договорки.

От оставката му спечели и онази част от обществото, която знае, че без реформи в специалните служби, без законодателен и граждански контрол върху дейността им ще се повтаря онова, което самият Борисов каза при опита за защита на оставането на Лазаров и Писанчев на постовете им, че „като премиер Орешарски ги е карал да вършат, каквото вършат. Да си понесе той отговорност, той е прекият началник, а те са изпълнители”.

Оставката на Вучков може да се нареди до такива драматични политически ходове като поискания вот на доверие от премиера Филип Димитров през 1992 г. и връщането на мандата за съставяне на правителство от номинирания от БСП за премиер Николай Добрев през януари 1997 г. И двамата загубиха властта, защото избраха принципната позиция в политиката, но остават в историята като морален коректив на онези, боричкащите се за власт на всяка цена.

Показателен е и един друг факт, на който вече ставаме свидетели за пореден път. Вместо анализ на ситуацията и причините за нея, медии, анализатори и политици вече се надпреварват да хвалят премиера как бързо и държавнически се справил с проблема. Опитът от първото управление на Борисов е твърде горчив и дано той не го е забравил.

Днес правителството и министър-председателят нямат абсолютно никаква потребност от хвалебствия, а от обективна критика, която да им помага да изпълняват обществените очаквания за реални реформи. Всичко останало е повече или по-малко нарцистично взиране в огледалото на властта, изкривено от светлината на медийните прожектори.

 
FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Сайт Памет

Сайт Памет

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм
https://www.desebg.com

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
komdos
Декомунизация
Христо Христов