|

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
Защо някои шефове на специални служби трябва да си ходят ПДФ Е-мейл
Коментарно - Коментарно
Написано от Христо Христов   
Четвъртък, 28 Август 2014 16:18

alt

Миналата седмица се появи информацията, че министърът на отбраната в служебния кабинет Велизар Шаламанов подготвя смяната на директора на служба „Военна информация” (СВИ, военното разузнаване) Веселин Иванов.

В предварителната информация като причина се изтъкваше непредаването на архивите на Разузнавателното управление на Генералния щаб на БНА, на което службата е правоприемник, на Комисията по досиетата.

Въпреки че министър Шаламанов не потвърди освобождаването на Иванов, който бил в „планиран отпуск”, от БСП реагираха като ужилени и представиха несъстоялата се и към момента смяна като чистка.

Разбираемо е от „Позитано” 20 да реагират по този начин. Достатъчно е да припомним позицията на Съюза на офицерите от резерва „Атлантик” от преди няколко години, с която много ясно беше казано, че тази нереформираното военно разузнаване е работило само за една партия след 10 ноември 1989 г. – БСП – а в службата водещият принцип е шуробаджанащината, а не професионализмът.

Към хора на БСП се присъединиха и гласовете на бивши щатни служители от Държавна сигурност, които „застанаха” в защита зад Иванов. И това е разбираемо някогашните оперативни работници от ДС са солидарни с военното разузнаване, когато става въпрос за бранене на тайните, скрити в архивите на комунистическите тоталитарни служби.

Те, наследниците на тайните служби от времето на комунистическия режим, които уж са призвани да отговарят за предизвикателствата пред националната сигурност на съвременна България, най-успешно са правили точно това – да бранят тайните на репресивния апарат на БКП. Апарат, който, да припомним, е кадрово, идеологически, оперативно и технически закален в школите на КГБ и ГРУ (съветското военно разузнаване).

И ако има нещо вярно в ситуацията със служба „Военна информация” по законовото й задължение да предаде архивите на своя предшественик на Комисията по досиетата, се налага да бъде уточнено и за какво става въпрос.

Освен че СВИ последна от всички съвременни държавни структури, наследили архиви на тоталитарните служби, предадоха документалните си масиви на Комисията по досиетата, онова, което ръководството на военното разузнаване тихомълком упорито отказва да направи от година и половина е да изпълни отмяната на параграф 12 от закона за досиетата.

Става въпрос за отменения законов „чадър” (параграф 12) върху СВИ и Националната разузнавателна служба (НРС), който до декември 2012 г. не позволяваше на българското общество да научи имената на онези ръководни служители в двете разузнавателни служби, които до 1991 г. са работили съответно за ДС и Разузнавателното управление на Генералния щаб на БНА. Тоест, ние, българските данъкоплатци да разполагаме с информацията кои от тези, които са отговаряли или продължават да отговарят за националната ни сигурност в разузнаването, са свързани с най-чувствителните структури от тоталитарните служби, пряко подчинени на по-големите „братя” КГБ и ГРУ.

Освен СВИ и ръководството на НРС мълчаливо отказва да изпълни отмяната на параграф 12, премахнат от закона за досиетата през декември 2012 г. с гласовете на ГЕРБ и Синята коалиция. Отпадането му обаче съвпадна с политическата криза, служебния кабинет на Марин Райков, а след това и идването на власт на БСП. Все златно време за разузнавателните служби, които 25 години работят без устройствени закони и безконтролно, като отлично са усвоили изкуството да пазят това статукво, нагаждайки се според съответната политическа конюнктура.

А когато на власт дойде БСП, те, службите знаят, че си имат парламентарно представителство и естествен съюзник в опазването на тайните на тайните комунистически служби.

През цялата изминала година се направиха най-различни опити да бъде блокирано предаването на архивите и щатните разписания на двете служби – от внасянето на законопроект за връщането на параграф 12, през опитите на БСП да закрие Комисията за досиетата, до законопроект за орязването на достъпа до архивите на комунистическите служби. Слава Богу, всичките до един неуспешни.

Както БСП се провали в краткото си управление, така и разузнавателните служби не успяха да блокират процеса на отваряне на архивите.

Е, все още пазят щатните разписания и вероятно някои чувствителни досиетата, които прикриват връзката на още няколко ключови фигури от прехода с репресивния апарат на БКП, но знаят, че това е въпрос на време.

Когато БСП загуби властта, от партията на бившите комунисти много обичат да говорят за „лов на вещици”, за „чистки” и уволнения на свои хора.

Макар в интерес на фактите и сегашният директор на СВИ Веселин Иванов, и директорът на НРС ген. Драгомир Димитров да бяха назначени по времето на управлението на ГЕРБ, може да се каже, че те се справиха добре с опазването на информацията за присъствието на хората на КГБ и ГРУ на ръководни постове в ръководените от тях разузнавателни служби.

По тази причина БСП и кликата на ДС сега се обявяват в тяхна защита. И тук ясно трябва да се подчертае, че пазената от тях информация няма нищо общо с националната сигурност на България, а с последните тайни на комунистическия режим и критите 25 зависимости на специалните служби от миналото.

Самата негласна съпротива срещу предаването на архивите и щатните разписания на двете разузнавателни служби показват колко зависими от тоталитарното комунистическо минало са те.

И още един факт. Двамата ръководители на разузнавателните служби са запознали своите кариери в ДС и РУ-ГЩ и това ги прави зависими и ги поставя в пряк конфликт на интереси в казуса.

Не на последно по значение място е редно да се припомни, че през април 2013 г. Веселин Иванов и ген. Драгомир Драганов дадоха дума пред президента Росен Плевнелиев, че ще изпълнят закона за досиетата до края на 2013 г., позиция, която беше огласена в тяхно присъствие от самия държавен глава. Как може подобни висши държавни служители да продължават да заемат толкова важни постове и да ръководят толкова чувствителни структури, когато не изпълняват българските закони, поставят над тях и в същото време не спазват офицерската си дума, дадена през президента?

Подобно нещо със сигурност не би се толерирало в никоя нормална държава, различна от България, която продължава 25 години да тъче в посткомунистическо блато и няма правителство и политическо мнозинство, което да сложи край на остатъците от петата колона на СССР/Русия.

 
FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Сайт Памет

Сайт Памет

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм
https://www.desebg.com

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
komdos
Декомунизация
Христо Христов