|

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
Ще премери ли сили служебният кабинет Близнашки с наследниците на КГБ и ГРУ за параграф 12 ПДФ Е-мейл
Коментарно - Коментарно
Написано от Христо Христов   
Петък, 08 Август 2014 18:08

alt
Подготовката за предстоящите предсрочни парламентарни избори, активни действия за справяне с бедствията в страната, казуса със стратегическия за Русия проект „Южен поток”, финансовите проблеми в страната – това са само част от най-важните предизвикателства пред служебния кабинет Близнашки в ограниченото от Конституцията време, в което той ще работи.

Съществува обаче и един друг важен проблем, който през всичките 25 години от рухването на комунистическия режим различните правителства и мнозинства, които са се определяли като десни и реформаторски, са го подценявали.

Става дума за категоричното разделяне с комунистическото минало и различните негови остатъци и проявления, които продължават да действат възпиращо на демократичния процес в страната.


Неосъществената реформа в разузнавателните служби

Един от най-трудните и непоследователни политики е реформата в службите за сигурност на Република България. В началото на 1990 г. Държавна сигурност беше набързо трансформирана от БКП в „нови” специални служби по съветски образец, както в СССР КГБ се нагаждаше към новите обществено-политически условия. Така в България още преди БКП да се преименува тя направи това с комунистическите тоталитарни служби.

На практика в уж новите структури на сигурността останаха да работят кадри закърмени с репресивните методи на комунистическия силов апарат и обучени в школите на КГБ, полагайки клетва в „безпределна вярност” към дружбата със Съветския съюз, тоест, кълнейки се във вярност на чужда държава.

Същото положение важи с пълна сила и за личния състав на Разузнавателното управление на Генералния щаб на Българската народна армия (военното разузнаване), структурно, оперативно, кадрово и идеологическо закалявано в продължение на над 4 десетилетия от по-големия си „брат” в лицето на Главно разузнавателно управление (ГРУ) на Въоръжените сили на СССР.

 

Политическата слабост и посткомунистическата конюнктура

Кабинетът Попов, в който участваха и представители на СДС, направи опит да вдигне завесата за истината на репресивния апарат на комунистическата партия, като излезе с единствения досега официален правителствен доклад за дейността на Държавна сигурност, но кадрите не бяха пипнати.

Министърът на вътрешните работи Йордан Соколов в правителството на СДС с премиер Филип Димитров освободи значителен брой офицери от Държавна сигурност на ръководни постове в МВР и регионалните му структури в страната, но впоследствие следващите правителства върнаха повечето от тях, като този процес беше задействат с пълна сила при еднопартийния кабинет на БСП начело с Жан Виденов.

При правителството на Обединените демократични сили (ОДС) с премиер Иван Костов беше направен огромен компромис с общественото настроение за разкриване на сътрудниците на комунистическите тоталитарни служби. В първия закон за досиетата демократичните сили приеха текст, който забраняваше огласяването на сътрудниците на ДС във властта, ако те са превербувани от „новите” служби за сигурност – т. нар. реактивирани сътрудници. Чрез този ход мнозина агенти на Държавна сигурност бяха формално прикрити като чрез този акт те бяха поставени в зависимост от тогавашното управление на демократите.

Правителството на ОДС, което имаше пълната власт в продължение на цял мандат, нито което и да е друго парламентарно мнозинство след това не извърши реформа в разузнавателните структури на демократична България: Националната разузнавателна служба (НРС) – правоприемник от 1990 г. на Първо главно управление на ДС и служба „Военна информация” (СВИ) – правоприемник на Разузнавателното управление на Генералния щаб (РУ-ГЩ) на БНА от 1991 г. Към тях трябва да се прибави и още една специална структура за сигурност – Националната служба за охрана, правоприемник от 1990 г. на Пето управление на ДС – Управление за безопасност и охрана (УБО), известно още като преторианската гвардия на Тодор Живков и отговарящо за пълното битово обслужване на комунистическата върхушка.

И трите структури имат привилегията да осъществяват дейността си в продължение на 25 години без устройствени закони и на практика без контрол. В по-голямата си част през този четвърт век от падането на комунизма те се ръководят от бивши кадрови служители на ДС или Разузнавателното управление на Генералния щаб на БНА, а същото важи и за голяма част от ръководния им състав.

През 1998-1999 г. в СДС се заговори за приемането на законодателно решение за разузнавателната общност, която да засегне НРС и НСО, а също така и военното разузнаване, но до това така и не се стигна главно заради разногласия между изпълнителна власт в лицето на Иван Костов и президента Петър Стоянов. По силата на укази на председателя на Държавния съвет, впоследствие председател-президент Петър Младенов от 1990 г. НРС и НСО са структури, които от МВР-ДС преминават на подчинение на държавния глава, положение, което е запазено и до днес.

В края на управлението си, през есента на 2012 г., за първи път след 1989 г. ГЕРБ внесе за публично обсъждане пакет от законопроекти, с се целеше цялостна реформа в сектор „Сигурност”, включващи приемането на устройствени закони за разузнавателните структури НРС и СВИ, както и за НСО. Законопроектите бяха приети на първо четене, но предсрочната оставка на кабинета Борисов попречи на тяхното окончателно приемане. Така остана старото положение, при което разузнавателните служби останаха в „плаващо” положение – без контрол и с възможност да се нагаждат според конюнктурата на политическото мнозинство.


Извиването на ръце и раждането на параграф 12

Освен всички власти законът за досиетата от 2006 г. трябваше да освети и ръководните служители в съвременните специални служби. Това обаче не стана. В последния момент НРС и СВИ „извиха” ръцете на тогавашното управление в лицето на тройната коалиция БСП, ДПС и НДСВ, което опъна чадър върху хората на комунистическите тоталитарни служби в съвременните разузнавателни структури на България.

Забраната за оповестяването на кадровите служители на ДС и РУ-ГЩ,  респективно на оперативните работници, клели се във вярност на СССР и обучавани в школите на КГБ и ГРУ, стана известна като параграф 12 от преходните и заключителни разпоредби в закона за досиетата.

НРС и СВИ тогава се мотивираха, че разкриването на сътрудниците ще навреди на националната сигурност на България и ще застраши живота на разузнавачи, които продължават да работят зад граница.


Отмяната на параграф 12

През декември 2012 г. обаче с гласовете на ГЕРБ и Синята коалиция 41-то Народно събрание, в контекста на внесените от управлението на ГЕРБ пакет от законопроекти за реформа в сектор „Сигурност”, беше свален „чадъра” на параграф 12.

В резултат на това Комисията по досиетата получи правото да обяви сътрудниците на ръководни постове в НРС и СВИ, съответно от началник на отдел и началник на секция нагоре до директор на служба, от 10 ноември 1989 г. насам.

За това обаче НРС и СВИ трябваше да предадат щатните разписания на Комисията по досиетата, по които тя следваше да провери и оповести кои ръководни кадри в двете съвременни разузнавателни структури на България в миналото и в настоящето са свързани с комунистическите тоталитарни служби.


Съпротивата срещу изпълнението на параграф 12

НРС и СВИ обаче не изпълниха закона и негласно го бойкотираха като отказаха да предадат щатните си разписания на Комисията по досиетата. За това не допринесе дори срещата на ръководителите на двете служби при президента Росен Плевнелиев през април 2013 г., инициирана от председателя на Комисията по досиетата Евтим Костадинов. Шефовете на НРС и СВИ не спазиха обещанието си, дадено пред държавния глава и до ден днешен законът не е изпълнен.

През 20-те месеца, откакто параграф 12 не съществува в правния мир специалните разузнавателни служби се опитаха да блокират изпълнението на закона.

Служебният кабинет на Райков не съдейства за дисциплинирането на безконтролните специални разузнавателни служби. Напротив, в лицето на премиера Марин Райков те намериха съюзник. След гафа с назначаването на един агент на ДС за зам.-министър по икономиката, отговарящ на енергетиката, служебният министър-председател се опита да уязви Комисията по досиетата и да омаловажи случая, заявявайки на всеослушание, че „досиетата са част от чалгата на прехода”.

В лицето на отишлия вече в историята управление на БСП и ДПС, сформирали кабинета Орешарски, те видяха политически съюзник.

Първо, чрез група депутати от БСП и „Атака” през септември 2013 г. в 42-то Народно събрание беше внесен законопроект, чиято цел беше буквално да се върне силата на отменения параграф 12.

Въпреки че той беше приет на първо четете, впоследствие неочаквано ДПС не подкрепи законопроекта и той не беше приет.

Последва втора атака. Този път срещу съществуването на самата Комисия по досиетата, като кръгът около председателя на БСП Сергей Станишев се обяви за закриване на независимия държавен орган, чието създаване беше подкрепила през 2006 г. и гласуваха втори мандат през месец май 2012 г.

Закриването на Комисията по досиета така и не срещна подкрепата на ДПС, въпреки серията от публични изяви на представители на професионалните организации на бившите служители на ДС, които се обърнаха със специално писмо до председателя на 42-то Народно събрание Михаил Миков за закриване на Комисията.

Без подкрепа на коалиционния си партньор БСП не успя да осъществи и този опит да спре процеса на отварянето на досиета.

Третият опит да бъде блокиран достъпа до архивите на комунистическите тоталитарни служби беше направен в последните дни от съществуването на 42-то Народно събрание. В лицето на няколко депутати, отцепници от ГЕРБ и БСП специалните разузнавателни служби намериха законодателно лоби за внасянето на законопроект, чрез който се целеше налагане на ембарго върху достъпа до документи, отнасящи се до чужди лица, включително и върху огромна част от архивите, свързани с конкретното сътрудничество на ДС и РУ-ГЩ с КГБ и ГРУ.

За щастие този законопроект освен че показа големия срах на разузнавателните служби и интересът им да бранят комунистическото минало опреди 25 години друго не беше постигнато, тъй като парламентът беше разпуснат.


Възможностите пред служебния кабинет Близнашки

Въпреки че е ограничен във времето служебният кабинет с премиер Георги Близнашки би могъл да покаже, че действително работи в интерес на гражданското общество и покаже на специалните служби, че върховенството на закона е първостепенна политика и се отнася до всички, включително и до тях, които в продължение вече на 25 години се поставят над закона.

В тази насока поле на действие имат както самия министър-председател, така и вицепремиерът по правосъдието, вътрешен ред и сигурност Христо Иванов, който по силата на ресора си трябва да отговаря за контрола над специалните служби, включително и разузнавателните; министърът на отбраната Велизар Шаламанов, на чието пряко подчинение е директорът на служба „Военна информация”; министърът на външните работи Даниел Митов дотолкова, доколкото разузнавателните служби използват дипломатическото прикритие за извеждането на някои свои служители с минало в ДС или РУ-ГЩ.

Не на последно място самият президент Росен Плевнелиев трябва еднозначно да изиска от директора на НРС изпълнението на закона за досиетата в частност на отпадналия параграф 12, тъй като Националната разузнавателна служба е на пряко подчинение на държавния глава.

Това са хората, от които зависи да падне последната крепост на комунистическите тоталитарни служби чрез тяхното присъствие в съвременните разузнавателни структури за сигурност на България. Между другото в контекста на кризата в Украйна и активната дейност на разузнавателните органи нашата страна не представлява трудност за разгадаване от руското разузнаване, тъй като то има наготово досиетата на онези служители на НРС и СВИ, които някога са завършили школи в СССР. На практика Кремъл знае всичко за тези служители и тяхното разконспириране по този елементарен начин е директна заплаха за националната сигурност на България, тъй като тя се ръководи от хора, за които една държава, нечлен на Европейския съюз и НАТО, към които нашата страна формално принадлежи, няма тайни.

Колкото по-бързо държавното управление на България осъзнае това, толкова по-добре за страната и нейните европейски и северноатлантически съюзници.


Успех = политическа воля

На пръв поглед привеждането в изпълнение на отпадането на параграф 12 от закона за досиетата и огласяването на хората на КГБ и ГРУ в съвременните разузнавателни служби изглежда лесно решение. То обаче винаги се сблъсква с една невидима за широкото гражданство съпротива и липсата на сериозна политическа воля, която да надделее над безконтролните служби.

Лично аз съм скептик, че служебният кабинет Близнашки ще предприеме енергични действия в тази посока, но най-малкото, което може да направи, е да покаже желание. Близкото бъдеще ще покаже дали прогнозата ми ще бъде категорично опровергана.

По вероятно е следващото управление, ако то е по-различно от БСП + (коалиционен партньор) да извърви тази 25-годишна крачка при наличие на политическа воля. Миналата седмица ГЕРБ дадоха заявка, че при едно бъдещо тяхно управление ще започнат там, където предсрочно свършиха, а именно в реформирането на сектора „Сигурност”.

Намерението да бъде въведена „тиха” лустрация във всички специални служби чрез задължителна предварителна проверка за принадлежност към комунистическите тоталитарни служби, както и изпълнението на закона за досиетата от всички държавни институции (разбирай в това число НРС и СВИ) говори, че ГЕРБ дава заявка за такава политическа воля, която да разрежи казуса с параграф 12. Изборите през октомври 2014 г. ще дадат отговор дали проблемът ще бъде разрешен един път завинаги или променливата политическа конюнктура ще го превърне трайно в параграф 22.

 
FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Сайт Памет

Сайт Памет

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм
https://www.desebg.com

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
komdos
Декомунизация
Христо Христов