|

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
Седмата битка за досиетата ПДФ Е-мейл
Коментарно - Коментарно
Написано от Христо Христов   
Понеделник, 21 Октомври 2013 15:10

alt
Мнението, изразено от мнозина, че след приемането през декември 2006 г. на закона за достъп до документите на Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА и разкриването на техните сътрудници, процесът на отварянето на досиетата е необратим, изглежда подлежи на преоценка.

Причината е лансираното миналата седмица в някои вестници неофициално (засега) намерение на лидера на БСП Сергей Станишев да се закрие комисията по досиетата. То е направено пред съвета на министрите при обсъждането на въпроса за съкращаването на разходите в държавната администрация за бюджета през 2014 г.

Макар и изразено в тесен кръг, а не публично, подобно намерение предизвиква сериозни въпроси, които показват желанието на управляващия кръг около Станишев („идеята” за закриването на комисията не е била поставена официално пред депутатите от БСП) да се опита да отмени една цяла държавна политика, която стана възможна преди 7 години в резултат на рядко срещан политически и обществен консенсус.

Политика, която беше подкрепена лично от Станишев и от БСП. Вероятно по-младите хора в България изразяват недоумение, когато 24 години след промените изведнъж хора от средите на социалистическата партия ни в клин, ни в ръкав се опитват да вмъкван отново в дневния ред на страната въпроси за затварянето на определени досиета, за отмяна на законови задължения за прозрачност на кадрите в съвременните разузнавателни служби (неизпълнението на огласяването на сътрудниците по известния параграф 12), та дори да се стигне до поставяне на въпроса за закриване на единствения независим държавен орган, натоварен с закриването на агентите на комунистическите тоталитарни служби.

И всичкото това да се прави при една уредена вече държавна политика, взети решения, поети отговорности, включително от БСП и ДПС. Вместо управляващите да се търсят отговори на други актуални проблеми, които обществото очаква.

Трудно би могло да се разбере намерението на хората около Станишев или зад него, ако не се знае или не се припомни, че досиетата на комунистическите тоталитарни служби винаги са били един от проблемите, разрешаването на който през всички години на прехода е срещал огромна съпротива – явна и неявна. Съпротива на всякакви нива – от партии, различни политически мнозинства и правителства до кукловодите от ДС и хората от военното разузнаване при комунизма.


Особената сила на досиетата – зависимостта

И това е така, защото досиетата имат една особена сила, която в повечето случаи винаги е изкушавала техните притежатели, а именно – зависимостта на хората, служили на тоталитарния режим. Зависимост, която се преодолява единствено чрез закриването й. Зависимост, която поставя в подчинение хиляди фигури в трите власти – законодателната, изпълнителната и съдебната, в медиите, в местната власт, в науката, образованието, бизнеса, финансите и др. С две думи – във всички държавни и обществени сфери.

 

alt

 

На второ място архивите на комунистическите служби крият ценна информация, а тяхното затваряне, означава отварянето отново на черния пазар на досиета и черната търговия и рекета с тях.

На трето, но не и последно по значение място, архивите на комунистическите служби съдържат познанието за техния (на службите) репресивен характер и репресивната политика, проповядвания четвърт век от БКП срещу българския народ. Това никога не е се е харесвало на политическия наследник на комунистическата партия – БСП, нито на кликата от Държавна сигурност, които искат тези факти да не присъстват в историята на България.

Тук става въпрос за една дългосрочна битка и тя е битката за следващите поколения – дали те ще могат да научат истината за 45-годишното управление на БКП и проблемите, произтекли от него или не. Пренаписването на историята в удобен за наследниците на комунистите вид е стратегия, чийто успех минава през затварянето, а не отварянето на досиетата. Преминава през скриването на агентите, а не през огласяването им.

По тези причини законът за досиетата и дейността на комисията са тръни в очите на лицата, които очевидно имат още власт върху политически партии като БСП, ДПС и „Атака”, за да се опитат чрез тях още веднъж да замразят процеса на отварянето на архивите на комунистическите служби.

Днес обаче обществото е далеч по-зряло, по-малко манипулирано, натрупало опит и по-организирано, за да не позволи това да се случи. То не би допуснало да бъде излъгано за пореден път, както това беше постигнато в началото на прехода. По-долу ще припомня основните битки, които се водиха през изминалите 24 години, за да се знаят грешките, цената и усилията за постигнатото днес – работещ закон за достъп до документите на ДС и работеща независима комисия, която разкрива сътрудниците на ДС и разузнавателните служби на БНА на ръководни постове във властта и обществото.


Първата битка през 1990-1991 г. – досиетата на депутатите

Обществото я губи още в периода 1990-1991 г. Докато то скандира на площадите и по улиците на България демокрация и свобода БКП и Държавна сигурност тайно от него и от политическата опозиция започват панически да прикриват следите на своите престъпления и репресии чрез тайното унищожаване на част от архивите.

Заповедта, върху която е поставено най-високо ниво на секретност – строго секретно от особена важност – е подписана от тогавашния министър на вътрешните работи ген. Атанас Семерджиев. В резултат на нея са унищожени около 40 процента от архивите на ДС. Отделно в различните управления на Държавна сигурност на места са унищожени (или „приватизирани”, за да подхранван след това черния пазар на досиета) агентурните дела и разработките, водени в периода 1985-1989 г., които никога не са предавани в архив, тъй като са били действащи.

 

alt

 

В архива са прочистени и значителен брой лични и работни дела на агентурния апарат, като в такива случаи са оставени само картони в картотеките, потвърждаващи агентурната принадлежност. По този начин с монопола върху тази информация, БСП и висшия апарат в ДС се стреми да запази контрола върху агентите през годините на прехода и прави това доста успешно. В този факт се корени причината БСП винаги яростно да се съпротивлява против отварянето на досиетата и достъпа до тях, та чак до 2006 г..

Първият опит за повдигане на завесата претърпява пълен провал. Той е направен по време на 7-то Велико Народно събрание през 1990 г., в което СДС поставя въпроса за отваряне на досиетата само на депутатите. Съставена е Парламентарна комисия с представители от различни политически сили, придобила известност като комисията „Тамбуев”, на името на председателя й Георги Тамбуев, депутат от БСП.

Броени дни преди тя да излезе със становище през пролетта на 1991 г. в два вестника са публикувани имената на няколко десетки народни представители, за които се твърди че са сътрудници на ДС. Това активно мероприятие, предизвикало скандал, постига целите си – комисията не обявява решение, а досиетата остават затворени.


Втората битка – 1997 г. Неуспешният закон за досиетата

altИсторията показва, че тази втора битка е загубена от обществото. Получилият власт СДС не изпълнява предизборното си обещание да отвори досиетата. Първоначално от СДС обявяват, че ще бъдат отворени 250 000 досиета, но в крайна сметка се стига до отварянето само на… 23 досиета.

Това е направено през 1997 г. с едно единствено решение на създадената с първи закон за досиетата комисия „Бонев”, оглавявана от тогавашния министър на вътрешните работи Богомил Бонев, в която влизат ръководителите на специални служби.

Повечето от досиетата са на депутати от ДПС начело с лидера им Ахмед Доган и това се възприема като опит за удар от страна на премиера Иван Костов срещу движението и неговия председател. За разлика от Доган досието на тогавашния лидер на БСП Георги Първанов остава скрито.

Преди огласяване на решението Конституционният съд орязва закона, като не позволява да бъдат огласени агентите с картони, като трима от съдиите, подкрепили това решение са агенти на ДС.

СДС обаче не прави нищо в продължение на 3 години, за да промени и подобри законодателството за досиетата. Отделно от това СДС допуска в закона да бъдат скрити агентите на Държавна сигурност, които са превербувани от новите специални служби – т. нар. реактивирани агенти.

Законът не е изпълнен и в частта му, предвиждаща предаването на архивите на ДС от различните институции в Държавния архивен фонд.


Третата битка – 2002 г. Отмяната на закона

Тя приключва отново с неуспех за обществото. Едно от първите неща, което прави управлението на дошлия на власт бивш монарх Симеон Сакскобургготски е за закрие комисията по досиетата „Андреев”, създадена в началото на 2001 г. с промени в закона за досиетата (от 1997).

Закриването на комисията става с отмяната на закона за досиетата – решение, което е подкрепено от депутатите на НДСВ, БСП и ДПС.

 

alt

 

Комисията остава изолирана от специалните служби и МВР, които не й предоставят информация за огласяването на агентите в дипломацията и кредитните милионери. Комисията не изпълнява закона по отношение на проверката на някои от агентите, сред които е кандидатът за президент Георги Първанов, който впоследствие печели президентските избори без обаче обществото да е направило своя информиран избор – тайната за агентурно минало на „ГОЦЕ” остава скрита.


Четвъртата битка – 2006 г. Приемането на модерен закон за досиетата

През 2006 г. БСП също се изкушава да използва избирателно досиетата. За да компрометира журналиста Георги Коритаров, който критикува неумението на МВР да се справи с организираната престъпност, тогавашният министър на вътрешните работи Румен Петков (БСП) изважда избрани десетина досиета на водещи журналисти, сред които и това на Коритаров, което преди това е пуснато на „черния пазар” и части от него са публикувани във в. „Стандарт”, но не с особен ефект.

 

alt

 

Непремерената стъпка на Румен Петков предизвиква неочаквано силна обществена реакция. Придружена с критика от евродепутати за влиянието на ДС в обществото и затворените досиета преди решението на Европейския съюз за присъединяване на България към него, довежда по политическо решение за приемането на нов закон за досиетата.

Основен катализатор за това решение в съвета на тройната коалиция БСП, ДПС и НДСВ тогава изиграва позицията на Ахмед Доган, който вече се е „опарил” от досиетата, а и този проблем не рефлектира с особена сила върху електората на партията му. Лидерът на БСП и премиер Сергей Станишев е принуден да заяви, че „обществото има право да знае кой кой е в държавата”.

Въпреки това БСП се опитва да скрие досиетата като предлага законопроект, с който те да бъдат прехвърлени в Държавна агенция „Архиви”, но върху ползването им да бъде наложена 100-година забрана за достъп от датата на рождение на съответното лице. Този законопроект обаче не изобщо разгледан от Парламентарната комисията за вътрешна сигурност и обществен ред, където фигури като Касим Дал, Николай Свинаров и Татяна Дончева работят за приемането на адекватен и модерен закон за отваряне на досиета.

Парламентарната комисията приема идеите на ядро от най-активните журналисти, общественици и неправителствени организации за прехвърляне на архивите на подчинение на независим държавен орган, а не както дотогава те да останат в ръцете на структури, наследили старите комунистически служби.

Особена роля в обществения дебат изиграва гражданската инициатива „Чисти гласове”, инициатор на която е Георги Лозанов. Тя обединява независими журналисти, които доброволно заявяват да им бъдат отворени досиетата, ако съществуват такива.

Парламентът приема и модерен регламент за достъп до документите на тоталитарните комунистически служби, който да позволява тяхното изследване и публикуване. Показателно за влиянието на гражданското общество в този момент е фактът, че главата за достъп до документите в закона за досиета е изработена от юриста Александър Кашъмов, ръководител на правния екип на неправителствената организация „Програма достъп до информация”. Тя е приета от Народното събрание без възражения.

 

alt

 

Това е първата голяма битка за досиетата, която гражданското общество категорично печели. Създадената през 2007 г. от парламента комисия по досиетата с председател Евтим Костадинов (БСП) бързо доказва своята безпристрастност и следване на закона. Показателно е, че още с едно от първите си решения тя обявява принадлежността на ДС на действащия тогава президент Георги Първанов. През следващите 6 години комисията успява да огласи сътрудниците в законодателната, изпълнителната и съдебната власт от 10 ноември 1989 г. досега, агентите в медиите и техните собственици, в БАН, във висшите учебни заведения, в местната власт, държавната администрация, църквата, синдикатите, работодателите, банките и още много други сектори.

Комисията успява да преодолее и два своеобразни Рубикона – да оповести сътрудниците в дипломацията, довела до промяна на държавната политика за назначаването на посланици-агенти, а също така и започва огласяването на агентите сред кредитните милионери. Общият брой на обявените сътрудници на комунистическите тайни служби през 2013 г. вече надхвърля 7000.

Независимият държавен орган изгражда и модерен Централизиран архив за съхраняване на документите, а широкият достъп до тях даде възможност за тяхното задълбочено проучване.


Петата битка – 2010 г. Опит за атака на закона при омбудсмана

Противниците на отварянето на досиетата не се примираха с това положение. В края на 2009 г. последният началник на Шести отдел на Шесто управление Димитър Иванов и Светлана Шаренкова в качеството си на издатели сезираха националния омбудсман, по това време Гиньо Ганев, с искане да сезира Конституционния съд (омбудсманът има такова правомощие) за обявява на противоконституционността на закона за досиетата.

 

alt

 

Те бяха подкрепени от асоциациите на разузнавачите и контраразузнавачите от запаса. Даването на гласност на това искане, както и последвалата дискусия в Правния съвет при омбудсмана доведе до категорично решение в началото на 2010 г.: Гиньо Ганев аргументирано отхвърли искането за противоконституционност на закона и отказа да сезира Конституционния съд.


Шестата битка – 2012 г. Атаката в Конституционния съд

През 2012 г. последва друг опит законът да бъде атакуван в Конституционния съд. Това стана възможно, след като състав на Върховния административен съд се „отклони” от съдебната практика по едно от делата, обжалващи решения на комисията за обявяване на принадлежност. Конкретното дело беше заведено от бившия министър на външните работи в служебния кабинет Софиянски Стоян Сталев, който беше и посланик в Германия и Турция. Съдебният състав намери основание да сезира Конституционния съд по молба на адвокатите сина на известния юрист Живко Сталев. В Конституционния съд бяха атакувани ключови разпоредби от закона, които дават право на комисията да обявява сътрудници с прочистени досиетата или такива, в които не са запазени агентурни сведения, а само доклади на водещите офицери.

 

alt

 

Редица неправителствени организации, общественици и журналисти се обявиха против опита да се блокира процеса на отваряне на досиетата. Правителството на управляващата ГЕРБ също подкрепи закона.

В безпрецедентно решение, взето с 12 на 0 гласа, конституционните съдии отхвърлиха иска и обявиха, че законът не само не противоречи на Конституцията, но заедно с дейността на комисията играят важна роля в осигуряването правото на информация на обществото и гаранция за осъществяването на информиран избор.


Седмата битка – 2013 г. БСП опитва отново да затваря досиетата

Днес сме свидетели на седмата битка за досиетата. Тя започна през пролетта, веднага след края на управлението на ГЕРБ. Оказа се, че Националната разузнавателна служба (НРС) и служба  „Военна информация” (СВИ) отказват да предадат щатните си разписания, за да може комисията по досиетата да обяви сътрудниците по отменения през декември от ГЕРБ и Синята коалиция параграф 12 от закона за досиетата. Дотогава той забраняваше да се огласяват кадрите на ДС и разузнавателните служби на БНА, които са заемали или заемат ръководни постове в двете днешни разузнавания на България.

Договорките за изпълнението на закона, постигнати при президента Росен Плевнелиев през април 2013 г. с шефовете на НРС и СВИ, не бяха спазени. След идването на власт на БСП ръководствата на разузнавателните служби намериха лоби именно в лицето на левицата и „Атака”, като депутата от двете партии внесоха законопроект за връщането на параграф 12 в закона за досиетата през септември 2013 г.

Сега сме свидетели как две седмици по-късно левицата не само е използвана за прокарване на идея в парламента, но и лидерът й Сергей Станишев говори за закриване на комисията по досиетата.

 

alt

 

Изследователи, журналисти и общественици са против поредните трикове на зависимости. Те ще се противопоставят на всяко намерение на управляващите да отнемат правото на информираност да се знае кой какъв е в държавата.

Парламентарната опозицията в лицето на ГЕРБ, както и президентът Росен Плевнелиев също са категорични в необходимостта страницата на досиетата да бъде прочетена докрай. А не да бъде услужливо хлопната от БСП и нейното лицемерие точно по средата на пътя и още преди да сме научили цялата истина.

 

 
FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Сайт Памет

Сайт Памет

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм
https://www.desebg.com

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
komdos
Декомунизация
Христо Христов