Рубрики:: -- Достъп до информация -- Архиви -- Коалиция на гражданите -- Живков & социализЪма -- Дезинформация -- Образование: комунизъм |
Какво да очакваме през 2013 г. от досиетата: От агентите – кредитни милионери до чисти листи за парламент |
Коментарно - Коментарно |
Написано от Христо Христов |
Сряда, 02 Януари 2013 16:19 |
Календарната 2013 г. предлага някои важни събития, свързани с отварянето на досиетата на тайните комунистически служби и прекъсване на зависимостите от тоталитарното минало. Сайтът desebg.com ви предлага онези, които предстоят да се случат през следващите 12 месеца.
По всяка вероятност първите доклади на комисията по досиетата ще бъдат огласени още този месец. Няма да е изненада ако тази глобална проверка продължи през цялата година, тъй като тя се очертава като една от най-мащабните. През 1997 г. в 38-то Народно събрание по време на правителството на ОДС с премиер Иван Костов по предложение на депутата Александър Каракачанов (Обединение за национално спасение) беше приет Закона за отмяна на банковата тайна за лица с несъбираеми кредити, повече известен като закона за кредитните милионери. Той документира имената и данните на над три хиляди физически и юридически лица, длъжници на банковата система, която фалира при управлението на правителството на БСП с премиер Жан Виденов. Проверката ще обхване членовете на ръководните органи на частни дружества и държавни фирми в списъка на кредитните длъжници, чийто общ брой според предварителните прогнози може да достигне до 50 000 души.
На 17 януари 2013 г. ще се навърши една година от обявяването на агентите на ДС в ръководството на Българската православна църква. Миналият януари стана ясно, че 11 от 15-те митрополити са свързани с репресивния апарат на БКП. Вече в продължение на година Светият синод пази мълчание и очевидно няма намерение да излезе със становище по проблема, за каквото призоват различни представители на обществото. След смъртта на патриарх Максим в началото на ноември 2012 г. Светият синод избра Варненския и Великопреславски митрополит Кирил за наместник-председател на БПЦ. Той е един от висшите духовници с досие, чието съдържание desebg.com публикува. Кирил е вербуван през 1976 г. от Първо главно управление на ДС, обучен е във фотодело и изпратен да учи богословие в Гърция. Целта на отдел 14 за културно-историческо разузнаване, за което той работи, е да бъде внедрен в братството на Зографския манастир. Водещ офицер му е полк. Христо Маринчев – негов чичо и зам.-началник на отдел 14 на ПГУ. Маринчев е „мозъкът” на операция „МАРАТОН” за кражбата на оригинала на Паисиевата история от „Зограф”, която се осъществява през 1985 г. Разкриването на специалната операция беше огласено за първи път на сайта desebg.com през октомври 2012 г. Монах Кирил – секретен сътрудник „КОВАЧЕВ” се завръща безславно от Гърция, откъдето е изгонен през 1981 г., след като се самонастанява в Зографския манастир. В досието му се съдържат множество доноси срещу почти всички монаси от „Зограф”, включително и срещу тогавашния игумен Евтимий. ДС го използва в схема за отстраняване на игумена и назначаването на свой агент на негово място, опит, който завършва с неуспех. След избора му за наместник-председател на БПЦ митрополит Кирил публично отрече да е служил на ДС и да е писал доноси, въпреки съдържанието на досието, което говори за точно обратното. При всички случаи при избора за нов патриарх мълчанието на висшите духовници за досиетата ще се върне като бумеранг към онези, които са служили на репресивния режим на БКП и имат намерение да влязат в битката за поста. На 24 февруари 2013 г. ще се проведе избор на нов патриарх. Митрополит Кирил е един от явните фаворити и е известен с подкрепата от лобито на Руската православна църква. При избора за патриарх ще стане ясно дали БПЦ има сили да скъса с досиетата или ще бъде сътворен невероятния гаф за глава на Българската православна църква да бъде утвърден агент на Държавна сигурност.
След като напълно изненадващо за БСП през декември 2012 г. партията на Бойко Борисов подкрепи в парламента отпадането на забраната за огласяване на агентите на ДС, заемали или заемащи ръководни постове в съвременните разузнавателни служби на България, битката за този текст ще продължи през 2013 г. БСП открито поиска от президента Росен Плевнелиев да наложи вето върху отмяната на параграф 12, както е известен чадърът, който тройната коалиция опъна през декември 2006 г. над кадрите, завърши школи в КГБ и ГРУ (съветското военно разузнаване). Кадри, които продължават да играят ключова роля в Националната разузнавателна служба и служба „Военна информация” (военното разузнаване) 23 години след краха на комунизма. Отделно от натиска върху държавния глава лобито на ДС ще използва всякакви неявни форми за влияние за връщането на параграф 12 в закона, включително и засилена активност за обработване на общественото мнение чрез медиите, които контролира. Няма да е изненада ако президентът Плевнелиев, който се ангажира със някои от държавните инициативи за скъсване с комунистическото минало, откаже да наложи вето, БСП да сезира Конституционния съд.
С последните поправки в закона за досиетата, предложени от ГЕРБ, беше уредена една неравнопоставеност в закона за досиетата от 2006 г. Т. нар. лица, извършващи публични дейности по закона за досиетата, групирани в 13 категории от различни сфери на обществения живот, досега бяха проверявани не от 10 ноември 1989 г., като законодателната, изпълнителната, съдебната и местната власти, а от приемането на закона – декември 2006 г. Така първите 16 години бяха пропускани. С една от новите поправки тази нередност беше поправена и сега комисията ще върне проверките с 16 години назад. Предстои да научим кои са агентите сред медиите, които бяха проверени от декември 2006 г. насам, във висшите учебни заведения, в изповеданията, синдикатите, БАН и др.
Освен кредитните милионери комисията по досиетата има пред себе си дълъг списък от проверки в групата на лицата, извършващи публични дейности. По списъка в закона за досиетата идва ред на ръководството на Висшия адвокатски съвет, ръководите органи на националните спортни организации и Българския олимпийски комитет. След тях на ред са членовете на управителните, контролните и надзорните органи на банките, на застрахователите, инвестиционните посредници, фондовите борси.
Предстоящите парламентарни избори през лятото на 2013 г. ще поставят въпроса за недопускане на агенти на ДС сред кандидатите за народни представители. Партиите имат законовото право да извършват предварителни проверки на своите кандидати, преди да бъдат вписани в изборните листи. Въпросът е дали те ще се възползват от това право? На местните избори през октомври 2011 г. ГЕРБ и ДСБ използваха предварителните проверки, макар и в някои случаи (в по-малките населени места) и двете партии да допуснаха хора с досиета. Останалите партии пренебрегват този момент. Това важи както за парламентарно представените, така и за извънпарламентарно представените политически формации. Изборите за парламент ще бъдат своеобразен текст на партията на Меглена Кунева към отношението към лицата, свързани с репресивния апарат на БКП. И това е така, тъй като партията стартира като гражданска инициатива, а добре известно е, че гражданското общество е категорично против допускането на агенти на ДС във властта.
Изходът от предстоящите парламентарни избори до голяма степен ще определи и дали политиката на държавната власт през последните четири години по отношение на отварянето на досиетата ще се запази или ще претърпи деградация. Въпреки че ГЕРБ не влезе във властта през 2009 г. с каквито и да е обещания за скъсване със зависимостите на досиетата, управляващите извършиха няколко много важни и ключови крачки:
Не е ясно дали ДСБ и СДС, които традиционно подкрепят подобна политика, ще успеят да влязат в следващия парламент. Очевидно е, че в средите на БСП има влиятелни фигури, които горчиво съжаляват за подкрепата на закона през 2006 г. и ще търсят реванш, ако успеят да се спазарят за някаква коалиция от рода на тройната. Няма да е изненада, ако БСП влезе във властта, да се опита да ревизира успешната държавна политика през последните години по отношение на законодателството в тази област или да се опита по различни пътища да блокира дейността на комисията по досиетата.
В началото на тази година се очаква комисията „Костадинов” да открие специализирана научна читалня, която да се ползва от изследователи, журналисти и историци. Създаването й ще насърчи тяхната работа по изследване и проучване на архивите на ДС. В същото време настоящата читалня ще остане за ползване само от граждани, което ще доведе до облекчаване на графика за ползването. Очаква се комисията да продължи издаването на нови документални сборници и участието в редица инициативи, свързани с популяризиране на факти от тоталитарното комунистическо минало. Това са по-важните моменти, които предстоят през 2013 г., свързани с досиетата и тяхното отваряне. Сигурно е обаче, че ще има и събития, които не могат да бъдат прогнозирани. |