|

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
2012 година: От края на „Гоце” до параграф 12 ПДФ Е-мейл
Коментарно - Коментарно
Написано от Христо Христов   
Петък, 28 Декември 2012 14:09

Сайтът desebg.com ви предлага обзор на най-важните събития, свързани с процесите за отварянето на досиетата на бившите комунистически тайни служби в България и прекъсването на зависимостите от тях през изминалата 2012 г.

Когато през януари тази година публикувах анализа „Сбогуване с „Гоце” или какво още да очакваме през 2012 г.” се опитах да прогнозирам някои от важните събития през следващите 12 месеца. Две от тях бяха сигурни, защото се свързваха с изтичането на мандати.


Сбогуване с „Гоце”

Първото събитие беше края на втория мандат на президента Георги Първанов. На 22 януари 2012 г. секретният сътрудник "Гоце" на бившата Държавна сигурност, заемал най-високия пост в държавата по време на прехода, напусна президентския пост. В продължение на 10 години (януари 2012 г. – януари 2012 г.) „Гоце” се превърна в политическата фигура, проводник на политиката за реабилитиране на кадрите на бившите тайни комунистически служби. Тя не се изрази единствено в назначаването на десетки служители – агенти или бивши офицери от ДС в администрацията на президенството, но и в назначаването на близо 100 посланици с агентурно минало, които през последните 10 години представяха България пред света.


Скъсване с политиката на Първанов

Новият президент Росен Плевнелиев възприе коренно противоположна на предшественика си политика. Още в нощта на президентските избори той декларира, че няма да издава укази за назначаването на посланици с досиета. Това обещание беше спазено при встъпването му в длъжност няколко месеца по-късно. Освен това Плевнелиев подложи на предварителна проверка ръководните служители в администрацията на „Дондуков” 2.

.


ГЕРБ и избора на нова комисия

Второто важно събитие през 2012 г. беше изборът на нова комисия по досиетата. Нейният първи 5-годишен мандат изтече през април 2012 г. С известно закъснение през май Народното събрание гласува втория мандат за независимия държавен орган, натоварен с разкриването на сътрудниците на тайните комунистически служби и достъпа до архивите на ДС.

При този избор за първи път по време на прехода управляващата политическа сила, в случая ГЕРБ, не се изкуши да овладее комисията, въпреки открилата се възможност. Вместо да извършат партийни назначения управляващите предпочетоха да отдадат значение на свършената в предишните пет години работа и номинираха трима членове от първия екип, начело с председателя Евтим Костадинов. По този начин те гарантираха продължаването и утвърждаването на държавната политика, чрез която през последните години беше наваксано много от пропуснатото при предходните опити за отваряне на досиетата.


Атаките срещу закона за досиетата

Изминалата година беше белязана и от най-сериозната атака срещу закона за досиета. Тя стана факт в началото на 2012 г. по делото, заведено от бившия посланик Стоян Сталев във Върховния административен съд (ВАС) срещу решението на комисията по досиетата, с което той беше оповестен като агент в качеството си на висш дипломат (назначен по време на СДС). За разлика от утвърдената практика по подобни дела във ВАС, съдебният състав по неговия казус реши да сезира Конституционният съд. Чрез това дело беше поискано отмяната на ключов текст от закона за досиетата, по който са обявени повече от 60 процента от агентите на ДС.

Редица неправителствени организации като Българския хелзинкски комитет и фондация „Програма достъп до информация” излязоха със становища в защита на закона. Това направиха и публични фигури като проф. Михаил Константинов и Методи Андреев. Правителството на Бойко Борисов също се обяви в защита на закона. В  крайна сметка 12-те конституционни съдии излязоха с безпрецедентно единно решение, с което отхвърлиха иска.

През есента депутатът от БСП Румен Петков внесе законопроект в парламента, с който се опита да ореже приложението на закона за досиетата. Той поиска да се извади от закона оповестяването на сътрудниците на Разузнавателното управление на Генералния щаб на БНА. Предната година братът на Петков не получи мандат като военно аташе от военния министър именно поради сътрудничеството му към военното разузнаване при комунизма. Народното събрание отхвърли законопроекта на Петков.


Осветяването на агентите в църквата, ВУЗ, местната власт

През 2012 г. комисията по досиетата обяви сътрудниците на комунистическите тайни служби в няколко важни области. Без съмнение едно от най-важните се оказа разкриването на агентите в ръководството на Българската православна църква. Единадесет от 15-те митрополити се оказаха свързани с Държавна сигурност.

Тази зависимост от миналото до голяма степен даде отговор на редица въпроси, свързани с пасивното отношение на БПЦ към комунистическия режим, неговите престъпления и проникването на ДС в църквата. Владиците обаче избраха погрешната тактика на мълчанието. И до днес те не са излезли с официална позиция по този проблем, разчитайки обществото да забрави за него. Със сигурност този проблем ще се репродуцира при избора на нов патриарх през 2013 г.

Досиетата на двама от митрополитите Кирил и Натанаил се оказаха ключа към разкриването на истината за операция "МАРАТОН" на Първо главно управление на ДС за кражбата на оригинала на Паисиевата история от българския манастир "Зограф" през декември 1985 г. Разследването беше публикувано най-напред на сайта desebg.com.

Друга важна област, в която през 2012 г. бяха обявени сътрудниците на ДС, беше образованието. Комисията по досиетата разкри агентурната принадлежност сред ръководствата на над 50 университети и други висши учебни заведения. Макар и поради ограниченията на закона проверката засяга само учените на ръководни постове във ВУЗ от приемането на закона за досиетата в сила през декември 2006 г., общият извод е, че в образованието присъствието на агентурата на ДС е сериозно.

Комисията оповести сътрудниците на Държавна сигурност и сред участниците в изборите за местна власт през октомври 2011 г. Поради големия брой на лицата, кандидати за общински съветници, проверките им бяха извършени и оповестени по области. На desebg.com беше публикуван специален анализ на резултатите от обобщените данни.

Отделно от тях през годината бяха оповестени агентите в различни организации на работодателите и министерства и органи на изпълнителната власт.

Поради пропуск в закона за досиетата през 2012 г. не се случи осветяването на агентите в кредитните милионери. През февруари тази година комисията установи, че законодателят й е дал възможност да извърши проверка на кредитните длъжници, но не и да ги оповестява. По казуса от името на Синята коалиция беше внесен законопроект за промяна на закона, която неотдавна беше гласувана на второ четене от парламента. По всяка вероятност през идната година разкриването на агентите сред кредитните милионери ще бъдат една от основните сегменти в дейността на комисията при проверките за принадлежност към ДС.


Радикалните промени в закона за досиетата

През ноември 2012 г. депутати от ГЕРБ внесоха в Народното събрание проект за допълнения в закона за досиетата, които могат да бъдат оценени като най-сериозните от приемането му. С тях границата на проверките в обществените сфери за агентурна принадлежност беше свалена от 10 ноември 1989 г., а не от декември 2006 г., когато законът влезе в сила. По този начин беше постигнат баланс в проверките на лицата, извършващи публични дейности с тези в трите власти – законодателна, изпълнителна и съдебна, плюс местната власт.

С поправките ГЕРБ разшириха приложението на закона за досиетата, като вкараха целия процес на приватизацията в годините на прехода – от органите, които я разрешават, до дружествата, които са участвали в нея. Бяха прибавени редица нови длъжности в МВР, както и управители на медии и членовете на научните съвети на Висшата атестационна комисия.


Отпадането на параграф 12

Между първо и второ четене на тези промени депутатите Иван Костов и Йордна Бакалов внесоха предложение за отпадането на един от малкото забранителни текстове в закона за досиетата, известен като параграф 12. С него през декември 2006 г. тройната коалиция опъна чадър върху оповестяването на сътрудниците на ДС на ръководни постове в двете съвременни разузнавателни служби на България – Националната разузнавателна служба, наследник на Първо главно управление на ДС и служба „Военна информация”, наследник на военното разузнаване при комунистическия режим – Разузнавателното управление на Генералния щаб на БНА.

За разлика от май 2011 г., когато се въздържаха този текст да отпадне депутатите от парламентарната група на ГЕРБ гласуваха за отмяната и с техните решаващи гласове параграф 12 заличен. Тази промяна може да бъде определена като най-радикалната в законодателството, свързано с прекъсване на тоталитарните зависимости и по всичко личи, че битката за осветяването на кадрите на КГБ и ГРУ (съветското военно разузнаване) в съвременните разузнавателни служби на страната ще продължи и през 2013 г.


Памет за жертвите на комунистическия режим

Макар и да няма пряко отношение към досиетата и агентите на ДС през 2012 г. беше поставено началото на един нов процес, а именно утвърждаването на автентична памет към жертвите на комунизма. В началото на 2011 г. правителството на ГЕРБ прие 1 февруари – денят, в който през 1945 г. са изпълнени смъртните присъди на I състав на т. нар. Народен съд срещу регентите, министри и депутати, да бъде официално почитан като национален ден в памет на жертвите на комунизма в България. През 2011 г. обаче държавна церемония така и не се състоя. За разлика от тогава на 1 февруари 2012 г. новият президент Росен Плевнелиев постави началото, като се превърна в първия действащ държавен глава, който се покланя пред Мемориала на жертвите на комунистическия режим с церемония на отдаването на военни почести.

Подкрепа за музей за истинската дейност на ДС

През 2012 г. идеята на председателя на Държавна агенция „Агенция” Мартин Иванов за създаване на музей, който да разкрива действителната дейност на Държавна сигурност не се реализира, но намери нови привърженици. Тя беше подкрепа от министъра на външните работи Николай Младенов и от президента Росен Плевнелиев. Държавният глава дори я сподели с колегата си Йоаким Гаук по време на официалното си посещение това лято в Германия в чието лице също идеята беше подкрепена.

Представители на гражданското общество проучиха опита в други страни от бившия Източен блок и изработиха концепция за бъдещия музей, която ще бъде представена през 2013 г. В крайна сметка става въпрос за отпускането на сума от около 1,5 млн. лева. На фона на другите държавни вложения в музеи този за ДС изглежда най-евтиният. Кабинетът на Бойко Борисов обаче до момента не е включил този проект в сметките си за догодина. Бъдещето ще покаже кое управление ще се окаже най-съобразително и ще даде зелена светлина за реализирането на идеята.

 
FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Сайт Памет

Сайт Памет

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм
https://www.desebg.com

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
komdos
Декомунизация
Христо Христов