На днешния ден 11 септември през 1978 г., преди 42 години, в лондонската болница „Сейнт Джеймс” издъхва българският писател и критик на комунистическия режим в България Георги Марков.

Той почива от отравяне на кръвта 4 дни, след като е атакуван на моста „Ватерло” в Лондон от агент на Държавна сигурност, който чрез малко пневматично устройство успява да вкара в дясното бедро му миниатюрна сачма, съдържаща рядката отрова рицин – произведена в тайна лаборатория на КГБ и неоставяща следи в кръвта (виж повече за атаката срещу писателя в разследването на журналиста Христо Христов – ТУК).

През лятото на 1978 г. радио „Свободна Европа” завършва излъчваните в продължение на три години негови „Задочни репортажи за България”, дали най-точната характеристика на тоталитарната система в комунистическа България.

Сайтът desebg.com препечатва коментара на евродепутата Андрей Ковачев (ГЕРБ/ЕНП), публикуван на страницата му във Фейсбук, посветен на 23 август – Деня за почит на жертвите на тоталитарните режими.

На днешния ден преди 81 години два тоталитарни режима – болшевишкият комунистически режим на Сталин и националсоциалистическият на Хитлер се споразумяват за подялбата на плячката „Европа“, като я разпределят помежду си. Това споразумение води до десетки милиони човешки жертви и до огромно страдание на няколко поколения.

В разгара на политическото противопоставяне и на обществените протести у нас Конституционният съд (КС) излезе в четвъртък с тълкувателно решение по въпроса с имунитета на президента, а именно, че той не може да бъде обект на разследване.

Както е известно преди няколко месеца новият главен прокурор Иван Гешев се обърна към КС, по повод на материали в държавното обвинение по случая с проверката за назначаването на Десислава Генчева (впоследствие Радева) за пиар на Военновъздушните сили още преди да се омъжи за своя началник Румен Радев, изпреварвайки с броени дни издигането му за кандидат-президент от БСП през август 2016 г.

Сезирането на КС бе обяснено публичното достояние на откъси от записи, направени със специални разузнавателни средства при подслушването на телефона на началника на ВВС ген.-майор Цанко Стойков. На тях той разговаря с друг мъж, най-вероятно президента Румен Радев, и обсъждат дали и какви материали по случая трябва да бъдат предадени на антикорупционната комисия.

Сайтът desebg.com публикува коментара на евродепутата Андрей Ковачев (ЕНП/ГЕРБ) по повод темата за историческите паметници и мястото на такива паметници в България, които са осеяни с тоталитарни комунистически символи като петолъчка или сърп и чук. Коментарът се препечатва от блога на Веселин Желев „300 думи” (jelev.info).

В последно време и особено след събитията в САЩ и Европа, темата за историческите паметници и наименования стана отново актуална. Безспорно е, че няма и не може да има единен подход по този въпрос. Всяка историческа личност или историческо събития са самостоятелни сами за себе си и трябва да се разглеждат в съответния исторически контекст.

Със сигурност безгрешни хора няма. Пример за това може да бъде Уилям Гладстон, който на 24-годишна възраст е казал нещо, от сегашна гледна точка неприемливо, но е преживял до 80 години и направил много добрини. Би било крайно несправедливо да се премахне името му.

Но обратното дали е също така валидно, ако става въпрос за хора, които според някои през живота си са направили и нещо добро, например аутобани (Хитлер), някой язовир (Георги Димитров), дала не нейни пари за читалище (Цола Драгойчева) или пари за някакъв хладилник за дивеч (Пенчо Кубадински), а иначе са били убийци и носители и поддръжници на диктатура, довела до огромни човешки страдания?

Изключително подвеждащ и манипулативен е аргументът на комунистите в България, че комунистическите паметници са били част от нашата история и затова трябва да бъдат запазени точно на местата, където се намират.

Истината е, че всичко и всички са част от историята и тази памет трябва да се пази в учебниците, в музеите и да се предава на младите поколения. Но трябва ли да се извисяват пропагандните артефакти на крепителите на диктатура, довела до убийствата на много от нашите предци на всеки площад или улица по села и градове?

Това е категорично неприемливо и не мога да се съглася с подобна теза. А не е ли по-правилно от морална гледна точка именно съхранението и почитането на паметта и на тази част от историята – на стотиците хиляди избити, репресирани, измъчвани, вкарани в концлагери, изселени, затворени, не получили право да учат, да се развиват… на всички тези погубени човешки съдби?

Те обаче не попадат в тезите на защитниците на комунистическите артефакти. За тях няма почти нищо, а не са ли и те част от същата тази история?