На desebg.com публикувам уникален документ. Това е оригиналното изложение на члена на БКП от 1927 г., съветски агент и първия началник на контраразузнаването (отделение „Б” на Държавна сигурност) след 9 септември 1944 г. Стефан Богданов до първия партиен и държавен ръководител Вълко Червенков, съветския посланик в София и Политбюро на ЦК на БКП. Документът е неопровержимо свидетелство за прякото вмешателство на СССР в България след окупацията й от Червената армия на 8 септември 1944 г. и чистките, извършвани от Българската комунистическа партия чрез Държавна сигурност.

Написан е от Стефан Богданов през октомври 1951 г. в Бургаския затвор, където излежава присъда от 15 години затвор, след като е арестуван и осъден по един от съпътстващите монтирани от Москва съдебни процеси след този срещу Трайчо Костов.

 Неотдавна в електронната библиотека на desebg.com представих спомените на Стефан Богданов „Две смърти няма, а без една не може”, издадени от синовете му през 1991 г. и непреиздавана оттогава. В книгата са публикувани редица писма на Богданов, като изложението до Вълко Червенков от 1951 г. е само цитирано, но не и публикувано в пълен обем.

През 50-те и 60-те години на ХХ век българските граждани не са покланяли пред паметника на светите братя Кирил и Методий, който днес се издига пред Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”, а пред паметника на функционера на БКП и Коминтерна Васил Коларов.

Култът към личността, която в България започва да се развива още след завръщането на Георги Димитров от Москва през 1946 г., е особено силен в началото на 50-те години на миналия век в България. Васил Коларов умира през 1950 г., когато е министър председател на НРБ. Освен като комунистически функционер той е известен и като ръководител на Коминтерна през 20-те и негов представител през 30-те години.

През 1919 г. Коларов е избран за секретар на ЦК на БКП на мястото на Георги Кирков. Той ръководи българската делегация на II и III конгрес на Коминтерна през 1921 и 1922 г. Става негов генерален секретар и действа като такъв в периода 1922-1924 г.

 През август 1923 г. пристига нелегално в България и заедно с Георги Димитров налага решението за вдигане на Септемврийското въстание. След неговия неуспех бяга в Югославия. Оттам се прехвърля в Австрия, където организира временно задгранично представителство на БКП. В края на 1923 г. се връща в Москва. След смъртта на Димитър Благоев през 1924 г. Коларов застава начело на Задграничното бюро на ЦК на Българската комунистическа партия (тесни социалисти) до 1933 г. В следващите години заема различни научни и политически постове в СССР и Коминтерна.

Сайтът desebg.com ви предлага статията на Борислав Скочев за хулиганската акция от 1958 г., публикувана в  бр. 66 на сп. „Диалог”, основано и списвано от Даниела Горчева.

Борислав Скочев е основател на сайта „Декомунизация” (http://decommunization.org/).

Това са снимки на „хулигани”, арестувани през януари 1958 г. за хулиганско държание и облекло (съжалявам за грубото заличаване на лицата от комисията по досиетата.) Момичетата на снимките са касиерка, служителка и студентки в консерваторията, във ВИТИЗ и по журналистика. Кратките справки гласят:

„Задържана без паспорт с късо палто тип „ямурлук”, родителите й са бивши търговски деятели, зле настроени към народната власт...” „Задържана за носене на „ямурлук”, и неприлична прическа...” „Задържана без личен паспорт, с тесен разцепен панталон и прическа „конска опашка”, баща й е офицер от бившата царска армия.” „Задържана за неприлични танци в ресторанта на ЦУМ...”

„Ямурлуците” се продавали в ЦУМ и въпреки това за властта те били изобличителният белег на „подражателите на Запада”, предизвикателният знак на „хулигана”, отхвърлящ социалистическия начин на живот. (Преди да се присмеем на този тоталитарен дрескод, нека се сетим за днешните забрани на забрадките. Преживяващите криза демократични общества не са застраховани срещу племенен страх и аплодиране на нахлуването в личните пространства на човека.) .

В открития наскоро Музей на социалистическото (тоталитарно) изкуство има един експонат, под който няма изписано авторство.

И това е така, защото той не е произведение на изкуството, а символ, най-яркия символ, но не са социализма или социалистическото изкуство, а на комунизма – петолъчката.

Точно този експонат най-точно илюстрира натрапения от Кремъл комунистически тоталитарен режим, който българите преживяха след смазване на опозицията през 1947 г. до рухването на Берлинската стена през ноември 1989 г.

Петолъчката (червената звезда) е символ на комунистическото движение – символизира петте континента на Земята. Освен това  червената петолъчка е емблема на Червената армия (1920).

Тя  се намира върху повечето флаговете и гербовете на СССР, а след това влиза в оборот и в останалите комунистически режими. В Народна република България червената петолъчна е утвърдена като символ на комунистическото управление в герба на НРБ от 1948 г. И е неизменно там до рухването на комунизма.

Петолъчката на Партийния дом

Петолъчката, която днес може да се види в Музея на социалистическото (тоталитарно) изкуство, се извисява над Партийния дом – сградата на Централния комитет на БКП (днес сграда на Народното събрание на пл. „Княз Александър І”.