Рубрики:: -- Достъп до информация -- Архиви -- Коалиция на гражданите -- Живков & социализЪма -- Дезинформация -- Образование: комунизъм |
Политика -- Общество -- Култура -- Символи -- Лична история |
Човекът с веригата на смъртник |
Виртуален музей на българския комунизъм - Лична история |
Написано от Христо Христов |
Сряда, 08 Май 2013 18:18 |
Думите са на възрастен, но запазен на външен вид мъж и прозвучават в изпълнената с европейски депутати, чужденци и гости зала на Европейския парламент през ноември 2010 г. Там се провежда една уникална по рода си за България конференция. Заглавието й е „Изстраданата европейска мечта на България – 1944-1989”, организирана от българския евродепутат Андрей Ковачев (ЕНП/ГЕРБ) и за първи път представя в сърцето на Европа съпротивата срещу комунизма в България. Върху изпълненото с напрежение лице на говорещия най-силно впечатление ми правят очите му – кристално сини като парченца небе, които по-късно ще възприема като отражение на неговата жажда за свобода, постигната, въпреки невероятно тежката съдба, която има. Говори 79-годишният Георги Саръиванов, осъден на смърт от комунистическия режим през 1954 г. за саботаж на властта. Тогава той е едва на 23 години. През 2010 г., 56 години по-късно, Георги Саръиванов е един от 25-те репресирани от режима на БКП, които разказват в сърцето на Европа – в Европейския парламент – истината за комунизма в България.
Изказването на Георги Саръиванов е едно от кулминациите на събитието, на което присъства и тогавашният председател на Европейския парламент Йежи Бузек. И не защото българският страдалец заклеймява или обвинява бившите комунисти, а защото споделя преживяното като осъден на смърт: „Бяхме над 80 души осъдени на смърт, всеки от които окован във верига. Обикновено смъртните бяхме по 3-4 души в една килия. Когато извеждат някой за разстрел всички трябва да се обърнат с гръб към вратата. Казват първото име и този човек си казва следващите да не стане грешка. Когато си с 3 или 4 души единствената мисъл, която минава през главата ти, посред нощ, когато отворят вратата на килията, е да не съм аз. Но когато си сам в килията е друго. През октомври 1954 г. останах сам в смъртната килия. Посред нощ един надзирател, който се казваше Васил Здравков, пусна един вентилатор (знак, че ще се произнася присъда чрез разстрел, б.а.) в коридора на килиите, отвори едното резе, второто, ключалката на моята килия и каза: „Гад с гад, твоята свърши, да си му мислил по-рано!”Даде ми една бележка и моливче да си опиша какво имам – износена трудова куртка, клин и едни цървули. Затвори килията, гледа през шпионката и тогава ми мина през ума: дали след още 20 или 30 минути или след още един час всичко ще свърши. И до ден днешен никой не е разбрал как става, как е живял един осъден на смърт. Първото нещо, което ми мина през ума, беше страхотна болка, всичко ме заболя – главата, кокалите. Изглежда ме болеше душата, че нямам деца. Тогава бях на 22-23 години. Минаха 15-20 минути, надзирателят пак отваря килията, поглежда ме и ми казва: „Какво бе, гад, уплаши ли се?” Затвори килията и си отиде. Има нещо хубаво, когато си бил в затвора. Може би най-хубавото е като излезеш. Много сладка работа.” След този кратък разказ Георги Саръиванов изважда от една кутия веригата на смъртник и я показва пред онемялата и от разказа му, и от веригата зала. Това трае само няколко мига и конференцията избухва в аплодисменти. Този човек се беше върнал в Софийския затвор, беше настоявал и беше получил верига, с която са белязани смъртниците. Беше успял да прекара зловещия атрибут, тежащ 16-17 кг и дълъг над 2 метра в самолета от София до Брюксел и беше донесъл веригата, за да я покаже на присъстващите на конференцията! Това беше неговият ярък символ за победа на свободния дух над комунизма!
По-късно разбрах, че невероятният българин, накарал цялата зала да се изправи на крака, е прекарал в килиите на Централния софийски затвор 7 месеца в верига на рамо като смъртник. След това е помилван, като смъртната му присъда е заменена с 20 години затвор. Девет от тях изкарва в затвора. Престоят там обаче не пречупва духа му и жаждата му за истинска свобода. Прави четири неуспешни опити да премине нелегално границата без да бъде разкрит и на петия успява да напусне НРБ с жена си. Установява се и създава семейство в Западна Германия. Там го заварва падането на Берлинската стена. Връща се в родината си през 1996 г. и оттогава живее в София. Така се запознах с Георги Саръиванов. Бях поканен като журналист на същата конференция, за да изнеса доклад за ненаказаните престъпления на комунизма в България. През следващите години се виждахме неколкократно на събития, свързани с почитане на жертвите на комунизма, организирани от репресираните. Георги Саръиванов предпочита да не е в обектива на камерите, но винаги присъствието му е забележимо. Не само с проницателните му сини очи, но и с невероятния факт, че този почти 80-годишен мъж изглежда далеч по-запазен въпреки преживените 10 години следствие, смъртна присъда и затвор при комунизма. Неотдавна гостувах на Георги Саръиванов и се убедих за пореден път в силата на духа му. Той е един от малкото, които не се колебае да разкаже за кой ли път случилото се в затвора, за преживените унижения, да сподели мислите за смъртта в онзи момент, да посочи с подробности всички онези детайли, които правят разказа му автентичен и разтърсващ. Не се притеснява дори да свали веригата от стената в ъгъла в хола си, където я държи постоянно, и да демонстрира какво е да я носиш.
ОЧАКВАЙТЕ УТРЕ: ИНТЕРВЮ С ГЕОРГИ САРЪИВАНОВ.
|