В последния августовски ден на 2012 г. публикувам в рубриката Виртуалния музей на комунизма – „Общество” на сайта desebg.com една фотогалерия, която припомня българското Черноморие отпреди 1989 г.

Фотографиите са от изключително полезния сайт „Изгубената България” (http://www.lostbulgaria.com), основан и поддържан от Пейо Колев, който често използвам.

Заглавието ми хрумна, след като забелязах, че първата снимка е от времето, когато Варна е преименувана в гр. Сталин на името на „бащата на народите”, а последната от къмпинг „Европа” до Поморие.

Докато подготвях снимки се върнах назад в спомени за летата, прекарани на морето. Ако семейството не притежаваше традиционните за онова време „Москвич”, „Жигула”, „Трабант” или друга кола от Източния блок, се пътуваше с влак. Влаковете бяха кошмарно претъпкани и кошмарно мръсни. С експрес „Чайка”, където се продаваха билети само за седящи, се пътуваше много по-късно.

От гарата в Бургас трябваше да се натовариш отново в претъпкани „Икаруси”, за да стигнеш до Поморие, Несебър или някой от курортите на юг.
Семействата обикновено отиваха на море с карти към съответните бази на предприятията, където работеха родителите, ако имаше такива. Ако предприятията нямаха база зачисляването ставаше към стоял на някоя по-голяма база и ви „настаняват” в определена без да имате възможност за избор квартира.

Особено добре си спомням обедите, тъй като на тях трябваше да се чака на огромни опашки, а когато си вземеш порциона, се оказваше, че няма свободни места и трябваше да се чака, докато някой от хранещите се стане.

Гледахме на чужденците, дори и тези от Източна Европа – чехи, поляци, източногерманци, като на нещо от друг свят. Да не говорим за западняците. Тези, които идваха със западните си коли предизвикваха небивал фурор.

Без да навлизам в подробности горе-долу това бяха почивките за простосмъртните български граждани. Е, имаше и морски резиденции, предназначени за т. нар. правоимащи. Наскоро, подготвяйки поредицата „Тодор Живков – комунистът милионер” попаднах на разказа на последния началник на УБО ген. Георги Милушев за това как в Евксиноград охраната разгонвала всички от алеите, когато невръстния още Тодор Славков се качвал на доставения специално от Запад мотоциклет. Да, същият този Тодор Славков, на който преди няколко години толкова му беше домъчняло за времето отпреди 10 ноември 1989 г., че се провикна в Биг Брадър: „Върнете ми социализма!”

До края му обаче БКП така и не успя да построи достатъчно модерна и привлекателна почивна база, не само за задоволяване нуждите на своите граждани, но и за чужденците. Наскоро в архивите си попаднах на документи от 1987 г. (които ще публикувам онлайн), разкриващи как Тодор Живков прави на пух и прах Лъчезар Аврамов, председател на Българската асоциация за туризъм и отдих (БАТО) заради програмата за по-нататъшно разширяване на международния туризъм (до 2000 г.!), за неверни икономически обосновки при изграждането на такива обекти като „Елените” (до с. Влас) и „Дюни” (след Созопол) надвишаващи икономическата им ефективност с над 150 млн. лв. Поставя се и въпроса за „ликвидиране на бюрократичната и суперпаразитна организация Държавно обединение „Музика”, от която се оплакаха всички комплекси” – точен цитат.

Разбира се, тогава по морето имаше запазени чудни автентични плажове и места, които след промените изчезнаха, а много от курортите и курортните селища са загрозени от презастрояването.

Ще завърша с един цитат от блога на Комитата под заглавие „Значи искате да живеете при социализма?” Ето частта посветена на почивката на море преди 10 ноември 1989 г.:

„Ходи ти се на море? Имаш три избора:
1. Къмпинг (около 4,10 лв. на вечер за двама с палатка и кола в претъпкани къмпинги, повечето без топла вода, безкрайни опашки по магазините или скъпи кебапчета в бира-скарата. Гледай да си набавиш отнякъде къмпинг оборудване от Чехия и ГДР, в България съвременно такова не се продава)
2. Почивна станция (около 30-40 лв. на седмица, строго разписание на времето – закуска рано сутрин, обяд по точно определено време и вечеря сравнително рано, има предвидени и „културномасови мероприятия”. Има топла вода. Вратата се заключва след 12 часа.
3. На квартира (наемаш стая и от там нататък се грижиш сам за себе си, топлата вода не е гарантирана). Планираш почивката си поне няколко месеца преди това — отпуските на съпрузите трябва да съвпаднат (не е задължително обаче, зависи от работодателя).”