Българската армия понася тежки щети след преврата на 9 септември 1944 г., чрез който компартията влиза във властта. Българското офицерство е подложено на невиждана чистка – хиляди са уволнени, преследвани и репресирани.

Повечето от онези кадри във войската, които са защитавали Отечеството и са рискували живота, са дамгосани с удобния за комунистите термин „фашисти” без в България да е управлявала партия или монарх с такава идеология.

Сайтът desebg.com публикува онлайн заповедта, с която е поставено началото на чистката в армията. Тя е от 20 септември 1944 г. и е издадена от тогавашния министър на войната Дамян Велчев.

С нея е разпоредено командирите на дивизии веднага да съставят „следствени комисии”, чиято задача е да издирват военни чинове, които с „миналата си или настояща дейност са допринесли или допринасят за разколебаване на войнишката вяра в командването”.

В състава на комисиите са допуснати представители от областните комитети на ОФ, както и такива на „въстаническите отряди” (разбирай партизани).

„Българските части, изпълняващи своя дълг в Чехословакия, са с висок дух и постоянна готовност да изпълнят докрай своя интернационален дълг”.

Това е докладвал министърът на народната отбрана армейски генерал Добри Джуров на Политбюро на ЦК на БКП за българските военни части, участвали в нападението на Чехословакия през 1968 г. под командването на съветските войски. Тази година се навършват 51 години от срамното потъпкване на Пражката пролет от войските на Варшавския договор, водени от съветската армия.

Специалният доклад представлява строго секретна докладна записка относно: Действията на частите на БНА в ЧССР от 30 септември 1968 г., който е запазен във Военния държавен архив, а desebg.com го публикува онлайн, цитирайки го от сборника „Пражката пролет и Държавна сигурност” на Комисията по досиетата.

В 9-страничния доклад ген. Джуров подробно обяснява как българските военни части първоначално са дислоцирани на територия на СССР и са поставени под командването на Главното командване на съветската армия и извършена конкретна подготовка.

В хода на съдебния процес през 1949 г. срещу бившия подпредседател на Министерския съвет и политически секретар на БРП (комунисти) Трайчо Костов различни партийни организации от страната и чужбина са изпращали телеграми до Централния комитет на БКП и до главния прокурор, в които са призовавали за най-тежкото наказание срещу Костов – смърт.

Desebg.com публикува онлайн една от тези телеграми. Тя е от чиновете във военно поделение във Варна и е написана, след като съставът се е запознал с обвинителния акт на Главна прокуратура срещу Трайчо Костов и „прочувственото слово” на партийния секретар на поделението.

В телеграмата се посочва, че „изказвайки своето възмущение искаме най-тежкото наказание (СМЪРТ) на Трайчо Костов и неговата банда”.

Българската православна църква да стане в скоро време истински народна, републиканска, демократична църква и да вземе участие в построяването на социализма у нас.

Това е „актуалният лозунг”, който лидерът на БКП Георги Димитров спуска за изпълнение на православната църква у нас през 1948 г.

Нареждането е цитирано в документ на Дирекцията на вероизповеданията към Министерството на външните работи, който desebg.com публикува онлайн.

Той е озаглавен „Българската православна църква в Народна република България” от декември 1948 г. на Димитър Илиев, пълномощен министър и директор на Дирекцията на вероизповеданията.

В него се проследява начинът, по който църквата е „отделена” от държавата” след 9 септември 1944 г. и последствията от приемането на новата Димитровска Конституция.