В един от най-мрачните периоди на комунистическия режим в България края на 40-те и началото на 50-те години на ХХ век е било практика на публично заклеймяване и осъждане на „врагове на народа” дори и такива от висшия ешалон на самата Българска комунистическа партия.

За това свидетелстват редица документи по случая с осъждането на смърт на вицепремиера Трайчо Костов през 1949 г. и член на Политбюро на ЦК на БКП, един от които desebg.com публикува онлайн.

Той представлява телеграма – резолюция от военно поделение във Варна до Централния комитет на БКП, министър-председателя Васил Коларов, министъра на народната отбрана и главния прокурор с искане за налагане на най-тежкото наказание – смърт на Трайчо Костов.

Телеграмата е от 2 декември 1949 г., 15 дни преди да бъде изпълнена смъртната му присъда на 17 декември същия месец.

Измисленият съдебен процес става факт, след като Сталин разбира, че Костов като вицепремиер е разпоредил да не се предоставя на съветската страна пълната информация по линия на търговията, с мотива, че това е държавна тайна.

Последвалият арест на Трайчо Костов и други фигури от компартията поставя началото в България на добре изпитаните в СССР при Сталин още през 30-те години чистки, станали известни като преследването на „врага с партиен билет”.

В телеграмата – резолюция извършеното от Трайчо Костов е определено като „гнусна предателска шпионска дейност”, а съпроцесниците му са определени с наложеното това от партията клише „бандата на Трайчо Костов”.

Телеграмата завършва със задължителния призив „да живее мощният и непобедим ЦК на БКП и „мощният и непобедим СССР начело с великия Сталин”.

Подобни телеграми и отворени писма са изпратени и от десетки трудови колективи, партийни и други организации.

Документът е включен в разширения електронен вариант на сборника „Държавна сигурност и „врага с партиен билет” 1944-1991” на Комисията по досиетата, 2017 г.