Тоталитарният комунистически режим начело с Тодор Живков до самия край на своето падение е изпращал на съд правозащитници, борещи се срещу бруталното погазване на основните човешки права.

Това разкрива документ от архивите на Държавна сигурност, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява секретна информация относно: Осъден член на неформално сдружение.

Документът е на Главно следствено управление (ГСУ) на МВР-ДС от 13 октомври 1989 г. – по-малко от месец преди принудителната оставка на гениталния секретар на Политбюро на ЦК на БКП Тодор Живков, белязала началото на края на катастрофалната комунистическа власт в България.

Българската Държавна сигурност се е интересувала как Чехословашката ДС е организирала и провеждала подслушване на обектите, които е разработвала.

Това разкрива документ от архивите на ДС, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго секретен доклад за посещението на МВР-ЧССР с цел обмяна на опит по провеждане и експлоатация на „М-Родопи“ и „М-Пирин“.

Документът е от 1981 г. и хвърля светлина върху контактите на двете тоталитарни репресивни служби на комунистическите режими в НРБ и Чехословакия.

В закодираните мероприятия (М) на Държавна сигурност с „М-Родопи“ се обозначава микрофонно подслушване, а с „М-Пирин“ – подслушване на домашен или служебен телефон.

Строго секретният доклад разкрива темите на разговори между служители на Четвърто управление на ДС (към 1981 г. това е техническото управление на ДС) по време на тяхната служебна командировка в Чехословакия.

„Обстановката в страната е сложна“. Това докладва Държавна сигурност в началото на мащабната акция по насилствената смяната на имената на българските граждани от турски произход в страната.

Информация за протичането на опита за насилствена асимилация в различните окръзи в страната се съдържа в документ от архивите на ДС, който desebg.com публикува онлайн.

Той е от 23 януари 1985 г., когато вече преименуването в окръг Кърджали е приключило и комунистическият режим начело с Тодор Живков е започнал масовата и в останалите региони на страната, населени с хора от турски произход.

Като окръг с най-сложна обстановка по това време е посочен Шумен, за където е докладвано, че „населението се страхува от преименуването“.

Какво е представлявала границата по времето на тоталитарния комунистически режим?

Отговор на този въпрос дават документите от архива на Държавна сигурност, един от които desebg.com публикува онлайн.

Той представлява Справка за построените по границата инженерно-технически съоръжения от юли 1952 г.

Съдържанието ѝ е показателно. Контролната гранична полоса възлиза на 500 км.

От тях с телен стобор са опасани 112 км, други 108 км са имали контролен плет, а с телена мрежа в два реда са 29 км.

По границата са направени 280 км просеки и 140 км завали.