Веднага, след като е избран за глава на Българската православна църква, патриарх Кирил (1953-1971) се е застъпил за освобождаването на свещеници, от лагери и затвори.

Това разкриват документи от архивите на Държавна сигурност, които desebg.com публикува онлайн.

Те представляват поверителна и строго поверителна кореспонденция между секретариата на МВР и министъра на вътрешните работи ген. Георги Цанков до първия секретар на Политбюро на ЦК на БКП и министър-председател Вълко Червенков от лятото на 1953 г.

На 10 май 1953 г. Третият църковно-народен събор избира Кирил за патриарх на БПЦ и софийски митрополит.

Още в началото на месец юни същата година новият патриарх се обръща към премиера и първи човек в БКП Вълко Червенков с молба и списък на свещенослужители за освобождаването им от затвори и лагери, става ясно от архивните документи.

Червенков поставя следната резолюция: „Списъкът ми е даден от Патриарха с молба да освободим когото можем, както той се изрази. Дайте ми справка за всекиго по отделно, за да видим какво може да сторим“.

На министър Цанков е наредено да бъдат включени в комисията по помилванията свещенослужители, „които смятате за възможно да бъдат помилвани.

Министър Цанков е върнал списък с имената на седем свещеника, за които е посочил, че те „не бива да се освобождават“.

Списъкът е допълнен и с още две имена на хора, които не са свещеници, но изглежда имената са били посочени от патриарх Кирил.

Документът е включен в сборника „Държавна сигурност и вероизповеданията – част 1. Българска православна църква 1944-1991”, издание на Комисията по досиетата, 2017 г.