В Научно-техническото разузнаване са се страхували оперативните работници да не бъдат разшифровани като такива от доверителните връзки и специалистите, към които са се обръщали за консултации по специфични въпроси, свързани с откраднати или набелязани за кражба западни технологии.

Това разкрива документ от архивите на Държавна сигурност, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго секретен отчетен доклад за работата на отдел VII през 1965 г.

Под тази номерация в Първо управление на ДС функционира научно-техническото разузнаване (НТР) в началния си етап от своето съществуване.

„… широкият кръг от лица, до които ни есе допираме, било като използването им като доверителни връзки или за консултация по отделни въпроси крие сериозна опасност от разшифроване, както на оперативните работници, така и на някои наши методи на работа“, е подчертано в документа.

От НТР посочват, че са отчели тази опасност и се стремят да ограничат хората, с които осъществяват контакти за консултации.

В доклада е коментирана и работата с агентите на НТР. Поставен е проблемът със… заплащането на получените материали.

От документа става ясно, че цената на крадената документация предварително се знае от агента. НТР е трябвало да я заплати (разбира се, с държавни средства, б.а.), но понякога се получавало така, че тази платена информация се подценявала на техническо ниво в България.

Най-смешното признание на НТР е, фактът, че резидентурите в западните страни не разполагали с техника за бързо преснимане и не могли да обработят предоставените от агентурата материали.

Документът е включен в сборника „Държавна сигурност и научно-техническото разузнаване”, издание на Комисията по досиетата, 2013 г.