„Малко ни интересува дали една партия е от ОФ [Отечествения фронт] или от опозицията… С една дума ние ще се занимаваме с цялата легална работа на всички организации“.

Това е подчертано в доклад на отделение „А“ на Държавна сигурност от 1946 г., който desebg.com публикува онлайн.

Отделение „А“ е една от двете основни структури в ДС след 9 септември 1944 г. и в архивите на ДС е представено като политическо разузнаване (другата структура е отделение „Б“ – контраразузнаване).

Политическото разузнаване е характерно в този период и има за задача да следи и разработва по политически признак – всички с изключение на Българската работническа партия (комунисти). Отделение „А“ се ръководи от верния комунистически кадър Георги Ганев – член на военната организация на забранената БКП и секретар на Окръжния комитет на партията в Пловдив от 1942 г.

В началото на 50-те години на ХХ век, когато Държавна сигурност се обособява като самостоятелен институт в рамките на МВР, политическото преследване се извърша от Трето секретно политическо управление на ДС за борба срещу контрареволюцията.

Политическото преследване, извършвано от комунистическия режим чрез неговия репресивен апарат, еволюира и през 1967 г. в ДС е създадено Шесто управление на ДС за борба срещу идеологическата диверсия, което представлява т. нар. политическа полиция.

Освен че поставя равенство между партиите в Отечествения фронт, които след Деветосептемврийския преврат през 1944 г., и тези от политическата опозиция в отделение „А“ на Държавна сигурност са напълно наясно какво е най-важното в разработването на политическите партии.

Това е да дава отчет за това „кои са ръководителите на дадена партия в централен мащаб, техния живот, техните връзки, техните слабости, стопанската и други дейност“, е посочено в доклада.

Освен политически партии отделение „А“ на ДС в пози период разработва и младежта, женските организации, академичните сдружения, пресата, общинската власт, организациите, създадени на патриотична основа, които ДС определя като „фашистки“, анархистите, армията, духовенството.

Документът е включен в сборника „Държавна сигурност – политическа полиция”, издание на Комисията по досиетата, 2011 г.