|
В стих по вертикала: Долу Тодор Живков ПДФ Е-мейл
Документи - МВР
Написано от Христо Христов   
Понеделник, 05 Октомври 2020 22:12

alt

 

През пролетта на 1985 г. Държавна сигурност е хваната по бели гащи от неизвестен стихоплетец, който успява да пробута в „Пулс” – вестника на тогавашната младежко творческа интелигенция – стихотворение, в което е закодиран акростиха „Долу Тодор Живков” (в броя от 5 март 1985 г.).

Това е огромен пробив в работата на натоварено с контрола на интелигенцията Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия, което играе и ролята на своеобразен цензор.

След като се разчува за появата на дръзкия акростих ДС е впрегната да установи кой стои зад пряката словесна атака срещу първия партиен ръководител.

Събирани са сведения не само за случилото се в редакцията на в. „Пулс”, но и за коментарите в столицата и провинцията за гафа.

Това разкрива документ от архивите на ДС, който desebg.com публикува онлайн.

 Той представлява строго секретно агентурно сведение относно: Коментари по повод отпечатано стихотворение на страниците на в. „Пулс”.

То е на агент на Окръжно управление на МВР-ДС – Варна и описва как е коментиран случая в издателство „Български писател”.

Стихотворението „Есен”, в което е закодиран предизвикателния акростих „Долу Тодор Живков”, е подписано с името на Маргарита Петкова, но при проверката се оказва, че то не е нейно.

Творбата стига до печат от папка, със стихотворения, получени в редакцията и подадена от редактора Иван Гранитски (след промените директор на БНТ през 90-те години при управлението на БСП и агент на ДС).

Обект на проверка са и главния редактор на изданието Борислав Геронтиев, както и завеждащия отдел „Поезия” Венко Евтимов.

Заподозрян е и бившият главен редактор на „Пулс” Божидар Божилов, а сред арестуваните по случая, които ДС разпитва за евентуално авторство е и поета Георги Тахов (впоследствие разкрит като агент на ДС). Но ДС така и не успява категорично да установи кой е истинския автор на стихотворението. А то е следното:

Есен

Дърветата умират прави
Отронват бавно свойте листи,
Литнали нагоре към земята, а
Устремът надолу ги задържа.

 

Това прочетох някъде,
Останалото го измислих,
Докато в далечна есен
Отмиваше студа на лятото
Редях скупчените си спомени.

 

Желето на заглъхналите думи
И ехото на мислите – не мои
Във хаоса от истински илюзии,
Които сграбчваха неистово
Остатъка от есента –
Внезапно лумнаха във стих.

 

Документът е включен в сборника „Държавна сигурност и българската интелигенция”, издание на Комисията по досиетата, 2015 г.


alt

alt

 
FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Сайт Памет

Сайт Памет

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм
https://www.desebg.com

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
komdos
Декомунизация
Христо Христов