Рубрики:: -- Достъп до информация -- Архиви -- Коалиция на гражданите -- Живков & социализЪма -- Дезинформация -- Образование: комунизъм |
Когато ДС и БКП решават дали един филм е естетически издържан или не |
![]() |
![]() |
Документи - МВР |
Написано от Христо Христов |
Събота, 19 Септември 2020 18:21 |
Дори в края на тоталитарния комунистически режим властта и репресивният ѝ апарат в лицето на Държавна сигурност са играли ролята на цензор в културата и изкуството. Това разкриват документи от архивите на ДС, един от които desebg.com публикува онлайн. Той се отнася до строго секретна информация на ръководството на МВР-ДС от 1988 г. до члена на Политбюро и секретар на ЦК на БКП Йордан Йотов относно: Идейно неиздържан филм на режисьора Николай Волев. Става въпрос за филма „Маргарит и Маргарита” (1989), за който очевидно ДС е имала предварителна представа за съдържанието му, като агенти или щатни служители на ДС са го гледали на предварителна прожекция. Документът е подписан за министъра от неговия заместник ген. Григор Шопов. В лентата се разказва любовна история на момче и момиче на фона на уродливата социалистическа действителност. Строго секретната информация е адресирана неслучайно до Йордан Йотов, който по това време е председател е на Комисията по духовните и идеологическите въпроси към Политбюро и Секретариата на ЦК на БКП. „Разполагаме с данни, според които евентуалното разпространение на прожектирания на 31 август 1988 г. в Киноцентъра нов български игрален филм „Маргарит и Маргарита” с режисьор и сценарист Николай Волев е възможно да възбуди негативни обществени настроения”, се предупреждава в документа. МВР-ДС признава, че режисьорът висок кинематографичен професионализъм е пресъздал духовната чистота и непоквареност на героите на фона на „корумпиран или държавен ръководител – всесилен и недосегаем от закона”. Безизходицата на младите хора е показана чрез недвусмислени натуралистични сцени на насилие, бруталност и жестокост. „По мнението на наши източници филмът е направен на много високо професионално ниво, което предопределя неговия зрителски интерес”, се посочва още в строго секретната информация. Въпреки че е уж време на преустройство по съветски почин комисията в Киноцентъра не одобрява пускането на лентата. Вероятно по същите причини, по които и ДС е предупредила. В защита на кинолентата застава режисьорът Борислав Шаралиев. В началото на януари 1989 все пак филмът е пуснат, но не в София, а в Перник при пълен салон, въпреки че няма предварителна разгласа. Лентата разпалва противоречиви мнения, когато е показана и пред Генералния щаб на БНА. Спрян е с „мотива”, че е твърде публицистичен. В София е излъчен едва след 10 ноември 1989 г. – през декември същата година. Лентата печели наградата за най-добър филм за 1989 г. и е избран е за Петнадесетдневката на режисьорите в Кан през 1990 г. Документът е включен в сборника „Държавна сигурност срещу гражданските организации 1988-1990”, издание на Комисията по досиетата, 2013 г.
|