Принудителното изолиране на над 500 мъже от турското малцинство, най-активни противници на насилствената смяна на имената им през 1985 г., е определено със заповед на тогавашния министър на вътрешните работи ген. Димитър Стоянов, одобрена главния прокурор по това време Костадин Лютов, която desebg.com публикува онлайн.

Тя представлява строго секретна заповед от 9 април 1985 г. и се отнася за изменение на предходни заповеди на министъра във връзка с прилагането на превантивната административна мярка „принудително установяване на друго населено място”.

С документа се възлага работата, наблюдението и контрола на принудително изолираните в концлагера „Белене” лица да се извършва от отдел „Затвори” на МВР-ДС.

От заповедта става ясно, че въпросните лица са изолирани на „строго охраняваната територия на остров Белене”.

Началникът на Окръжно управление на МВР-ДС в Плевен и районното управление на МВР-ДС в гр. Белене са задължени да оказват необходимото съдействие по изпълнение на заповедта.

Прекъсването на наложената принудителна мярка на българските граждани от турски произход, както намаляването на срока на изолацията или отмяната ѝ се решават от специална Комисия в МВР-ДС.

В периода 1985-1987 г. в концлагера „Белене” по въпросната заповед са принудително изолирани без съд и присъда общо 517 турци.

Документът е включен в сборника „Държавна сигурност – административни, принудителни и наказателни мерки”, издание на Комисията по досиетата, 2014 г.