Подготовката, опитите и бягствата през границата на българските граждани се явяват една от най-разпространените форми на политическа престъпност с твърде неблагоприятно отражение и отрицателни последици за сигурността на страната. До този извод стига Следствието към Държавна сигурност в началото на 70-те години на ХХ век.

В същото време репресивният апарат на БКП признава, че бягствата са нараснали три пъти и болшинството от бягащите са младежи, сред които синове и дъщери на членове на БКП.

Това е записано в архивен документ на ДС, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго секретна справка на отдел „Следствен” към Държавна сигурност от 1972 г.

Документът хвърля светлина върху бягствата от НРБ са къс период от време. Само през 1970-1971 г. са избягали 600 български граждани. От тях 100 са служили в армията и притесненията на ДС, че са запознати с дислокацията на отделни армейски части.

Държавна сигурност признава, че от 1965 г. насетне бягствата от комунистическа България са нараснали почти три пъти.

По-голяма част от бягствата са извършвани на групи от 2-3 души през тогавашна Югославия.

Бягствата са извършвани от младежи между 18 и 26 години, а следствието на ДС посочва, че те са със силно авантюристични и криминални наклонности и с ниска политическа култура, т.е. такава, която не е обвързана с партията.

ДС обаче си противоречи на тези изводи, като отчита, че и невъзвращенствата (на българи, специалисти и заминали официално на Запад, б.а.) са се увеличили с 50%.

Следствието подчертава, че особено тревожен е фактът, че са зачестили бягствата и невъзвращенствата на младежи – синове и дъщери на членове на БКП. През 1969 г. техният брой е възлизал на 87 души, а през 1970 г. се е увеличил на 101.

Документът е публикуван в разширения електронен вариант на сборника „Държавна сигурност и следствието 1944-1991” на Комисията по досиетата, 2016 г.