Обучението на кубински оперативни кадри на режима на Фидел Кастро от Специалната школа на Държавна сигурност в София е предизвикало редица проблеми от финансово, битово и комуникационни проблеми и на практика е излязло „солено” на българското общество, което по времето на комунизма е държано в неведение за цената на „братската” помощ, която върхушката на БКП е пилеела с река ръка от държавната хазна за сметка на българите.

Това разкрива архивен документ от ДС, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго секретно предложение относно: Подготовката за приемане на обучение на кубинските другари. Тя е подписана от началника на школата „Г. Димитров” до председателя на Комитета по Държавна сигурност ген. Ангел Солаков от 1967 г.

В документа са описани проблемите, с които школата се сблъсква при обучението на 30 „другари” от Куба по това време.

 Много сериозни трудности срещаме при организирането на учебния процес, особено по специални дисциплини”, признава началникът на школата.

Те са продиктувани от факта, че занятията е трябвало да се провеждат чрез преводачи, с които школата не е разполагала, а външни преводачи не са допускани поради спецификата на предмета на обучение.

Проблеми съпътстват и обучението на английски на кубинските оперативни работници, както и набавянето на необходими учебни пособия на испански от страна на школата. ДС не е знаела нищо за подготовката на кубинските специални служби и на практика е решила да покани кубински представител в София или български да замине за кратко до Хавана.

Школата е решила да дава по 120 лева стипендия на месец на всеки един от кубинските оперативни работници. Отбелязано е, че даването на стипендията наведнъж и на ръка не е целесъобразно, защото кубинците изхарчвали парите за 2-3 дни и след това или искали още пари или гладували.

Отделно от обучението школата не е била подготвена за настаняването на кубинската група от 30 души. Като нецелесъобразно се е гледало на възможността те да бъдат настанени в самата школа.

Търсена е възможност кубинската група да бъде настанена в стара казарма на УБО (Управление за безопасност и охрана, Пето управление на ДС, б.а.) в Бояна. За обзавеждането ѝ обаче са били необходими... 20 000 лева.

Без тази сума школата посочва, че разходите, които са ѝ необходими да осъществи обучението, възлизат общо на 95 000 лева.

През 60-те години режимът на БКП започва да обучава кадри на т. нар. страни от Третия свят в подкрепа на съветската политика за износ на революция.  Средствата за това, разбира се, са плащани от българския народ без той да знае това. Ген. Ангел Солаков е един от първите ръководни кадри от ДС, които посещават Куба през 60-те години на миналия век.

Документът е включен в разширения електронен вариант на сборника „ВСШ „Георги Димитров” – МВР, факултет ДС 1944-1991” на Комисията по досиетата, 2016 г.