Още от самото начало на Международния младежки лагер, открит през 1959 г. в Приморско, Държавна сигурност е организирала агентурно-оперативното му обезпечаване, за да следи живота, общуването и коментарите на пребиваващите в него младежи предимно от страни на социалистическия лагер и по-малко от западни страни.

Това става ясно от документ на Окръжно управление на МВР-ДС Бургас, разсекретен наскоро от Комисията по досиетата, който desebg.com публикува онлайн.

Документът представлява строго секретна справка на оперативен работник от ОУ на МВР-ДС Бургас, внедрен в младежкия лагер (по-късно прераснал в комплекс, бел. ред.) още от самото начало на функционирането му, през 1959 г.

Оперативният работник легендирал своето присъствие като служител от лагера – помощник комендант. Тази позиция му помогнала да бъде в непрекъснат контакт с младежите, тъй като е отговарял за пристигането и изпращането на делегации и групи, настаняването им в палатките, а също така да поддържа близка връзка с домакина и обслужващия персонал без да събужда съмнение.

За прикриването му послужил и факта, че е настоял в лагера да се образуват временни партийна, комсомолска и профгрупа, а лично той завоалирал интереса си по различни въпроси и като комсомолски работник.

Човекът на Държавна сигурност е установил, че най-добър контакт лагеруващите младежи са имали на плажа, в столовата, на физкултурната площадка и на дансинга в Приморско, както и на свободния плаж.

Той е организирал агентурното наблюдение в лагера, така че да установява „всяка вражеска проява или контакт на капиталистическите младежи с младежи от демократичните страни и характера на връзките им”.

Оперативният работник е привлякъл две доверителни връзки, с които е поставил под наблюдение плажа, където младежите са прекарвали повече от времето. Чрез тях той установил контактите на две момичета от ГДР с младежи от Англия, дори и подробности о личен и характер. От документа става ясно, че организирания от него „Биг брадър” на международния младежки лагер е станало посредством общо 6 доверителни връзки, които на места самият той нарича агенти.

В същото време оперативният работник докладва, че англичаните официално твърдели, че в България е хубаво, но неофициално говорили, че „комунизмът, не е хубаво нещо, заробвал хората”.

Чрез български младеж оперативният работник установява намеренията на друг английски младеж, който също говорил против социалистическия лагер, СССР, както и против държавни и партийни ръководители. Офицерът от ДС принудил българския младеж да даде писмени показания за своя английски връстник, който го уговарял да отиде в Англия.

Оперативният работник отбелязва, че в състава на швейцарската и френската група е имало младежи с „прогресивни разбирания”, като дори с френската група са проведени официални срещи с представители на ЦК на ДКМС и Окръжния комитет на БКП, които им „постиженията на народната власт и политиката на нашата партия”.

Като слабости в агентурно-оперативното обезпечаване на международния лагер оперативният работник е отчел, че не е знаел нито един западен език, освен малко немски, както и че не е разполагал с превозно средство. За сметка на това създадените от него доверителни връзки в лагера са знаели западни езици.

Документът е включен в разширеното електронно издание на сборника „Държавна сигурност и туризмът” на Комисията по досиетата, 2014 г.