Сайтът desebg.com публикува доклад от Желязко Троев, инспектор от държавна сигурност, завеждащ трудово-изправителните селища (малко по-късно трудово-възпитателни общежития), в който се съдържа информация за организирането на едни от първите трудови лагери след 9 септември 1944 г.

Документът е от април 1945 г. и е адресиран до министъра на вътрешните работи, който по това време е комунистическият функционер Антон Югов.

В доклада се информира за създаването на два лагера. Първият е край Дупница, където работният обект е линията Дупница – Бобов дол. В него е предвидено да бъдат въдворени около 1800 души от Софийска, Пловдивска, Плевенска и Горно-Джумайска области.

Вторият лагер е край яз. „Росица”, Севлиевско. Там е планирано да бъдат въдворени около 1500 души от Старозагорска, Бургаска, Варненска, Русенска и Врачанска области.

В документа е посочен и режимът, който се определя за лагерите. Работният ден е 8-часов с 10-минутна почивка на всеки част. Позволява се кореспонденция – два пъти месечно, както и колети. Предвижда се дажбите да са увеличени като за физическите работници. Събота следобяд и неделя е дадено време за почивка и лична хигиена.

Извършеният труд не се заплаща, а министерствата – това на благоустройството за лагера край Дупница и това на земеделието за лагера „Росица” поемат разходите за храна и издръжка на лагеристите и охраната от милицията.

От доклада става ясно, че не са отпуснати нужните инструменти и материали за работа, както и доставки с храна за въдворените.

След 9 септември 1944 г. в България комунистическият режим създава над 45 лагери в цялата страна, като първият от тях е край Свети Врач, Сандански. През 1949 г. Министерският съвет с поверително решение нарежда да на остров Персин край Белене да бъде създадено ТВО, което се превръща в най-големия лагер за политически противници на режима.

Документът е включен в разширеното електронно издание на сборника „Държавна сигурност – административни, принудителни и наказателни мерки” на Комисията по досиетата, 2014 г.