Сайтът desebg.com публикува строго секретен доклад до Политбюро на ЦК на БКП от министрите на вътрешните работи и правосъдието и от главния прокурор за изселването на лица и поставянето им на принудителен трудов режим в държавни горски и земеделски стопанства, каменни кариери, мини и други обекти.

Документът е от октомври 1964 г. и разкрива политиката на принудително изселване, прилагана от комунистическия режим и след закриване на лагерите в „Белене” (1959), „Слънчев бряг” край Ловеч (1962) и женското му отделение край село Скравена, Ботевградско.

В документа е посочено, че за 11 месеца (от декември 1963 г. до октомври 1964 г.) от столицата и страната са изселени общо 754 лица. След изселването им някои от тях са се включили в принудителния труд, заставени от властите, но други са отказали. В доклада е отбелязано, че „няма орган, който да ги застави да работят”. В тези случаи изселените са поставени под охрана от милицията.

От документа се разбира, че 38 души са изпратени на остров Персин край Белене, където от 1949 до 1959 г. управлението на БКП организира най-големия лагер за политически противници. Там изселените са заставени на принудителен труд в държавното земеделско стопанство (ДЗС) „Белене”. По това време в Белене функционира ТВО за затворници.

Строго секретният доклад до Политбюро хвърля светлина за огромната работа, извършена от лагеристите, въдворени в лагера „Белене” в периода 1949-1959 г. С изграждането на обща обиколна и две секторни диги на остров Персин са усвоени 16 000 декара земя, която започва да дава висок добив на селскостопанска продукция.

До 1949 г. остров Персин и околните по-малки острови с обща територия от 45 000 декара са пустеещи и обрасли с върби и къпинак.

Организираното ДЗС „Белене”, в което под трудов режим са поставени лагеристи и затворници, произвежда 1 млн. литри мляко, 400 тона свинско месо и „много тонове телешко месо”.

Към 1964 г. в двете затворнически общежития на „Белене” се намират над 800 души. През 1962 г. ДЗС-то в Белене е прехвърлено на Министерството на селското стопанство. През 1964 г. обаче в доклада е поискано то да мине изцяло на подчинение на Министерството на правосъдието, което отговаря за затворите в страната, както и става.

Документът е включен в разширеното електронно издание на сборника „Държавна сигурност – административни, принудителни и наказателни мерки” на Комисията по досиетата, 2014 г.