Както desebg.com съобщи Върховният административен съд (ВАС) се включи в опитите да блокира процеса на огласяване на сътрудниците на комунистическите тоталитарни служби, след като отказа да изпълни конституционните си задължения да уеднакви противоречивата си практика по дела, по които се обжалват решения на Комисията по досиетата, с които е обявена принадлежност към бившата Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА.

След като в 93 случаи решава, че няма проблеми, сега състав от ВАС в два случая е приел, че наличието на картони в картотеките и вписвания в регистрите на тоталитарните служби не са достатъчни доказателства за обявяване на принадлежност.

В тези свои решения ВАС не е анализирал два много важни аспекта на архивните документи. Първият от тях е начинът на създаване на документи в комунистическите служби. Той се основава на специален документ – строго секретна Инструкция за оперативния отчет. В него най-подробно е регламентиран редът за създаване и ползване на целия документооборот на Държавна сигурност по отношение на делата на секретните сътрудници и регистрирането им като такива (виж по-подробно – тук). Всеки, който се запознае с този документ, ще бъде наясно, че случайно името на едно лице не може да бъде вписано в картотеката или регистрите.

На второ място, от огромно значение за два документа, с които комунистическият режим предприема през 1990 г. тайно от обществото унищожаване на част от досиетата. Ако съдиите от ВАС познават в дълбочина тези документи и са обективни в своята преценка няма как да приемат тезата за недостатъчно доказателства.

Сайтът desebg.com публикува тези документи в помощ на съдиите от ВАС. Първият от тях е строго секретна от особена важност докладна записка от ген. Стоян Савов, зам.-министър на вътрешните работи от 25 януари 1990 г., който от 1973 г. отговаря ресорно за всички външни операции на ДС и за архива й. Документът е подготвен от началника на Трети отдел (архива) на ДС ген. Нанка Серкеджиева и е утвърден за изпълнение от тогавашния министър на вътрешните работи ген. Атанас Семерджиев на 29 януари 1990 г. С този документ е „мотивирано” преглеждането за унищожаване на действащите и архивните оперативни дела на агентурата на Държавна сигурност. Мотивът, който е посочен за това извънредно прочистване на досиетата е „усложнената политическа обстановка”, както е посочено в записката.

Какви са събитията, които се случват по това време? Във външнополитически план на 15 януари 1990 г. гражданското общество в ГДР окупира сградата на източногерманското Министерство на Държавна сигурност (ЩАЗИ) в Източен Берлин, където е започнало унищожаването на досиетата и спира този процес. Това обаче е знак за българската ДС да предприеме аналогични действия, докато обществото в НРБ не се е усетило.

Във вътрешнополитически план на 30 януари 1990 г. започва извънредния XIV конгрес на БКП, а оперативната обстановка в МВР показва, че една част от оперативните работници в ДС са готови да преминат на страната на политическата опозиция, а агентите отказват да сътрудничат и настояват за унищожаване на документите за тях. По същото време в София се провежда и политическата Кръгла маса, на която опозицията и БКП се договарят как да бъде осъществен прехода от тоталитарен режим към демокрация. Неслучайно от споразуменията от Кръглата масата отсъства отварянето на архивите на тоталитарните служби – един от големите пропуски на опозицията в лицето на СДС.

Строго секретната от особена важност докладна записка съдържа указания по какъв начин и какви точно документи да бъдат прочистени. Така например, е разпоредено да бъдат унищожени личните и работни дела на изключената агентурата. За унищожените дела се изготвя формализиран картон заместител без имената на секретния сътрудник.

Особено важно е разпореждането картотеката на секретните сътрудници да бъде запазена, „като се създадат условия за бързото им [на картоните] унищожаване”. Защо БКП/ДС се изкушава да запази картотеката, след като решава да унищожи делата на секретните сътрудници? Много просто, за да може чрез картоните да запази монопола върху агентурния апарат по време на прехода и именно чрез картоните да постави сътрудниците в зависимост, а когато е необходимо и да ги шантажира с агентурното им минало. Нещо, което БСП и ДС успя да постигне през прехода. Запазването на този монопол върху информацията за сътрудниците е и основната причина БСП и ДС са се противопоставят на отварянето на досиетата. С отварянето на досиетата и огласяването на сътрудниците се прекъсва зависимостта на сътрудниците от БСП и от лобито на бившата Държавна сигурност.

Указанията за унищожаването на делата на действащата агентура е това да става по места в поделенията на ДС. Тук обаче никой не е могъл да контролира дали едно дело е унищожено или „прибрано”/изнесено от оперативните работници в частни архиви. Затова е особено важно, че законът за досиетата прекрати черната търговия с досиетата.

Вторият документ е издаден няколко дни по-късно след старта на прочистването на архивите – на 5 февруари 1990 г. Той отново е подписан от зам.-министър Стоян Савов, всъщност това е последния му работен ден в МВР, като същия ден той е пенсиониран (през януари 1992 г. Савов се самоуби броени дни преди да бъде изправен пред съда като подсъдим за унищожаване на разработките на ДС за убийството на писателя Георги Марков, бел. ред.).

Документът е строго секретно предложение относно: Изменение на реда за обработка на делата от оперативния отчет и архив, утвърден с докладна записка №IV-68/29 януари 1990 г. Този документ е утвърден от зам.-министъра на вътрешните работи Любен Гоцев.

С него се променя реда на унищожаването на агентурните дела, тъй като в МВР-ДС изчисляват, че ако спазват реда, посочен в първата докладна, ще са им необходими 2800 човекодни (социзраз за извършване на определена дейност по норматив, бел. ред.). Това означава само едно, а именно, че БКП и ДС не могат да прочистят досиетата преди провеждането на първите демократични избори, на които се опасяват да не загубят властта (първите избори са на 10 юни 1990 г.). Втората докладна дава указания, с които унищожаването на архивите да се ускори, така че прочистването да бъде извършено за 120 човекодни.

Въпросните два документа ясно показват, че преди прочистването в архивите на ДС съществуват и лични, и работни дела на агентурата, а не само „картончета” в картотеката. И че не Комисията по досиетата носи отговорност за това и е длъжна да събира някакви измислени от съда доказателства, а отговорност за това носят комунистическата партия и репресивният й апарат в лицето на МВР-ДС. В резултат на тайната операция са унищожени около 42 процента от архивите (виж статистика за вида и процентното унищожаване на архивните документи – тук).

За тайното и незаконно унищожаване на досиетата през 1990 г. на подсъдимата скамейка бяха изправени бившият министър ген. Атанас Семерджиев (самият той секретен сътрудник, виж повече – тук) и началника на архива на ДС ген. Нанка Серкеджиева, които на първа инстанция бяха признати за виновни и осъдени, но на втора инстанция Върховният касационен съд върна делото и оттогава прокуратурата не е направила нищо, за да го внесе отново в съда. Серкеджиева междувременно почина, но Атанас Семерджиев все още е жив.

Интересно е също така да се отбележи, че нито едно лице, чиято принадлежност към тоталитарните служби е огласена от Комисията по досиетата, и твърди, че не е сътрудник, не е завело дело срещу своите оперативни работници или срещу бившия министър Семерджиев за незаконното унищожаване на архивите дела, а се жалва срещу Комисията.