|
Защо ДС изкара писателя Трифон Кунев „най-върл противник на ОФ-властта” ПДФ Е-мейл
Документи - МВР
Написано от Христо Христов   
Понеделник, 19 Януари 2015 09:44

alt
Сайтът desebg.com публикува няколко разсекретени от Комисията по досиетата документа от архива на ДС, свързани с личността на писателя Трифон Кунев, земеделец, писател, председател на Съюза на българските писатели, директор на Народния театър, които показват отношението на комунистическия режим към критиците му веднага след 9 септември 1944 г.

В справка на ДС за него от 1946 г. той е определен като „най-върл противник на днешната ОФ-власт”. Не е подмината и критиката му към завърналия се от Москва Георги Димитров.

В писмо до регентите отново от 1946 г. самият писател описва как е бит от тълпа от 10 души, нахлула в редакцията на в. „Земеделско знаме” и заплашван, че ще бъде бит. Причината – неговите критични публикации срещу комунистическата власт.

Последният документ е формуляр на МВР-ДС за отнемане на софийското му жителство, докато той по това време се намира в затвора.

Документите са публикувани в разширеното електронно издание на сборника „Държавна сигурност и политическите партии в България 1944-1949” на Комисията по досиетата, 2014 г.


Кой е Трифон Кунев


Роден е през 1880 г. в с. Ъглен, Луковитско, в средноимотно семейство, с шест братя (всичките висшисти) и една сестра. Баща му е стамболовист, три пъти избиран за депутат. Единият от братята му-Атанас Бояджиев, национал-либерал, е министър на просвещението 1933-1934 г.

Завършва класическия отдел на гимназията „В. Е. Априлов” в Габрово през 1898 г. и учителства четири години в родното си село. През 1903 г. започва да следва право в София. Започва да се изявява като журналист, автор на фейлетони. Сътрудничи на редица периодични издания като в. „Българан”, където е съредактор е със Симеон Радев на в. „Воля” 1911-1915 г. Член е на Висшия съвет на Народнолибералната партия (стамболовисти) от 1911 до 1919 г.

Участва в Балканската война като дружинен командир в Македоно-одринското опълчение. Запасен офицер, участва и в трите войни.

През 1919 г. напуска стамболовистите и става член на БЗНС. През 1922 г. е назначен за инспектор във вероизповедния отдел на МВнР.

Арестуван е на  9 юни 1923 г., както и след атентата в „Св. Неделя” през 1925 г., когато  е въдворен за година и половина в родното си село. През 1931 г. е избран за народен представител от листата на Народния блок и е член на Земеделската парламентарна група.


Преследване след 9 септември 1944 г.

След 9 септември 1944 г. е избран за председател на Съюза на българските писатели (СБП) и директор на Народния театър. Вменява му се в грях за изключването на ноември 1945 г. от СБП на редица писатели. Въпреки че протоколът на това събрание не носи неговият подпис, липсата на формален протест от негова страна ангажира отговорността му. Явява се като свидетел на защитата на съдените от Втори състав на „народния” съд писатели. Противопоставя се на уволненията на артисти искани от комунистите. През май 1945 г. си подава оставката като председател на СБП и от редакцията на в. „Литературен фронт”.

По това време Трифон Кунев е член е на Постоянното присъствие и един от редакторите на ръководеният от Никола Петков в. „Народно земеделско знаме”. През май 1945 г. участва в образуването на „Лига за защита на правата на човека и на гражданина” и е избран за неин подпредседател. Правят се многобройни постъпки в защита на осъдени и преследвани.

 

alt

 

На три пъти комунисти стигат до физическа разправа със смелия писател и общественик: на 12 ноември 1945 г. с Никола Петков са бити при излизането им от Алианс Франсез на пл. „Славейков”; на08 юни 1946 г. в редакцията на „Народно земеделско знаме” му е нанесен тежък побой, както и в самото Народно събрание.

 От септември 1945 г. до юни 1946 г. Трифон Кунев публикува във в. „Народно земеделско знаме” поредица от фейлетони в рубриката „Ситни дребни... като камилчета”. През март 1946 г. той издава част от фейлетоните със същото заглавие. Предговорът „Няколко разяснения от автора” предизвиква гнева и злобата на лидера на БКП Георги Димитров. Последва публикацията в отговор позицията на Димитров и прокуратурата възбужда съдебно преследване. Кунев е арестуван, като той престоява в ареста 140 дни, до избирането му за депутат в 6-то ВНС.

В „Отворено писмо до моите избиратели” Трифон Кунев им благодари за освобождаването си от затвора и заявява:

 „Оставам все такъв какъвто ме знаете—до фанатизъм предан на българския народ в неговия бит, в неговата същност, в неговата вечност, в неговия свещен език, в неговата самобитност, в неговата борба за вечна свобода и независимост, в неговата вяра в доброто, човещината и християнските добродетели, в неговото презрение към всяка диктатура—дясна или лява, в неговия стремеж към прогреса и в неговата воля да бъде свободен член на културната общност на народите."

Делото срещу него е спряно, но не и прекратено. Въпреки постоянните клевети, обиди и побоища, той неотстъпно служи на каузата на народовластието и като депутат на Обединената опозиция в VІ ВНС от октомври 1946 г. и все до касирането на опозиционните депутати и екзекуцията на Никола Петков.

След разгрома на опозиция той се завръща в родното си село. През октомври 1947 г. делото е подновено и на 1 ноември той е вкаран отново в затвора. Осъден е на 5 години затвор. Изпратен е в Сливенския затвор. През октомври 1947 г. е изключен от Съюза на българските писатели.

През януари 1951 г. той е помилван от Вълко Червенков с една година затвор и е освободен. Затворникът се колебае да приеме ли тази „милост”. Излязъл от затвора, той е приютен само от д-р Дафинка Кьорчева, сестра на неговия голям приятел Димо Кьорчев.

Държавна сигурност го следи, като му образува разработка под псевдонима „КАМИЛАРЯ”. За него доносничат близо 15 агенти. Разработката се води от Владимир Тодоров, който през 70-те години се издига до зам.-началник на Първо главно управление на ДС, о от 1986 г. оглавява разузнаването. Ген. Тодоров е един от ръководителите в ПГУ при ликвидирането на писателя Георги Марков и през 1992 г. е осъден за унищожаване на разработката за убийството му през 1978 г. в Лондон.

Трифон Кунев умира през 1954 г. Два дни след погребението му ДС закрива досието „КАМИЛАРЯ” с резолюцията: „Да се закрие разработката. Умрял”.

 

alt

alt

alt

alt 

 
FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Сайт Памет

Сайт Памет

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм
https://www.desebg.com

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
komdos
Декомунизация
Христо Христов