Сайтът desebg.com публикува стенограма от срещата на ръководството на МВР начело с ген. Атанас Семерджиев с представители на творческата интелигенция и новоучредени обществени организации.

Срещата се състоява преди 25 години, на 2 януари 1990 г. в МВР. Освен министърът, който е поел МВР от няколко дни, от силовото ведомство присъстват неговите заместници Любен Гоцев и Стоян Стоянов, секретарят на Районния комитет на БКП в МВР Александър Емилов и началникът на отдел „Пропаганда” Йордан Орманков, дългогодишен следовател по ДС.

Представители на интелигенцията са проф. Иван Николов, кинорежисьорът Анжел Вагенщайн, писателите Христо Ганев и Марко Ганчев, както и Петър Берон, Стефан Продев и акад. Кирил Василев, бивш партизанин и акад. Николай Попов.

Ходът на министър Семерджиев за тази среща е част от стратегията му да разтовари напрежението върху МВР и ДС, натрупано от общественото мнение за използването на силовите структури от режима, което вече открито се изразява след 10 ноември 1989 г. Целта на новоназначения министър е да демонстрира нова политика на „открит диалог” с политическите сили и обществени организации.

Семерджиев изразява уважението си от позицията на поканените, че за разлика от много други, включително и от него, „вие намерихте мъжество в много сложни, трудни условия да се противопоставите на една лична диктатура”.

Ген. Семерджиев информира стъпките, които новото ръководство на МВР (той и дългогодишният щатен служител на Първо главно управление на ДС полк. Любен Гоцев, произведен малко по-късно в генерал) предприемат за „преустройство” на МВР и Държавна сигурност.

Курсът е съобразен с новата политическа линия след принудителната оставка на Живков през ноември 1989 г. – курс към „изграждането на цивилизована демократична държава, в която ще бъде гарантирано пълно върховенство на закона”.

Семерджиев, който дължи на БКП кариерата си на висш военен, дългогодишен зам.-министър на народната отбрана и началник на Генералния щаб на БНА и е служил на комунистическата партия, заявява, че „над всичко трябва да стои България”.

Атанас Семерджиев отваря дума и за престъпленията на комунистическия режим, говорейки, разбира се, за „деформации”, термин, наложен в реториката на комунистическите ръководители след смяната на Живков.

Едно от признанията на Семерджиев, завършил военната академия на СССР е, че „голяма вреда нанесе и котирането на опита на органите на сигурността на СССР”. „Случаите Трайчо Костов, Никола Петков, а даже ако щете и събитията, станали на 26 октомври миналата година (разгонването и арестите на активисти на „Екогласност” в градинската пред сладкарница „Кристал”, бел. ред.)”, дава примери той.

Министърът на вътрешните работи отбелязва, че дейността на Държавна сигурност не може да се основава на укази, а на закони. Последният устройствен документ, по който ДС работи е Указа за Държавна сигурност, приет от Политбюро на ЦК на БКП през 1974 г. Семерджиев изказва намерение да бъде приет закон, който да бъде широко обсъден с представители на интелигенцията. Въпреки изразеното намерение Указът за ДС е отменен едва през юли 1991 г.

Проф. Иван Николов заявява, че партийните организации в МВР трябва да бъдат премахнати. Анжел Вагенщайн посочва, че би било добре, ако се прекрати скритата намеса на органите на МВР в културния живот. Писателят Христо Ганев заявява, че дори и намеренията да са добри, те се основават на едно старо съществуващо положение – на водещата на комунистическата партия в МВР. Взимайки думата Петър Берон казва, че органите на МВР, както и военните трябва полека-лека да се деполитизират. По думите му деполитизирането на армията, милицията, съда и прокуратурата ще бъдат едно от основните искания на СДС на предстоящата Кръглата маса.

Документът е публикуван в разширеното електронно издание на сборника „Държавна сигурност срещу гражданските организации 1988-1990” на Комисията по досиетата, 2013 г.