Сайтът desebg.com публикува секретна информация на МВР относно: Усложняване на обстановката в гр. Русе от юли 1988 г. С него министърът на вътрешните работи по това време ген. Димитър Стоянов информира лично висшето партийно и държавна ръководство за нарастващото недоволство в Русе от системното обгазяване на населението в града от румънския химически завод „Верахим”, който е разположен в гр. Гюргево на отсрещния бряг на река Дунав.

МВР информира за поредното обгазяване на русенци, извършено на 15 юли 1988 г., когато концентрацията на хлорната мъгла е надвишила допустимите норми от 4 до 9 пъти.

„Очертава се известно изостряне на негативните обществени настроения. Зачестиха доловените нелоялни изказвания и прояви”, е записано в секретния документ. МВР докладва, че по телефоните са се отправяли анонимни нападки с груб тон срещу общинското и държавно ръководство.

Коментирани са действията на хора, ангажирани с активна позиция за екологична защита на Русе. МВР посочва и ширещата се страхова психоза сред населението за предстоящо снабдяване на населението с противогази.

Представена е и информация за посещението на румънския лидер Николае Чаушеску в завода в Гюргево няколко дни след обгазяването, на което посещение той е дал пред стопанския и ръководен актив на Гюргево разяснения за следващите етапи от развитието на химическия комбинат.

Първият екземпляр на документа е адресиран лично до генералния секретар на БКП и председател на Държавния съвет на НРБ Тодор Живков. Информирани са също така министър-председателя Георги Атанасов и членовете на Политбюро на ЦК на БКП Гриша Филипов, Йордна Йотов, Пенчо Кубадински, Милко Балев и вицепремиера Григор Стоичков.

Както и в предходните години и през лятото на 1988 г. Живков и висшето партийно ръководство не предприемат необходимите мерки за защита на населението в Русе. Живков предпочита да не разваля отношенията си с Чаушеску.

Обгазяването на Русе започва още през 1981 г., когато е открит химическия завод в Гюргево. Въздухът в района на Русе е замърсен с хлор, тетрахлорметан, перхлоретилен, епихлорхидрин и други опасни за човешкото здраве и живот компоненти. Пределно допустимите за организма концентрации на хлор и хлорни продукти са превишавани до 10-12 пъти, а на минерални киселини – до 24 пъти. Това води до увеличаване на болните в града 18 пъти повече. Смъртността при русенските деца е 2 пъти по-висока от средната за България, нараства броят на родените с недъзи.

През есента на 1987 г. започват демонстрации на русенски майки, които през февруари 1988 г. прерастват в масов общоградски протест. През март 1988 г. в София след прожекцията на филма на Юри Жиров „Дишай” за екологичната катастрофа в Русе се създава и първата дисидентска организация – Обществен комитет за екологична защита на Русе. Предприетите от Живков действия са насочени обаче не към мерки за преустановяване на замърсяването на крайдунавския град от социалистическа Румъния, а към преследване на членове на Обществения комитет, включително и в редиците на БКП. МВР-ДС пък е натоварена да събира сведения за проявите на най-изявените членове на комитета.

Документът е включен в разширеното електронно издание на сборника „Държавна сигурност срещу гражданските организации 1988-1990” на Комисията по досиетата, 2013 г.