Един от митовете за комунизма е, че до 10 ноември 1989 г. не е имало престъпност в страната, а това е негативна характеристика на демокрацията. Това е така, защото допреди 25 години информацията и данните за реалната криминална обстановка в страната са цензурирани и крити от обществото, като МВР ги оставя за вътрешна употреба и ги свежда до знанието единствено на висшия ръководен апарат на БКП.

Сайтът desebg.com публикува секретен анализ за състоянието на оперативната обстановка и работата на органите на Народната милиция в борбата с престъпността, охраната на обществения ред и безопасността на движението през 1988 г. Той дава цялостна представа за криминалната обстановка в страната, нивото на престъпност и разкриваемост.

Документът е изготвен през януари 1989 г. и е подписан от зам.-министъра на вътрешните работи и директор на Народната милиция ген. Иван Димитров.

В анализа е посочено, че разкриваемостта на престъпленията в Народна република България през 1988 г. от страна на органите на МВР бележи отстъпление с 20,7 процента. Разкрити са 9613 престъпления. По-ниската разкриваемост засяга всички видове престъпления в икономиката – присвоявания, валутни и документни престъпления, престъпления по служба, измами и изнудвания.

„През изминалата година [1988] се запази тенденцията за извършване на все по-крупни, завоалирани и по-трудно доказуеми посегателства в икономиката, особено при престъпления като спекула, контрабанда, валутни престъпления, измами и изнудвания”, е подчертано в анализа.

Отчетено е, че процесът на неблагоприятно развитие на криминалната престъпност, характерен за последните години, се е задълбочил още повече през 1988 г. Общият брой на регистрираните криминални престъпления е 52 473 и в сравнение с преходната 1987 г. бележи ръст с 8,5 процента. Сред тях доминиращо място заемат кражбите на домашно имущество – 62, 1 процента.

Въпреки че делът на престъпленията срещу личността – умишлени убийства, изнасилвания и грабежи е сравнително нисък от порядъка на 3,1 процента, тревога в МВР предизвиква изключително високият ръст на умишлените убийства – 32,1 процента.

В документа е посочена обстановката в различни области и са коментирани някои от престъпленията.

В документа е дадена статистика за пътнотранспортните произшествия в страната през 1988 г. Регистрираните произшествия са 5974, при които са загинали 1153 души, а 6292 са получили различни телесни наранявания. По този показател данните превишават броя на жертвите по пътищата в различни години след разпадането на комунистическия режим.

В анализа е отчетено, че причините за тежките пътно-транспортни произшествия се дължат на несъобразена скорост, отнемане на предимство, неправилно изпреварване и употреба на алкохол. Последната бележи висок ръст през 1988 г. – под въздействието на алкохол са станали 427 произшествия, при които са загинали 346 души, а 1940 са ранени.

Документът е включен в сборника на Комисията по досиетата „Държавна сигурност и краят на тоталитаризма”, 2011 г.