През юли 1988 г. ЦК на БКП провежда пленум, на който генералният секретар на комунистическата партия Тодор Живков се опитва да овладее разрастващото се противопоставяне на отделни групи от интелигенцията срещу "партийната линия" и неговото управление начело на режима. Под формата на поредна концепция за преустойство в духовната сфера Живков прокарва решения, с които иска да задуши гласовете на критиците сред интелектуалния елит в страната.

През март същата година е създаден Обществения комитет за екологична защита на Русе, който предизвиква гнева на Първия. Неговият ход е да изтегли планирания за по-късно пленум на който под благовидната форма за партийната грижа за културата и образованието и да се разправи с набелязаните „грешници”.

На пленума като членове на ЦК са освободени художникът Светлин Русев, активен участник в Русенския комитет и секретарят на ЦК Стоян Михайлов, който Живков нарочва за виновник за допускането на формирането на неформалната организация от различни интелектуалци, включително и членове на БКП. Станко Тодоров е принуден да си подаде оставката като член на Политбюро на ЦК на БКП, която е предизвикана от участието на съпругата му Соня Бакиш в Обществения комитет за екологична защита на Русе.

Живков изненадващо „взима” и главата на втория човек след него в партията – Чудомир Александров.

Всички тези събития са коментирани от обществото, а Държавна сигурност не спи. Тя всекидневно донася как хората възприемат „генералната линия”.

Сайтът desebg.com публикува една такава информация на ДС до Тодор Живков от края на месец юли 1988 г. Самият гриф посочва нейната висока степен на секретност – информацията е лична, строго секретна и е отпечатана само в три екземпляра, като получателят на първия е генералният секретар на БКП. Оригиналът е подписан от министъра на вътрешните работи ген. Димитър Стоянов.

В предназначената за Живков информация ДС предава коментарите за пленума и извършената чистка без да спестява някои нелицеприятни за първия държавен и партиен ръководител обществени настроения.

Документът е включен в разширения електронен сборник на Комисията по досиетата „Държавна сигурност и гражданските организации 1988-1990”, 2013 г.