Освен контрола върху висшите учебни заведения в България Държавна сигурност е имала думата при подбора и разрешенията за изпращане на студенти, аспиранти и специализанти и във ВУЗ-те в СССР преди краха на комунистическата система през 1989 г.

Това показва документ от архива на бившата Държавна сигурност, който сайтът desebg.com публикува онлайн.

След като в София КГБ изгражда свое официално представителство МВР-ДС получава възможност в началото на 70-те години на ХХ век да изпрати своя група офицери за връзка в съветската столица.

ДС докладва, че годишно в Съветския съюз се обучават около 3000 български студенти и висшисти, като са сведени до минимум прояви от тяхната страна  от политически, криминален и антиобществен характер.

Държавна сигурност подчертава, че значение за това има предварителния подбор, подобряването на комсомолската и партийната работа от страна на българското посолство в Москва и не на последно място по значение изтъква и своята дейност в лицето на групата на МВР-ДС в съветската столица.

В същото време ДС обръща внимание, че съществуват слабости, сред които е изпращането на студенти, аспиранти и специализанти „политически неукрепнали и с лош политически произход младежи и девойки”.

Анализът на данните показва, че именно такива младежи са носители на антисъветски и други прояви, несъвместими с комунистическата власт.

ДС изрежда конкретни примери на хора, които само заради своя произход влизат в полезрението на репресивния апарат на БКП. Сред тях има студенти от различни профили – математици, инженери, физици, художници, медици и др.

Посочено е, че те или техните семейства имат отрицателно отношение към „народната” власт” и си позволяват коментари против нея. За пропускането на студенти и висшисти с такъв профил в СССР групата на МВР-ДС в Москва вини местните органи на Държавна сигурност в България. На ръководството на МВР са предложени редица конкретни мерки, за избягването на подобни „пропуски” в системата.

Документът е включен в разширеното електронно издание на сборника на Комисията по досиета „Държавна сигурност и образованието 1944-1989”, 2011 г.