Сайтът desebg.com публикува строго секретна  справка относно: Действия на лица и фирми при извършване на „скрит транзит” през територията на република България. Документът е на Национална служба за защита на конституцията от 1991 г. (правоприемник на Второ главно управление на ДС, а от 1992 г. трансформирана в Национална служба „Сигурност”, контраразузнаването).

Той показва генезисът на контрабандата в България след промените, базата и информация, от която се възползват бивши служители на Държавна сигурност и митниците.  Документът хвърля светлина върху физическите участници и фирмите, които още в началото след рухването на комунизма използват старите канали за държавна контрабанда („скрит транзит”) при управлението на БКП, но вече за собствен бизнес.

Както става ясно от строго секретната справка в модифицираната през 1985 г. матрица за държавна контрабанда се използват фирми, регистрирани в чужбина, по начин, по който българското участие остава скрито. Една от тези фирми е „Икомев”, регистрирана още през 1959 г. във Вадуц, Лихтенщайн, по време на възхода на „Тексим”.

През 1985 г. структурата на каналите на държавната контрабанда, включва бивши служители на дирекция „Скрит транзит” на „Кинтекс”, оперативни работници от Второ главно управление на ДС, митнически служители.

В контрабандирането на наркотични вещества, са допускани и чужди граждани, агенти на ДС, като например Исмет Тюркмен Шабан – Фатик.

В края на комунизма партийно-държавният надзор на „скрития транзит” се ръководи от министъра на външната търговия Христо Христов, пряко подчинен на вицепремиера Андрей Луканов, отговарящ за външноикономическите връзки.

След промените и трансформирането на ДС в нови специални служби, контрабандните канали продължават да функционират, като се използват от същите лица, но вече бивши служители на ДС, МВР, митниците. Схемата се усъвършенства постоянно и включва нови фирми на въпросните лица и техни задгранични бизнес партньори. Главният организатор на контрабандата е бивш служител на ДС, изнесъл своята дейност във Виена, а основният участник в каналите на територията на България е бивш служител на Софийско градско управление на МВР. Така със знанието, контактите и връзките напусналите системата бивши служители на Държавна сигурност слагат ръка върху контрабандата в началото на прехода.

Имената на организаторите и участниците в нея, посочени в документа са аномизирани, като това не променя информацията за технологията на контрабандата (публикувана е анотацията само за двете основи фигури в контрабандата, виж последния лист, б.а.).

Строго секретната справка е част от архивната документация, приложена в направление „Скрит транзит” по дело №4/1990 г. на Главна прокуратура, разследващо икономическата катастрофа на БКП в края на режима. Разследващият журналист Христо Христов получава достъп от главния прокурор до над 1300-те тома архивни документи по делото, което е най-голямото разследване в историята на България.  То документира икономическите процеси и трита фалита (1960 г., 1977 г. и 1987 г.) по време на управлението на БКП.

За първи път документът е цитиран в книгата на Христов „Империята на задграничните фирми” (2009).