В окаяно положение са живеели деца в място в гр. Пловдив, наречено възпиталище, където са били прибрани като „морално и социално застрашени” през 1948 г., когато в България БКП установява своята тоталитарна власт.

Това разкрива документ от архивите на Държавна сигурност, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява  Изложение от инициативния комитет за морално и социално застрашени деца в Пловдив.

В документа се посочва, че в във възпиталището са настанени към онзи момент 21 деца.

Посочено е, че децата спят на продънени легла, върху които има само сламеник. Окъсаното облекло, което носят вечерта им служи за възглавница, а през зимата са спали само с едно одеяло.

„Накратко казано децата са в окаяно състояние: намираме ги без обувки, дрехи, неизпрани, въшлясали и замърсени”, се посочва в документа.

Описана е и „столовата”, в която децата са се хранили – място, където не е имало столове и малките обитатели на зловещото „възпиталище” са се хранили прави, с по едно канче и лъжица.

През 1988 г. стремежът към преустройство в НРБ изчезнал, а гласност в България не е съществувала.

Това коментирал унгарският дипломат по това време у нас Ищван Сабо, а казаното от него е засечено от Държавна сигурност и достига днес до нас чрез архивите на репресивния апарат на БКП.

Сайтът desebg.com публикува онлайн въпросния документ, който представлява секретна информация относно: изразени становища на унгарски дипломат по преустройството в НР България.

Той е от юни 1988 г. и е изпратен на тогавашния министър на външните работи Петър Младенов.

Почти две години след 9 септември 1946 г. Държавна сигурност е разполагала с агенти в основните, средните и висшите учебни заведения в София.

Това става ясно от доклад на Държавна сигурност до началника на отделение „А” на ДС (вътрешнополитическото разузнаване).

Докладът, който desebg.com публикува онлайн, e от август 1946 г. е хвърля светлина върху дейността на репресивния апарат на БКП в образователната сфера.

От него става ясно, че към онзи момент ДС е разполагала с близо 320 информатори в почти всички райони на столицата.

Тяхната задача е била да организира мрежа и да събира информация в предприятията, учрежденията и кварталите.

Държавна сигурност е била задължена да следи детайлно кореспонденцията (изходящите писма) на българските граждани от турското малцинство след насилствената смяна на имената им през 1985 г. и тази практика е продължила до рухването на комунистическата система.

Това разкриват документи от архивите на ДС, един от които desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго секретна информация относно: Обстановката в страната в кореспонденцията по турска линия за април 1989 г. на Оперативно-техническото управление на МВР-ДС.

В него е посочено, че за този месец са обработени 15 452 изходящи писма с над 3600 по-малко.

„Резултатът от обработката показва едно доста напрегната обстановка”, се посочва в анализа на ОТУ.

В тогавашният Шуменски окръг предния месец е констатирана масова психоза, а следващия процентът на коментарите рязко се е покачил.