Тоталитарното управление на БКП не е могло до края си да се справи с бягствата зад граница от редиците на Българската народна армия (БНА).

Това разкрива документ от архивите на Държавна сигурност, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява секретна справка относно: Вероятно предадена на противника информация от бегълци и невъзвращенци, служили в поделения на БНА и Гранични войски през периода 1963-1983 г.

Справката е от май 1984 г. на Трето управление на ДС – военното контраразузнаване, считано за политическия орган на партията в армията.

В документа е посочва, че за периода 1963-1983 г. над 720 души, служили в поделенията на БНА и Гранични войски, зад избягали в чужбина.
граница.

Около 70 от тях за успели да избягат по време на службата. Според ВКР бегълците от БНА са потенциални източници за изтичане на секретна информация.

„В България има нови каторги, които са много страшни, че даже нацистите не могат да постигнат садистичната изобретателност на червените“.

Това е коментирал представител на българската интелигенция в началото на 70-те години, а до коментара му е достигнало Шесто управление на Държавна сигурност за борба срещу идеологическата диверсия, като го е използвало за пример с своя информация, която достига до нас благодарение на запазените архиви на ДС (виж л. 11).

Името на представителя на интелигенцията не е посочено, а той вероятно е имал предвид тайно създадения от МВР-ДС със знанието на Политбюро на ЦК на БКП концлагер край Ловеч, където в периода 1959-1962 г. режимът извърша серия от убийства на лагеристи поставени в изключително нечовешки условия.

Известно е, че вицепремиерът Трайчо Костов, член на Политбюро и секретар на ЦК на БКП, е унищожен през 1949 г. от собствената си компартия чрез измислен съдебен процес, инспириран от Кремъл.

Това става, след като си позволява да откаже на Москва да предоставя данни за българския износ на Запад, отказ довел Сталин до гняв и фатални последици за Костов.

Когато обаче в София е задействан съветския план за разправа с неразумния български комунистически високопоставен функционер репресивният апарат на БКП – Държавна сигурност – е поискал от най-високо място помощ, за да докаже обвиненията, че Трайчо Костов е прикрил се левосектант, върл привърженик на титова Югославия и накрая – английски шпионин с антисъветска дейност.

Лично министърът на МВР-ДС по това време Руси Христозов се е обърнал до ЦК на БКП с искане Централният комитет да посочи конкретни хора и фигури, които да подкрепят с показания гореописаните обвинения.

Какво нещо е бил комунистическият режим?! Идва през 1944 г. и веднага репресивният му апарат Държавна сигурност се превръща в цензор и контрола на действията на творците.

Дори в началото на диктатурата е издавала абсурдни от днешна гледна точка разрешения.

Едно такова разрешение се е отнасяло до възможността на художниците да се предписват страната и да творят.

Доказателството – разпореждане на началника на ДС към Дирекцията на народната милиция от юни 1945 г., с което се разрешава на художника Златю Бояджиев да „рисува пейзажи и битови картини из цялото царство (тогава България все още е била царство, б.а.) и крайбрежието“.

Изключението е едно единствено: „рисуването да не засяга обекти, представляващи интерес за чуждото разузнаване“, показва документът, който desebg.com публикува онлайн.

Все едно, че талантливият художник се е бил засилил да рисува военни, партийни, гранични или други важни за комунистическата власт обекти.