Сайтът desebg.com публикува първоначалните документи, с които в края на 1944 г. правителството на Отечествения фронт (ОФ) поставя началото на комунистическите лагери в България. Това става с приемането на Наредба-закон за трудово-възпитателни общежития (ТВО) от декември 1944 г. С Наредбата закон се разрешава създаването на ТВО за принудително настаняване на лица, опасни за „реда и сигурността на страната”.

Първоначално за такива лица са определени проститутки, сводници, сутеньори, изнудвачи, комарджии, просяци и безделници. Целта на ТВО е в тях да бъдат отклонени въпросните лица от неморалните им постъпки и навици и да се приучат към „почтен труд и да се издигнат в морално и интелектуално отношение”.

Въдворяването им става за не повече от 6 месеца, но може да бъдат подновен с нова заповед.

Правителството гласува и Наредба-закон за трудово-възпитателни общежития за политически опасни лица.

С нея е прието, че „лица, опасни за държавния ред и сигурност на страната могат да бъдат принудително настанявани в особени трудово-възпитателни общежития”. Въдворяването става със заповед на министъра на вътрешните работи (по това време Антон Югов, БКП, бел. ред.).

Срокът е за 6 месеца, но може да бъде продължен. С това е поставено началото на изграждането на лагерната система в България по съветски образец, с която след „народния съд” комунистическият режим продължава разправата със своите политически опоненти.