БКП е поискала помощ от режима в СССР за обучение на ръководните кадри в гранични войски още в началото на установяването на тоталитарната система от съветски тип в България.

Това разкрива документ от архивите на Държавна сигурност, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява лично поверително писмо до Секретариата на ЦК на БКП от министъра на вътрешните работи, по това време Антон Югов, от юли 1949 г.

В него е предложено да се помоли съветското правителство да информира комунистическата власт в България какви са възможностите за изпращане на младши и старши гранични офицерски кадри за обучение в съветски гранични школи.

Освен това комунистическото ръководство е искало разрешение офицери от България, които са се обучавали в съветските военни академии след завършването им да изкарат двумесечна школа за в съответните съветски школи по граничните въпроси.

Предложено е да се поиска съветската страна да изпрати двама офицери, които да бъдат съветници към щаба на гранични войски.

Комунистическият режим е полагал специални грижи за офицерите от МВР, Държавна сигурност и БНА (армията) след освобождаването им от служба, предоставяйки им редица привилегии.

Това разкрива документ от архивите на Държавна сигурност, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява решение на Секретариата на ЦК на БКП от януари 1967 г. за подготовката, възпитанието и битовото устройване на офицерите от запаса.

Секретариатът е ръководен орган към Централния комитет на комунистическата партия и се ръководи от първия секретар Тодор Живков.

 Решението за подобряване на политико-възпитателната работа със запасните офицери е взето още през 1964 г. от Секретариата, но три години по-късно партийният орган набелязва конкретни мерки.

В края на 1966 г. Секретариатът на ЦК на БКП, оглавяван от Тодор Живков, е приел решение (desebg.com го публикува онлайн), с което набелязал редица мероприятия за „пълното изкореняване на вредната религиозна идеология” и за по-нататъшното подобряване на работата за атеистичното възпитание на трудещите се.

В него секретариатът на ЦК е констатирал редица слабости допуснати въпреки предходно решение на Политбюро на ЦК на БКП за „засилване и подобряване на мерките за атеистичната пропаганда в страната” от 1957 г.

Тази пропаганда е определена като едностранчива, а отделно от това е подчертано, че „слабо се използват най-новите открития на съвременната наука за борба с религията”.

Секретариатът на ЦК е приел, че подобряването на работата по атеистичното възпитание и „преодоляване на отживелиците от религията в съзнанието и бита на трудещите се е едно от главните направления в идеологическата работа на партията”.

Сайтът desebg.com публикува решение „А” №29 на Секретариата на ЦК на БКП от 11 януари 1983 г., с което преди 30 години Георги Първанов е назначен като научен сътрудник III степен в Института по история на БКП при ЦК.

Оригиналното решение, копие на което се публикува, се съхранява в Държавния архив и е явен документ. Освен самото решение на Секретариата, който е изпълнителният орган на Централния комитет на Българската комунистическа партия, архивната единица от фонд 1Б (партиен архив) съдържа още два документа.

Първият е докладна записка от Института по история на БКП при ЦК на БКП относно: Преназначаване на сътрудник в института. Той е подписан от директора на института Давид Елазар, член на партизанския отряд „Чавдар”. В него се мотивира предложението за назначаване на Георги Първанов след проведен конкурс, спечелен от него. В този документ младият научен работник, тогава Първанов е 26-годишен, е определен, като изключително трудолюбив и постоянен, имащ „добра марксистко-ленинска подготовка”.

Вторият документ, също подписан от Елазар и придружаващ решението на Секретариата на ЦК, е официална биографична справка за Георги Първанов. От нея става ясно членството му в БКП от 24 февруари 1981 г. Седем месеца по-късно той започва работа в Института по история на БКП като историк-специалист.