Провинилите се висши партийни членове са разпитвани не само от следствието на Държавна сигурност, но и от специални комисии на Централния комитет (ЦК) на Българската комунистическа партия, които се изисквали пълни самопризнания.

Това разкрива документ от архива на Държавна сигурност, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява протокол за разследването на Никола Куфарджиев от комисия на ЦК на БКП на 27 февруари 1961 г.

Куфарджиев е член на БКП и секретар на Българския професионален съюз, който през 1960 г. заедно с група съпартийци изпращат отворено писмо до ЦК, в което открито критикуват политиката на тогавашния първи секретар на БКП Тодор Живков.

Случаят е известен като групата на Куфарджиев. В писмото си до ЦК от юни 1960 г. те посочват:

„Деформирани са отношенията на собственост! В промишлеността национализацията създаде собственост върху средствата на производство, която вместо на трудещите се, принадлежи на държавата и с нея се разпорежда по същество висшата бюрокрация. Трудовите колективи са лишени от реално участие в решаването на производствените, инвестиционните и разпределителните въпроси на предприятията. Работниците се оказаха експроприирани и измамени. На село кооперативните стопанства бързо се превръщат в своеобразни държавни организации с всички недостатъци на държавните индустриални предприятия. Селяните се подлагат също на експроприация...

При такъв модел на бюрократичен държавен социализъм мотивите за ефективен труд силно спадат. Остава голата и безсилна административна принуда... Изправено пред невъзможността да се използват специфични социалистически фактори за напредък, партийното ръководство започна да залага на авантюризма, на уж възможното скокообразно излизане от задънената улица. Тодор Живков декретира с нищо необосновани свръх високи задачи за бързо неколкократно увеличаване на промишленото и земеделското производство, обещавайки още утре благосъстояние. Неправилно се форсира кооперирането на планинските и полупланинските райони, което вместо до подобрение ще доведе до по-нататъшно влошаване на положението в селското стопанство. Двегодишният опит вече потвърди фалита и на скока, и на ускореното коопериране в балканските райони. Но Тодор Живков не се отказва от поетия път, което говори, че повежда ЦК на БКП по опасни и безотговорни авантюри при уреждане съдбините на нацията и социализма...

Деформации настъпват и в политическата област. Под предлог за опазване на гражданския мир в България, недопускане на унгарски или полски събития у нас Тодор Живков продължава атаката си срещу прокламираната през април 1950 г. демокрация в партията и обществото, преследва и отстранява всички свои възможни съперници с различни от неговите идеи и възгледи за развитието.

Отдавна напълно са блокирани тенденциите, родени на XX конгрес на КПСС, на практика е изоставена борбата срещу култа към личността и свързаните с него система и извращения на законността. В партията и страната се издига призракът на реставрацията, на неконтролирания диктат на шепа хора, на личната власт, призракът на беззаконията и укриваните престъпления.”

Групата на Куфарджиев е арестувана и подложена на разпит от Държавна сигурност, а нейните членове са обявени за ревизионисти. Гласност на критиката им обаче не е дадена и малцина дори в самата партия разбират за тяхната критика и случилото се с тях след това.

Всичките са уволнени от работа, лишени са от софийско жителство и заедно със семействата са изселени в различни краища на страната.

От протокола за разпит пред комисията на ЦК става ясно, че Куфарджиев се опасява срещу нещо да не се приложи най-тежкото наказание – смърт, но е готов да понесе затвор.

На практика той е пречупен по време на воденото от ДС следствие и пред ЦК се разкайва за постъпката си. От него комисията на ЦК изисква пълни самопризнания.

Документът е включен в разширения електронен вариант на сборника „Държавна сигурност и „врага с партиен билет” на Комисията по досиетата, 2017 г.