Почти четвърт век след като през 1944 г. БКП влиза във властта комунистическата партия в България признава, че въпреки опитите за подобряването на битовото положение и образованието на ромското население, то продължава да изостава в развитието си от останалото население.

Причината е, че управлението на БКП не провежда ефикасна политика за по-бързото преодоляване на ниската култура на ромите.

Това е признато в документ на апарата на Централния комитет на компартията, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява информация за резултатите от изпълнението на решенията на ЦК на БКП и правителството по работата сред циганското население от 1967 г.

Документът е на завеждащия отдела „За борба с масовите организации и турското население” на ЦК на БКП” Али Рафиев.

В него са изброени мерките, с които комунистическият режим се опитва след 9 септември 1944 г. да въвлече ромите в „социалистическото строителство” (в документа те са назовани цигани, б.а.).

Констатирано е обаче, че 90 на сто от ромското население работи обща, неквалифицирана и ниско платена работа. Водените като „промишлени работници” 18 000 роми всъщност са работили като общи работници, преносвачи в заводи и железопътни гари.

Посочено е, че в градовете ромите работят в ГНС „Чистота”, „Комунални услуги”, „Паркове и градини”, „Пренос-превоз” и ДСП „Вторични суровини”.

„Това явление води до сравнително ниски доходи, липса на материална заинтересованост, голямо текучество на работниците цигани и в крайна сметка до много бавно повишаване на жизненото равнище на културата на циганското население”, се признава в доклада.

Вторият остър проблем, който е отчетен, е жилищният. Подчертано е, че основните част от жилищата на ромите в градските квартали са строени преди 9 септември 1944 г. без разрешение на местната власт и не отговарят на елементарни архитектурни и санитарни изисквания.

„Градските народни съвети не полагат необходимите грижи за благоустройството на тези квартали, тъй като те се намират извън регулационния план”, е посочено още в информацията.

Изложени са проблемите с отсъствието на ромските деца от училище и неграмотността на около 100 000 от възрастните роми от всички общо 276 000 роми по това време в страната. Коментиран е и двойният ръст на престъпността сред ромите и ориентирането на 60% от тях към мюсюлманското вероизповедание.

Документът е публикуван в разширения електронен вариант на сборника „Държавна сигурност и малцинствата” на Комисията по досиетата, 2015 г.