В началото на 50-те години на ХХ век, когато Държавна сигурност се формира като самостоятелна структура в МВР, Тодор Живков – по това време секретар в ЦК на БКП – се е застъпил и ходатайствал лично пред Политбюро на ЦК на БКП да не назначат неговия помощник Милко Балев в ДС.

Това разкрива документ от архивите на ДС, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява решение на Политбюро от 26 януари 1951 г., с което са одобрени предложенията на тогавашния министър на вътрешните работи Георги Цанев за назначаването на над 50 „отговорни другари“ на ръководни постове в органите на Държавна сигурност.

Под №28 е записан именно Милко Балев, който е трябвало от помощник на Тодор Живков да бъде назначен за секретар по агитацията и пропагандата в партийния комитет на МВР.

През 1954 г., в началото на процеса на десталинация след смъртта на съветския диктатор Сталин, Политбюро на ЦК на БКП е било принудено да съкрати драстично щата на Гранични войски.

Причината е била повече от прозаична – „да се реализират известни икономии по издръжката на войските“.

Това разкрива документ от архивите на ДС, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява препис на строго секретно решение на Политбюро на ЦК на БКП от 19 октомври 1954 г.

То е взето след доклад за състоянието на Гранични войски на тогавашния вицепремиер Иван Михайлов. Гранични войски се водят към състава на МВР-ДС и отразява невъзможността на комунистическият режим да поддържа свръх раздут и неефективен състав на войските, натоварени с опазването на социалистическия затвор, в който българите са заставени да живеят след 9 септември 1944 г.

Нареденото от Политбюро съкращение на щата на Гранични войски е драстично – с 5 743 длъжности. Съкращенията обхващат числения състав по линия на щабовете и резервите в управлението на войските, засяга самите гранични отряди, както и комендатурите и сержантската школа.

„В резултат на изграждане основите на социалистическо общество в нашата страна бяха сериозно подкопани социалните корени на религията... В последно време се забелязва чувствително увеличение на посетителите в църквите, една значителна част, от които са млади хора.”

Това констатира ръководството на Българската комунистическа партия в лицето на нейното Политбюро на Централния комитет начело с Тодор Живков през 1957 г.

То набелязва и специални мерки, чиято цел е да засили атеистичната пропаганда, за да ограничи влиянието на православната църква върху обществото.

В специално решение Политбюро на ЦК на БКП, което desebg.com публикува онлайн, „задължава партийните комитети и организации да вземат всички мерки за разширяване и засилване на атеистическата пропаганда”.

Политбюро подчертава, че „през последните няколко години и особено след ХХ конгрес [1956 г.] на КПСС и унгарските събития [унгарското народно въстание срещу комунистическия режим, потушено от съветската армия], когато международната реакция нанесе удар върху комунистическото движение и народнодемократичния строй, отделни реакционно настроени свещенослужители станаха дръзки и открито призоваваха към неподчинение на законите и на постановленията на Конституцията”.

Трудови колективи изразяват недоволство от това, че работят без почивка в събота и им намаляват заплатите. Не, не става въпрос за днес, а за времето от последните години на комунистическия режим.

Да, да, за времето на „развития” социализъм, когато подобни факти са били дълбоко укривани от обществото чрез цензурата на диктатурата на БКП тогава. 

За това свидетелстват документи в архивите на Държавна сигурност, един от които desebg.com публикува онлайн.

Той представлява секретна обзорна справка на МВР за 25-31 октомври 1982 г.

В нея са включени няколко характерни за тогава тенденции като проблеми в редица трудови колективи.

„Устойчивост бележат сигналите за недоволства, групови протести сред трудови колективи в промишлеността, строителството, транспорта поради временно намаляване на възнагражденията, системна работа в съботните дни и прочие”, се посочва в документа.