След като избива без съд и присъда веднага след 9 септември 1944 г. стотици български православни свещеници, а други изпраща по лагери, след като отнема имоти на църквата и я поставя под контрола на Държавна сигурност комунистическият режим започва да насажда атеистична пропаганда в българското общество, следвайки предписанията на Ленин.

Това става през 1957 г., когато Политбюро начело с Тодор Живков, приема специално решение (навръх Рождество Христово) относно: Мерките за засилване и подобряване на атеистическата пропаганда в страната, което desebg.com публикува онлайн.

„Българската православна църква, която в миналото беше тясно свързана с капиталистическата класа, започна да търси реални пътища за сближаване и сътрудничество с народнодемократичната държава. Тя се солидаризира с редица мероприятие на правителството по вътрешната и външна политика на страната – обяви се за укрепване на българо-съветската дружба”, се посочва в документа.

Според Политбюро на ЦК на БКП през 1957 г. БПЦ вече е пристъпила към „провеждане на една лоялна политика спрямо социалистическата държава”.

Комунистическата върхушка обаче отчита, че е проявено „подценяване на идеологическата борба срещу реакционните религиозни възгледи, а на много места в страната тази задача беше напълно изоставена”.

Посочено е, че след ХХ конгрес на КПСС (партийният форум се провежда през 1956 г. и на него съветският лидер Хрушчов разобличава култа към личността на Сталин и неговите престъпления, б.а.) и след Унгарските събития (Унгарското народно въстание през есента на 1956 г., потушено със съветски войски, б.а.) „отделни реакционно настроени свещенослужители станаха дръзки и открито призоваха за неподчинение на законите и Конституцията”.

Отчитайки недостатъците на антирелигиозната пропаганда Политбюро набелязва редица мерки, сред които:

• задължава партийните комитети и организации за засилване на атеистическата пропаганда;
• приема твърдо придържане към тактиката на Ленин за избягване на оскърбление на вярващите, защото това до утрепване на „религиозния фанатизъм”;
• да се води борба за утвърждаването на новите празници, свързани с победата на социалистическата революция у нас и с българо-съветската дружба, с новия социалистически бит на трудещите се – 9 септември, 7 ноември, 8 март, 1май и др.;
• Съюзът на българските писатели да вземе мерки за написване на художествени произведения с дълбок атеистичен характер, разкриващи реакционната роля на църквата през определени исторически периоди;
• БАН да предприеме издаването на сборници и монографии посветени на историята и теорията на пролетарския атеизъм и др.

Документът е включен в сборника „Държавна сигурност и вероизповеданията”, том 1 – Българската православна църква (1944-1991), на Комисията по досиетата, 2017 г.