|
Живков разчиства опозицията му в БКП с изселвания ПДФ Е-мейл
Документи - Политбюро
Написано от Христо Христов   
Понеделник, 16 Февруари 2015 20:51

alt
Сайтът desebg.com публикува заповед на министъра на вътрешните работи от април 1961 г., с която от София са изселени комунистическите функционери с целите им семейства, които са си позволили критика на поставения от Москва начело на БКП през 1956 г. Тодор Живков.

Първи в списъка на изселени партийци е Никола Куфарджиев, секретар на ЦК на Българския професионален съюз, който през 1960 г. заедно с още 6-ма комунисти се обръща с писмо до ЦК на БКП и критикуват Живковото управление за насоките на развитието на социализма в нашата страна”. Обвиняват го, че с промишлеността, създадена чрез акт на национализация, се разпорежда висшата бюрокрация, че трудовите колективи са лишени от реално участие в решаване на производството, че кооперативните стопанства са превърнати в своеобразни държавни предприятия.

Едва ли има по-адекватна критика по това време, тъй като само 4 години начело на партията Живков довежда страната до първия от трите фалита, като, за да спаси поста си през 1960 г. тайно от партийното ръководство предоставя на СССР златния резерв на България от над 20 тона, за да погаси дълговете си към руските банки кредитори на страната.

Групата на Куфарджиев е разгромена на специално свикан от Живков пленум на БКП през март 1961 г. Авторите на писмото са обявени за врагове, провокатори и фракционери. Репресията на тоталитарния комунистически режим спрямо инакомислещите комунисти не закъснява. Подписалите писмото са изключени от БКП, уволнени са, отличията им са отнети, а заедно със семействата им са изселени в провинцията.

В заповедта за изселването освен Куфарджиев са включени комунистите със заслуги към партията Бенжамен Варон, Веселин Дашин и Георги Милев заедно със членовете на семействата им, всичките подписали писмото до ЦК.

Заповедта се допълва от Добри Терпешев, изселен със съпругата си. Терпешев, който е командир на НОВА и е сред главните фигури при преврата на 9 септември 1944 г., е изключен от БКП през 1956 г. за „антипартийна дейност”. Истинската причина е, че на Априлския пленум си позволява да коментира незначителното участие на Живков в партизанското движение, като заявява: „Той [Живков] е толкова дребен, че ние никога не сме го забелязвали – нито преди, нито след вземането на властта в София. Ако поживея още малко, може да прочета, че Живков сам е извършил революцията в България”.

Последният в списъка е Йонко Панов с 11 години затвор за комунистическа дейност преди 9 септември 1944 г. Той е бивш началник на Гранични войски и зам.-министър на вътрешните работи, но и член на групата „Петьофи” – вътрешна опозиция на Живков. Панов също е изселен през 1961 г. със семейството си.  

Заповедта за изселването на критиците на Живков е подписана от дясната ръка на Първия в МВР по това време – ген. Мирчо Спасов, зам.-министър на вътрешните работи, който през 1965 г. се разправя и с групата на бившия политкомисар и кандидат-член на ЦК на БКП Иван Тодоров-Горуня при опита за военен преврат срещу Живков.

Документът са включени в разширеното електронно издание на сборника „Държавна сигурност – административни, принудителни и наказателни мерки” на Комисията по досиетата, 2014 г.

 

alt

alt 

 
FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Сайт Памет

Сайт Памет

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм
https://www.desebg.com

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
komdos
Декомунизация
Христо Христов