Сайтът desebg.com публикува за първи път тайния доклад на специалната комисия, сформирана с решение на Секретариата на ЦК на БКП, за лагерите край Ловеч и Скравена.

Документът, чийто оригинал се съхранява в Държавна агенция „Архиви”, е от 24 март 1962 г. и на практика довежда до решението на Политбюро на ЦК на БКП от 4 април 1962 г. за закриването на лагерите.

Утре в Ловеч ще се проведе са 24-ти пореден път поклонение в памет на жертвите в лагерите.

Нито на доклада, нито на решението през 1962 г. е дадена гласност в обществото, тъй като разгласяването на убийствата в лагерите би довела до смяната на Тодор Живков като пръв партиен ръководител.

 Специалната комисия, ръководена от члена на Политбюро Борис Велчев, е образувана, след като изключително тежкия режим в двата лагера, просъществували в периода 1959-1962 г., става достояние на във висшето партийно ръководство.

Дотогава информацията за убийствата е пазена в строга тайна от отговарящия за лагерите зам.-министър на вътрешните работи ген. Мирчо Спасов, известен като дясната ръка на Тодор Живков в МВР.

В края на 1961 г. двама лагеристи успяват да избягат от лагера край Ловеч, но за задържани от органите на МВР на границата с Гърция при опит да я преминат нелегално. По време на образуваното следствие срещу тях те разказват, че са избягали заради убийствата в лагера.

Показанията им са докладвани на началника на следствения отдел ген. Димитър Капитанов и на заместника му Гатю Гатев. Двамата решават да информират Политбюро без знанието на ръководството на МВР, тъй като са наясно, че Мирчо Спасов ще прикрие случая и ще убие избягалите лагеристи.  По този начин престъпленията в лагерите край Ловеч и Скравена предизвикват скандал във висшето партийно ръководство.

Сформираната комисия констатира тежкия режим в лагерите и го сравнява със садизъм. Непосилните норми довеждат до това, че „се е налагало да се работи без работно време, почти без почивка и при най-голямо напрежение, като постоянно се тича”.

Като най-съществен белег на тежкия режим е физическото насилие – постоянен побой, физическа разправа и убийства, за които през 1962 пред комисията признават само въдворените.

Лагеристите са живеели при „крайно мизерни условия: слаба храна, лоши помещения, без медицинска помощ, без контакти със своите близки”, е посочено в доклада.

Документът е докладван пред Политбюро на ЦК на БКП. Висшето партийно го разглежда (точка 4 от протокола от заседанието на 4 април 1962 г.). Докладът обаче не е предоставен на прокуратурата и са наложени само партийни наказания, като дори вместо да бъде освободен от МВР отговорникът за лагерите Мирчо Спасов е издигнат, след като лично покровителстващият го Тодор Живков се застъпва за него.

По този начин цялото Политбюро на ЦК на БКП през 1962 г. става съучастник в прикриването на престъпленията в лагерите, които са разследвани през 1990 г., едва след краха на комунистическия режим.