След смъртта на съветския диктатор и масов убиец Йосиф Висарионович Сталин през март 1953 г. комунистическият тоталитарен режим се е принудил да намали жестоките репресии, установени по съветски образец и същата година е закрил концентрационния лагер „Белене“, както и 11 затвори в страната.

Това разкрива документ, съхранен в архивите на Държавна сигурност, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява препис от протокол №135 от 5 септември 1953 г. на Политбюро на ЦК на БКП.

С него висшето комунистическо ръководство начело с Вълко Червенков одобрява закриването на лагера „Белене“ в, което както е посочено в документа „са изпращани лица от контрареволюционни и криминални престъпления“.

„Какво е конституционното основание за задържане в ТВО? В страната ни трябва да има пълен конституционен ред. Не могат да лежат в затвора хора неосъдени“.

Реторичният въпрос е зададен в момент на откровение от генералния секретар на БКП и министър-председател Вълко Червенков през юли 1953 г. в изказване по време на обсъждане в Политбюро на ЦК на БКП на доклад за помилванията през същата година на министъра на вътрешните работи Георги Цанков и Георги Дамянов – член на Политбюро и председател на Президиума на Народното събрание (помилванията тогава са ставали с решение на Президиума, б.а.).

При тоталитарната държава съдебната власт е проводник и изпълнител на решенията на партията и нейното висше ръководство и е поставена в пълна зависимост от него.

Desebg.com публикува онлайн един документ от архивите на ДС, който нагледно показва как е ставало това.

Документът представлява препис от секретно решение Б (секретните решения на Политбюро са обозначени с „Б“, а явните с „А“, б.а.) на Политбюро на ЦК на БКП от 15 февруари 1951 г.

По това време Политбюро се ръководи от Вълко Червенков – член на терористична група на компартията преди 9 септември 1944 г., а след това функционер на Коминтерна, съветски гражданин и агент на НКВД под псевдонима „Спартак“.

Дори 35 години не са били достатъчни на тоталитарния комунистически режим, за да изгради следствени органи, които са достатъчно ефективни при разкриване на престъпленията.

Това разкрива документ на Политбюро на ЦК на Българската комунистическа партия, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява препис на поверително решение №1 на Политбюро на ЦК на БКП от 3 януари 1979 г.

То се отнася до констатации и указания за работата на следствените органи, които са част от репресивния апарат на компартията в лицето на Държавна сигурност.

Комунистическата върхушка посочва, че следствените органи, създадени непосредствено след Деветосептемврийския преврат през 1944 г., „бяха остро оръжие в ръцете на партията и народа за сломяване съпротивата на класовия враг, за пресичане на неговите опити да подрива устоите на народната власт“.