Архивите на бившата Държавна сигурност понякога разкриват и комични истории. Една от тях е, че репресивният апарат на БКП е впрегнат да следи как протича обслужването на съветските туристи в курортния комплекс „Слънчев бряг” през първата половина на 70-те години на ХХ век.

Документ на Окръжното управление на МВР-ДС в Бургас разкрива редица слабости в обслужването на туристите от Съветския съюз въпреки специалните грижи и допълнителни мероприятия, които ръководството на комплекса „Слънчев бряг” е предприело.

Така например ДС е установила, че не са достатъчно „политически” подготвени екскурзоводите на съветските групи, някои от тях са отсъствали, а други не са се чували при обслужването на туристите по време на превозването им със стари автобуси „Шкода”, които нямали и елементарен комфорт, а двигателите им вдигали голям шум.

Друг проблем се явявало старото обзавеждане на някои от хотелите в „Слънчев бряг”, където настанявали съветски туристи. В някои от хотелите липсвали по етажите дъски за гладене, а в други подаването на топла вода било нередовно.

В някои от стаите е констатирано влага поради неизправност на водопроводните инсталации, а на места асансьорите се повреждали.

Следващият проблем изниквал с храненето на съветските туристи. ДС е констатирала, че им се предлагал по-малък порцион „с цел натрупване на излишъци за присвояване”.

След убийството на лидера на земеделците Никола Петков през 1947 г. и разтурянето на опозиционния БЗНС  Държавна сигурност е имала за цел да ликвидира съпротивата сред николапетковистите като най-активните от тях са подложени на репресии от арести, убийства до лагери и предаване на съд.

Това признава самия репресивен апарат на БКП в документ за „Положението всред бившите николепетковисти” на отдел 01 в Дирекция „Държавна сигурност” от 1949 г., който сайтът desebg.com публикува онлайн.

До края на септември 1949 г. ДС отчита арести на 1592 души николапетковисти, от които 268 са подведени под отговорност и съдени, 562 – изпратени в лагери (ТВО), 4-ма са убити (при опит за залавяне). Други 403 са „разобличени” и освободени, а 109 души са вербувани.

 По линия на земеделците ДС по това време разполага със 1034 секретни сътрудници, от които  382 агенти, 632 информатори и 20 резиденти.

„Да не се допуска разрастване на вражеските организации, групи и прояви. Ликвидирайте ги в начален стадий. Да се установят и вземат на оперативен отчет всички вражески елементи, а активните – на разработки. Независимо от това дали разполагате с материали или не за прояви на бивши лидери на опозицията, висши духовници, бивши висши офицери и служители в царската администрация и лица, свързани  с чуждестранни посолства, както и трайчокостовисти – вземете ги на активна агентурна разработка”.

Това са част от основните указания за успешна работа, дадени от съветниците от КГБ в НРБ на по-малкия „брат” Държавна сигурност. Документът, който е на руски език, е от 1953 г., а desebg.com го публикува онлайн.

Лагерът „Белене”, изграден на остров „Персин” на Дунав от комунистическия режим през 1949 г., е могъл да побере над 3000 лагеристи през 1958 г.

Това става ясно от строго секретна докладна записка относно възможностите и готовността на поделение 0789-МВР с. Белене, Свищовско за приемане на нови въдворени.

Документът е от края на януари 1958 г. и е подписан от зам.-началника на отделение „Въдворяване и изследване” на Държавна сигурност Делчо Чакъров. Адресиран е до зам.-министъра на вътрешните работи ген. Мирчо Спасов, дясната ръка на Тодор Живков в МВР-ДС.

Документът е свързан с голямата акция на комунистическия режим срещу т. нар. хулигани – младежи и други хора, обличащи се модно за времето или носещи дълги коси или бради. Акцията е разпоредена лично от Тодор Живков, за което Политбюро излиза със специално решение.

От документа, който desebg.com публикува онлайн, се разбира, че към края на януари 1958 г. в „Белене” са въдворени около 1170 души, от които близо 270 души по линия на ДС, а близо 800 по линия на Народната милиция, като по-малко от 80 от тях само излежават присъди. Останалите са въдворени там без присъда.