Със специално постановление през 1948 г. Министерският съвет с премиер комунистическия функционер Георги Димитров нарежда на Светия синод и Българската православна църква да отмени забраната си за активно участие на свещениците и други църковни служители в обществено-политическата организация Отечествен фронт и в „органите на народната власт“.

Това става ясно от документ от архивите на Държавна сигурност, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява препис на 29-то постановление на Министерския съвет от 17 септември 1948 г., взето в заседанието му на 17 септември 1948 г., протокол №134.

По това време БПЦ се ръководи от екзарх Стефан I, който се противопоставя на комунистическата власт да се намесва в църковните въпроси.

Тогава обаче е директно заплашен, че ако не се съобрази с нарежданията на комунистическото правителство ще бъде изпратен в СССР.

През 70-те и 80-те години на ХХ век комунистическият тоталитарен режим в НРБ е наказвал своите противници и със задължително заселване на определени населени места.

Това разкрива документ от архиви на Държавна сигурност, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява окръжно писмо от тогавашните министри на правосъдието и вътрешните работи Светла Даскалова и Ангел Солаков (за министъра на вътрешните работи документът е подписан от зам.-министър Мирчо Спасов, б.а.) и от главния прокурор Иван Вачков (документът е подписан от един от неговите заместници, б.а.) от месец април 1970 г.

Окръжното е адресирано до окръжните народни съдилища, до окръжните и районни прокуратури, както и до окръжните и районни управления на МВР-ДС.

Документът се отнася до реда, по който трябва да се изпълнява наказанието „задължително заселване“ предвидено в НК.

„Всеки комунист е длъжен да пази „чистотата“ на партията и да докладва своевременно на службите за сигурност при най-малкото съмнение за вражеска дейност. У членовете на масовите и обществени организации трябва да се култивира чувство на „омраза към враговете на народа“.

Това нареждане е спуснато към партийните членове и организации от Централния комитет на БКП през 1948 г. с документ, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява Инструкция № 11618 от ЦК на БКП до околийските, градски и районни комитети на партията за повишаване на революционната бдителност от 7октомври 1948 г.

С нея се нарежда да се започне „системно и упорито възпитание на партийните кадри и членове в духа на беззаветна преданост и вярност към партията“.

Сайтът desebg.com публикува решение „А” №29 на Секретариата на ЦК на БКП от 11 януари 1983 г., с което преди 30 години Георги Първанов е назначен като научен сътрудник III степен в Института по история на БКП при ЦК.

Оригиналното решение, копие на което се публикува, се съхранява в Държавния архив и е явен документ. Освен самото решение на Секретариата, който е изпълнителният орган на Централния комитет на Българската комунистическа партия, архивната единица от фонд 1Б (партиен архив) съдържа още два документа.

Първият е докладна записка от Института по история на БКП при ЦК на БКП относно: Преназначаване на сътрудник в института. Той е подписан от директора на института Давид Елазар, член на партизанския отряд „Чавдар”. В него се мотивира предложението за назначаване на Георги Първанов след проведен конкурс, спечелен от него. В този документ младият научен работник, тогава Първанов е 26-годишен, е определен, като изключително трудолюбив и постоянен, имащ „добра марксистко-ленинска подготовка”.

Вторият документ, също подписан от Елазар и придружаващ решението на Секретариата на ЦК, е официална биографична справка за Георги Първанов. От нея става ясно членството му в БКП от 24 февруари 1981 г. Седем месеца по-късно той започва работа в Института по история на БКП като историк-специалист.