По време на комунистическия режим, държавното обвинение, както и цялата съдебна власт са част от тоталитарната машина, е водило определени следствени дела на специален отчет.

Това разкриват документи от архивите на ДС, един от които desebg.com публикува онлайн.

Той представлява поверителен доклад от главния прокурор на НРБ за дейността на прокуратурата през 1964  по специалните дела.

Документът е адресиран до Президиума на Народното събрание. Подписан е от тогавашния зам.-главен прокурор Димитър Капитанов (главен прокурор в този период е Иван Вачков, б.а.).

От поверителния доклад става ясно, че за 1964 г. като обвиняеми са привлечени 442 души.

Прави впечатление бързото „правосъдие“ – посочено е, че в края на 1964 г. само 17 лица продължават да са следствени.

Най-многобройните дела на специален прокурорски отчет се отнасят за бягства и подготовка за бягства зад граница, става ясно от доклада.

„След като аз не успях чрез пряк контакт с народната милиция да постигна резултат, моля ви, господин министре, вие от ваша страна, да внушите на ведомствените ви органи от народната милиция и държавната сигурност, че с подобни действия утежняват и без това доста утежненото положение на държавата ни в международните ни връзки“.

Това е част от писмо на министъра на външните работи Петко Стайнов до своя колега в правителството на ОФ – Антон Югов, министър на вътрешните работи през януари 1946 г.

Поводът е поставяне на проблема за привикването и арестуване на българки граждани, работещи в обслужващия персонал на западни дипломатически мисии.

БКП е поискала помощ от режима в СССР за обучение на ръководните кадри в гранични войски още в началото на установяването на тоталитарната система от съветски тип в България.

Това разкрива документ от архивите на Държавна сигурност, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява лично поверително писмо до Секретариата на ЦК на БКП от министъра на вътрешните работи, по това време Антон Югов, от юли 1949 г.

В него е предложено да се помоли съветското правителство да информира комунистическата власт в България какви са възможностите за изпращане на младши и старши гранични офицерски кадри за обучение в съветски гранични школи.

Освен това комунистическото ръководство е искало разрешение офицери от България, които са се обучавали в съветските военни академии след завършването им да изкарат двумесечна школа за в съответните съветски школи по граничните въпроси.

Предложено е да се поиска съветската страна да изпрати двама офицери, които да бъдат съветници към щаба на гранични войски.

В началото на 70-те години на ХХ комунистическата върхушка решава да разшири нескрития си афинитет към материалните придобивки на „гнилия капитализъм” и въпреки идеологическата ѝ правоверност към Москва се обръща на... Запад, за да осигури вноса на западни коли, лукс, от който съветските москвичи, жигули и лади са на светлинни години.

С вноса на западни возила е натоварен „Кореком”, специален магазин, в който обаче се пазарува само и единствено в западна валута, каквато при т. нар. социализъм не се продава свободно и достъпът до тези стоки на практика е ограничен.

Комунистическото правителство приема, че с решение на Министерството на финансите може да се даде възможност на български граждани, придобили валута от пенсии и дарения, да закупуват недвижими имоти и коли.