През 70-те и 80-те години на ХХ век комунистическият тоталитарен режим в НРБ е наказвал своите противници и със задължително заселване на определени населени места.

Това разкрива документ от архиви на Държавна сигурност, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява окръжно писмо от тогавашните министри на правосъдието и вътрешните работи Светла Даскалова и Ангел Солаков (за министъра на вътрешните работи документът е подписан от зам.-министър Мирчо Спасов, б.а.) и от главния прокурор Иван Вачков (документът е подписан от един от неговите заместници, б.а.) от месец април 1970 г.

Окръжното е адресирано до окръжните народни съдилища, до окръжните и районни прокуратури, както и до окръжните и районни управления на МВР-ДС.

Документът се отнася до реда, по който трябва да се изпълнява наказанието „задължително заселване“ предвидено в НК.

„Всеки комунист е длъжен да пази „чистотата“ на партията и да докладва своевременно на службите за сигурност при най-малкото съмнение за вражеска дейност. У членовете на масовите и обществени организации трябва да се култивира чувство на „омраза към враговете на народа“.

Това нареждане е спуснато към партийните членове и организации от Централния комитет на БКП през 1948 г. с документ, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява Инструкция № 11618 от ЦК на БКП до околийските, градски и районни комитети на партията за повишаване на революционната бдителност от 7октомври 1948 г.

С нея се нарежда да се започне „системно и упорито възпитание на партийните кадри и членове в духа на беззаветна преданост и вярност към партията“.

„Поради изчерпване на водните количества в язовирите и последвалото голяма намаление на мощностите на водните електроцентрали, налага се допълнително да се ограничи потреблението на електроенергия”. Това решение взима комунистическото правителство през септември 1964 г., когато то се оглавява от лидера на БКП Тодор Живков, а сайтът desebg.com публикува документа за това онлайн.

Живков има навика често да оправдава дори и пред съветското ръководство банкрутиралото си три пъти управление с природни бедствия или аномалии и тук не прави изключение за налагане на характерната за социализма практика – да се въвежда режим на тока.

 Решението за непопулярната мярка на режима през 1964 г. е адресирана до всички министерства, комитети, ведомства и организации, както и до окръжните народни съвети.

Сайтът desebg.com публикува решение „А” №29 на Секретариата на ЦК на БКП от 11 януари 1983 г., с което преди 30 години Георги Първанов е назначен като научен сътрудник III степен в Института по история на БКП при ЦК.

Оригиналното решение, копие на което се публикува, се съхранява в Държавния архив и е явен документ. Освен самото решение на Секретариата, който е изпълнителният орган на Централния комитет на Българската комунистическа партия, архивната единица от фонд 1Б (партиен архив) съдържа още два документа.

Първият е докладна записка от Института по история на БКП при ЦК на БКП относно: Преназначаване на сътрудник в института. Той е подписан от директора на института Давид Елазар, член на партизанския отряд „Чавдар”. В него се мотивира предложението за назначаване на Георги Първанов след проведен конкурс, спечелен от него. В този документ младият научен работник, тогава Първанов е 26-годишен, е определен, като изключително трудолюбив и постоянен, имащ „добра марксистко-ленинска подготовка”.

Вторият документ, също подписан от Елазар и придружаващ решението на Секретариата на ЦК, е официална биографична справка за Георги Първанов. От нея става ясно членството му в БКП от 24 февруари 1981 г. Седем месеца по-късно той започва работа в Института по история на БКП като историк-специалист.