В края на 40-те години на ХХ век не само офицерския състав на армията и на Държавна сигурност вече са изпращани на обучение в Съветския съюз, но и тези на Гранични войски.

Това разкрива архивен документ на МВР-ДС, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява лично поверително писмо на министъра на вътрешните работи Антон Югов до Секретариата на ЦК на БКП от юли 1949 г.

С него Югов предлага командния кадър на гранични войски да бъде изпращан за обучение в съветски гранични школи вместо във военната академия „Фрунзе“ и школата „Бистрел“.

Това трябвало да стане с молба до съветското правителство от страна на ЦК. Молбата включва обучение и на щабни офицери от граничните войски в НРБ, както и посещение на българска делегация от ръководни кадри на Гранични войски да се запознае на място в СССР с охраната границата в равнинна и планинска местност, на морска и речна граница, както и да се помогне от съветска страна за съставянето на устав за носенето на граничната служба.

„Политбюро счита, че критиката на другаря Сталин е съвършено основателна и трябва да се вземе под най-сериозно основание, за да не бъде допускана в бъдеще каквато и да е неискреност в нашите отношения към Съветския съюз и неговите представители“.

Това е записано в решение на Политбюро на ЦК на БКП от 9 декември 1948 г., отнасящо се до наложената от вицепремиера и член на висшия партиен орган Трайчо Костов забрана по Закона за държавната тайна да се предоставя информация на СССР за цените на търговските сделки, сключени с други страни.

Документът, който desebg.com публикува онлайн, е началото на политическата разправа с висшия партиец Трайчо Костов, чиято трагична съдба е предопределена от Сталин, смазал всяко неподчинение или отклонение не само в Съветския съюз, но и в сателитните страни от Източния блок.

Костов заплаща с живота си грешката да се спре подаването на информация на съветската страна за търговските сделки от комунистическа България.

По време на комунистическия режим, държавното обвинение, както и цялата съдебна власт са част от тоталитарната машина, е водило определени следствени дела на специален отчет.

Това разкриват документи от архивите на ДС, един от които desebg.com публикува онлайн.

Той представлява поверителен доклад от главния прокурор на НРБ за дейността на прокуратурата през 1964  по специалните дела.

Документът е адресиран до Президиума на Народното събрание. Подписан е от тогавашния зам.-главен прокурор Димитър Капитанов (главен прокурор в този период е Иван Вачков, б.а.).

От поверителния доклад става ясно, че за 1964 г. като обвиняеми са привлечени 442 души.

Прави впечатление бързото „правосъдие“ – посочено е, че в края на 1964 г. само 17 лица продължават да са следствени.

Най-многобройните дела на специален прокурорски отчет се отнасят за бягства и подготовка за бягства зад граница, става ясно от доклада.

В началото на 70-те години на ХХ комунистическата върхушка решава да разшири нескрития си афинитет към материалните придобивки на „гнилия капитализъм” и въпреки идеологическата ѝ правоверност към Москва се обръща на... Запад, за да осигури вноса на западни коли, лукс, от който съветските москвичи, жигули и лади са на светлинни години.

С вноса на западни возила е натоварен „Кореком”, специален магазин, в който обаче се пазарува само и единствено в западна валута, каквато при т. нар. социализъм не се продава свободно и достъпът до тези стоки на практика е ограничен.

Комунистическото правителство приема, че с решение на Министерството на финансите може да се даде възможност на български граждани, придобили валута от пенсии и дарения, да закупуват недвижими имоти и коли.