Провинилите се висши партийни членове са разпитвани не само от следствието на Държавна сигурност, но и от специални комисии на Централния комитет (ЦК) на Българската комунистическа партия, които се изисквали пълни самопризнания.

Това разкрива документ от архива на Държавна сигурност, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява протокол за разследването на Никола Куфарджиев от комисия на ЦК на БКП на 27 февруари 1961 г.

Куфарджиев е член на БКП и секретар на Българския професионален съюз, който през 1960 г. заедно с група съпартийци изпращат отворено писмо до ЦК, в което открито критикуват политиката на тогавашния първи секретар на БКП Тодор Живков.

По лъжливи обвинения след 9 септември 1944 г. комунистическият режим арестува митрополит Кирил, един от спасителите на българските евреи и бъдещ патриарх на Българската православна църква, след като през 1953 г. е възстановена Българската патриаршия.

Той е държан няколко месеца в ареста, но е освободен, след като до народния обвинител пишат различни институции, за да се застъпят за митрополит Кирил, разкрива архивен документ на „народния съд”, който desebg.com публикува онлайн.

В него главният народен обвинител Георги Петров сваля обвиненията, е посочено, че Кирил е подписал изложение от Св. синод до правителството, в което се говорило за „шумкарство”, дело на млади хора с леви хора – явление на болно време.

В същото изложение е посочено, че следва политика на „неутралитет” и на всяка цена да се запазят отношенията ни със Съветска Русия.

В началото на 70-те години на ХХ комунистическата върхушка решава да разшири нескрития си афинитет към материалните придобивки на „гнилия капитализъм” и въпреки идеологическата ѝ правоверност към Москва се обръща на... Запад, за да осигури вноса на западни коли, лукс, от който съветските москвичи, жигули и лади са на светлинни години.

С вноса на западни возила е натоварен „Кореком”, специален магазин, в който обаче се пазарува само и единствено в западна валута, каквато при т. нар. социализъм не се продава свободно и достъпът до тези стоки на практика е ограничен.

Комунистическото правителство приема, че с решение на Министерството на финансите може да се даде възможност на български граждани, придобили валута от пенсии и дарения, да закупуват недвижими имоти и коли.

Какво нещо е бил комунистическият режим?! Идва през 1944 г. и веднага репресивният му апарат Държавна сигурност се превръща в цензор и контрола на действията на творците.

Дори в началото на диктатурата е издавала абсурдни от днешна гледна точка разрешения.

Едно такова разрешение се е отнасяло до възможността на художниците да се предписват страната и да творят.

Доказателството – разпореждане на началника на ДС към Дирекцията на народната милиция от юни 1945 г., с което се разрешава на художника Златю Бояджиев да „рисува пейзажи и битови картини из цялото царство (тогава България все още е била царство, б.а.) и крайбрежието“.

Изключението е едно единствено: „рисуването да не засяга обекти, представляващи интерес за чуждото разузнаване“, показва документът, който desebg.com публикува онлайн.

Все едно, че талантливият художник се е бил засилил да рисува военни, партийни, гранични или други важни за комунистическата власт обекти.